Решение № 6442 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2310/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Варна, чрез упълномощения старши юрисконсулт М. Кръстев и от П. С. Г., с [ЕГН], срещу Решение № 40507 от 04.12.2025 г., постановено по адм. д. № 2557 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2025 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на "Региоком Европейско дружество /SE/", със седалище в Германия, е отменено Решение № 2153-03-15 от 27.01.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Варна, с което е оставена без уважение жалбата му, подадена срещу Разпореждане № 5104-03-234 от 05.12.2024 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО), с което на основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната злополука, станала с П. С. Г. на 09.04.2024 г., е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Наред с това, на "Региоком Европейско дружество /SE/" са присъдени разноски в размер на сумата от 1430,00 лв. И в двете касационни жалби се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение и се иска неговата отмяна по подробно развити в тях оплаквания. Преди съдебното заседание от директора на ТП – Варна на НОИ – е представена писмена молба, с която се поддържат вече релевираните доводи. В съдебното заседание пред настоящия съд касационните жалбоподатели не се представляват. Ответникът оспорва касационните жалби в представени по делото писмени отговори, а по същество на касационното оспорване с тях се иска оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът се представлява от упълномощен процесуален представител, който от негово име моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава писмено заключение за неоснователност на касационните жалби, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка досежно валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни, но по съображения, свързани с допустимостта на обжалваното съдебно решение. Констатира се, че производството пред АССГ е било образувано по подадена жалба от «Региоком Европейско дружество – клон България – клон на чуждестранен търговец», с ЕИК 175159686, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, бул. «Сливница» № 189, чрез адв. Александров и адв. Стефанов, срещу Решение № 2153-03-15 от 27.01.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Варна. Първоинстанционният съд оставил така подадената жалба без движение с Разпореждане № 12333 от 09.04.2025 г. като указал на подателя представянето на жалба от «търговеца» «Региоком Европейско дружество /Regiocom SE/, Германия и пълномощно от търговеца за посочените адвокати. Съдът се мотивирал, че именно това дружество притежава юридическа правосубектност, каквато не била призната на клоновете. Изложил съображения, че клоновете не са юридически лица, по чл. 20 от Търговския закон нямат процесуална легитимация и не могат да бъдат страни по правни спорове. Дадените указания с така посоченото в предходния абзац разпореждане били изпълнени, като с Определение № 15566 от 08.05.2025 г. съдът конституирал като жалбоподател - «Региоком Европейско дружество /SE/», който участвал в съдебното производство. Видно е обаче от изпратените призовки, че за съдебните заседания бил призоваван клонът, който бил вписан и в спиъсците на призованите лица. Постановеното по делото съдебно решение също било връчено на клона. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, от правна страна първоинстанционният съд намерил жалбата за основателна и уважил предявеното пред него оспорване от «Региоком Европейско дружество /SE/». Решението е валидно, но е недопустимо поради наличието на касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Жалбата, по която е било образувано производството пред АССГ е подадена от «Региоком Европейско дружество – клон България – Клон на чуждестранен търговец», с ЕИК 175159686, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, бул. «Сливница» № 189. Трудовият договор на П. С. Г. за длъжността «технически консултант» с № 004785 от 13.03.2023 г. е бил сключен именно с «Региоком Европейско дружество – клон България – Клон на чуждестранен търговец» и именно този субект се явява работодател на Г. по смисъла на пар. 1, т. 1 от Допълнителни разпоредби на Кодекса на труда - "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател». «Региоком Европейско дружество – клон България – Клон на чуждестранен търговец» се явява и осигурител на Г. по смисъла на чл. 5, ал. 1 КСО – «Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица». С участието именно на «Региоком Европейско дружество – клон България – Клон на чуждестранен търговец», в качеството му на осигурител, се е развило административното производство пред ТП на НОИ – Варна, завършило с издаването на Разпореждане № 5104-03-234 от 05.12.2024 г., с което декларираната от осигурителя злополука е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Оспорването на това разпореждане в производство по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. «г» КСО е било инициирано от «Региоком Европейско дружество – клон България – Клон на чуждестранен търговец», като издаденото от директора на ТП на НОИ – Варна Решение № 2153-03-15 от 27.01.2025 г. в съответствие с процесуалните правила е било оспорено от него с жалбата му до съда. Въпреки това обаче, в резултат на предприетите от първоинстанционния съд процесуални действия с определението от 08.05.2025 г. в производството пред АССГ не е била конституирана надлежната страна на страната на жалбоподателя - «Региоком Европейско дружество – клон България – Клон на чуждестранен търговец». За да даде указанията с разпореждането от 09.04.2025 г. за представянето на жалба срещу спорния акт от «търговеца» «Региоком Европейско дружество /Regiocom SE/, Германия и пълномощно от търговеца за процесуалното му представителство, съдът не е съобразил редица обстоятелства, посочени по – горе, които безспорно се установяват от приобщените в административната преписка по издаване на спорното решение на директора на ТП на НОИ – Варна доказателства, както и разпоредбите на пар. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда и чл. 5, ал. 1 КСО. Несподелими и непротивопоставими на това са изложените от първоинстанционния съд съображения, с които е мотивирал становището си да конституира като жалбоподател в производството пред първата съдебна инстанция „търговеца“ - «Региоком Европейско дружество /Regiocom SE/, Германия. Осигурителят/ работодателят, като клон на търговско предприятие, има относителна самостоятелност, самостоятелно управление и представителство. Търговската му правосубектност е ирелевантна за трудовоправните и производните им спорове във връзка с прилагането на трудовото и осигурителното законодателство. Следователно, в АССГ съдебното производство не е протекло при правилно конституиран с определението от 08.05.2025 г. жалбоподател, което е станало причина за постановяване на недопустим съдебен акт. Посоченото, както и това, че въпреки разпореждането от 09.04.2025 г., за съдебните заседания в АССГ е бил призоваван клонът и нему е връчено решението, обективира извършването на съществени нарушения на съдопроизводствените правила в хода на първоинстанционното производство, довели до постановяването на съдебен акт при наличието на касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, който подлежи на обезсилване, на основание чл. 221, ал. 3 АПК като недопустим. При това делото следва да се върне на АССГ за ново разглеждане от друг съдебен състав, при което да започне отначало, с конституирането и участието на надлежния жалбоподател. Предвид констатираната недопустимост на обжалваното съдебно решение, не следва да се извършва проверка на сочените в касационните жалба оплаквания за отмяната му като неправилно. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, по разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 209, т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение