Решение № 1798 от 15.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7961/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ректора на Академията на Министерство на вътрешните работи (МВР), подадена чрез пълномощника юрисконсулт Л. Илиева, против решение 56/31.05.2023 г., постановено по адм. дело 137/2023 г. по описа на Административен съд Ловеч. Касационният жалбоподател намира атакуваното съдебно решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, а в жалбата прави твърдения и за негова необоснованост, от което следва, че са въведени касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за погрешен извода на съда, че атакуваната заповед е била издадена при формално наличие на предпоставките по чл. 109, т. 3 от Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР (ПУДАМВР), без да бъдат събрани данни за причините поради които курсантът не се е явил на практически стаж. Сочи, че причините за неявяването са били известни на органа - задържане за извършено престъпление по чл. 115 от Наказателния кодекс (НК), което не представлява изключение по чл. 109, т. 3 ПУДАМВР. Изразява несъгласие с подхода на съда да обвърже издаване заповедта на посоченото правно основание с факта, към този момент курсантът все още не е бил осъден с влязла в сила присъда, тъй като осъждането е друго основание за отстраняване - по чл. 109, т. 5 ПУДАМВР, което не е било приложено от органа. Иска решението да бъде отменено, като бъде прието, че обжалваната заповед е законосъобразна. Не претендира разноски. Ответникът - В. Василев, чрез пълномощника адвокат И. Антонов в представено писмено възражение и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и пледира за оставяне в сила на решението на Административен съд Ловеч. Не прави искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания с оглед правомощията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е била заповед рег. 4581з-203/14.03.2018 г., издадена от зам. ректора на Академия на МВР, с която на основание чл. 49, ал. 4, т. 4 ЗМВР, вр. чл. 109, т. 3, пр. 1 от ПУДАМВР, курсант В. Василев е бил отстранен от обучение в Академията на МВР, от IV редовен бакалавърски курс, фак. РБП1405143, специалност Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, поради неявяване за повече от два последователни дни за провеждане на учебен стаж. Съгласно установените пред Административен съд Ловеч факти и видно от преписката, през 2014г. жалбоподателят В. Василев е приет като курсант в Академията на МВР по посочената специалност, във връзка с което като курсант IV курс, по заповед 4583з-110-07.02.2018г. на декана на Факултет Полиция в Академията, е бил изпратен на практически стаж от 19.02.2018г. до 02.03.2018г. в Районно управление (РУ) Ябланица към Областна дирекция (ОД) на МВР Ловеч. По повод поискана информация, с писмо рег. 451р-2835/01.03.2018 г. началникът на РУ Ябланица уведомил ректора на Академията на МВР, че в периода 26 - 28.02.2018 г. В. Василев не е участвал в практически стаж в РУ Ябланица. Това дало основание на органа да издаде оспорената пред административния съд заповед рег. 4581з-203/14.03.2018 г. за отстраняване на Василев от обучение в Академията на МВР поради неявяване за повече от двата посочени последователни дни - 26-28.02.2018 г. за провеждане на учебен стаж. В заповедта е записано, че не са били налице уважителни причини по смисъла на чл. 109, т. 3 ПУДАМВР - болест, бременност или майчинство, тъй като Василев е бил задържан за извършено престъпление по чл. 115 НК. Пред съда е била представена и заповед за задържане рег. 451зз-17/25.02.2018 г., съгласно която той е бил задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за извършено престъпление по чл. 115 НК за срок от 24 часа, считано от 23.50 часа на 25.02.2018 г. Освен това административният съд е установил, че по-късно, съгласно решение 50181/24.01.2023 г. по наказателно дело 528/2022 г. на Върховния касационен съд, Василев е окончателно осъден за престъплението. За да отмени заповедта съдът е приел жалбата за допустима за разглеждане, а по същество за основателна. Намерил е, че заповедта е издадена от компетентен орган, отговаря на изискването за форма, с изложени фактически и правни основания за издаването. Преценено е обаче, че при издаването й не е била спазена предвидената в ЗМВР и ПУДАМВР процедура, тъй като органът само формално е посочил наличие предпоставките на чл. 109, т. 3 ПУДАМВР, без да събере данни за причините, поради които курсантът не се е явил на практически стаж. Макар да е посочил, че не това е основанието за отстраняване на Василев от обучение, съдът е вметнал, че към момента на издаване на оспорената заповед - 14.03.2018г., той все още не е бил осъждан за извършеното престъпление. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационният състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за съществено нарушение на административнопроизводствени правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, изразяващи се в неспазване на административната процедура. Няма нарушения и на материалния закон при издаването на процесната заповед. В ПУДАМВР не е предвиден специален ред за издаването на заповеди по чл. 109 за отстраняване на курсанти от академията, поради което се прилагат общите правила на АПК, съгласно които административният акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, което по конкретната преписка е било сторено. Както сам първоинстанционният съд е изложил, преди издаването на заповедта органът е установил, чрез съответната справка от РУ Ябланица, че за двата последователни дни - 26-28.02.2018 г., курсантът Василев не се е явил за провеждане на учебен стаж в това районно управление, а причината за неявяването му била задържане за извършено престъпление по чл. 115 НК. Следователно по надлежния ред е било установено наличието на условията на чл. 109, т. 3 ПУДАМВР. Не са налице изключенията посочени в тази норма, само при наличието на които курсант може да не се яви на стаж, а именно болест, бременност или майчинство. Задържането за извършено престъпление не е сред тези изключения, както правилно е преценено от административния орган. В заповедта изрично е посочено, че Василев е бил задържан за извършено престъпление по чл. 115 НК, за което впоследствие е бил и осъден. Наличието на тези факти не се оспорват и понастоящем от Василев, поради което необоснован е изводът на административния съд за липса на доказателства каква е причината за отсъствието му от стажа. Нямат връзка с основанието за отстраняването на Василев разсъжденията на съда, че към момента на издаването на заповедта той все още не е бил осъден с влязла в сила присъда, тъй като осъждането представлява различно и последващо основание за отстраняване - това по чл. 109, т. 5 ПУДАМВР. То не е приложено от административния орган в случая, тъй като преди осъждането е възникнал фактическият състав на т. 3 от същия член - неявяване за повече от два последователни работни дни за провеждане на учебен стаж, без да е налице някое от лимитативно изброените в нормата уважителни причини, сред които не е задържането под стража. Неправилността на атакуваното съдебно решение на горепосоченото основание налага неговата отмяна и разрешаване на правния спор за законосъобразността на заповед рег. 4581з-203/14.03.2018 г. по същество. Както се посочи, безспорно в случая курсантът Василев не се е явил за повече от два последователни работни дни за провеждане на възложения му учебен стаж в РУ Ябланица, поради което са били налице основанията на чл. 109, т. 3 ПУДАМВР за отстраняване от академията, при липса на изключенията, допускащи непровеждането на стажа. При тези данни правилно е била издадена оспорената пред първоинстанционния съд заповед. Нейната законосъобразност не е опорочена и не са налице приетите от Административен съд Ловеч нарушения. Обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК трябва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,, пето отделение