Решение № 9908 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10441/2009 г.

Решение № 9908 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10441/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на митница "Варна" против решение № 1003/10.06.2009 г. на Варненския административен съд (ВАдМС), I - во АО, VIII състав, постановено по адм. д. № 3284 по описа за 2008 г. на този съд. С решението е отменено по жалба на "Манаус Комерс" ООД - гр. Варна, представлявано от управителя Пламен Маринов Балинов, РА № 1/37/01.09.2008 г. на митнически орган при митница "Варна" в частта, потвърдена с решение № 4424 - 101/05.11.2008 г. на Директора на РМД - Варна, с която за данъчен период 01.03. - 31.03.2008 г., на основание чл. 20, т. 8 от ЗАДС във вр. с чл. 20, ал. 3 от същия закон, на дружеството са определени задължения за внасяне на акциз в размерна 8 665,87 лв. и лихви в размер на 527,45 лв., произтичащи от установени липси на вложени в склада стоки от вложителите "Бе Ге Ин" ЕООД и "ПЕР - 2002" ЕООД. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Касаторът счита, че фактическата обстановка е правилно установена, но въз основа на нея са направени несъответстващи й правни изводи. През данъчен период м. 09.2007 г. в данъчния склад на "Манаус Комерс" ООД са въведени за преоблепване с нови бандероли акцизни стоки от вложителите "Бе Ге Ин" ЕООД, "ПЕР - 2002" ЕООД съгласно четири приемо - предавателни протокола, съставени на 05.09.2007 г. и на 10.09.07 г.. Ревизията не е установила документи за изведена от данъчния склад стока съгласно протоколите, а при лицензирания складодържател липсва заведен регистър за тях. Констатирани са нарушения при водене на материалната и счетоводна отчетност по смисъла на чл. 88, ал. 5, ал. 6 ЗАДС, чл. 73, ал. 2, чл. 74, ал. 2 ППЗАДС. При наличието на тези доказателства не било установено твърдението на представителя на дружеството, че е допусната техническа грешка, отнасяща се до горепосочените протоколи. Складовото стопанство на "Манаус Комерс" ООД притежава статута на данъчен склад, спрямо който са приложими специалните разпоредби на ЗАДС и ППЗАДС, а принципите на ЗСч. са приложими субсидиарно. В текста на чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС не е предвидено, че стоките трябва да са в режим отложено плащане на акциз. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение по същество, с което да се отмени РА в процесната част. Претендира чрез юрисконсулт М. Роева в писмени бележки, присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Манаус Комерс" ООД и заинтересуваната страна - директорът на "Агенция Митници", редовно призовани, не са изразили становища по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Не следва да се допуска ситуация при която държателите на данъчни складове умишлено да неосчетоводяват внесените при тях акцизни стоки, с цел осуетяване на инвентаризацията и проверка наличността им. Липсата на стока от склада е приравнена на нейното изваждане, което налага облагането й с акциз. Върховният административен съд в настоящият състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните отменителни основания и след служебна проверка по чл. 209, т. 3 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е предявена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. Ревизиращите органи са констатирали, че през период м. 09.07 г. в данъчния склад на "Манаус Комерс" ООД, от "Бе Ге Ин" ЕООД и от "ПЕР - 2002" ЕООД, е била въведена стока за преоблепване с образци на нови бандероли, утвърдени със заповед на МФ № ЗМФ 1316/2006 г.. Количествата въведени стоки са описани в справки Приложения 32 и 32.1. Според митническите органи лицензираният складодържател е нарушил правилата за отчетността в склада, защото стоките не са постъпили под режим отложено плащане на акциз, респективно същите е трябвало да бъдат заведени в материалната отчетност като стоки с платен акциз, въпреки че за тях се дължи акциз при облепване с нови бандероли. Складодържателят не е регистрирал в дневника си за складова наличност за отчетния период въвеждането на стоките за преоблепване, а за периода ревизията не е открила документи за изведена стока по протоколите от 05.09.07 г. и от 10.09.07 г. на "Бе Ге Ин" ЕООД и на "ПЕР - 2002" ЕООД. Ревизираният складодържател е дал обяснение, че в случая е допусната техническа грешка, защото стоката е постъпила в склада само на 10.09.2007 г.. На 17.03.08 г. е извършена проверка относно наличностите в склада на "Манаус Комерс" ЕООД за което е съставен протокол, извършена е съпоставка на количеството, установено при инвентаризацията с количеството алкохолни напитки, постъпили в склада от процесните вложители съгласно протоколите, съставени на 05.09.07 г. и на 10.09.07 г. В резултат на това е констатирана липса на стоки, която е мотивирала митническите органи да приложат чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС. Цитираната разпоредба предвижда, че освобождаването за потребление е установяване липса на стоки, а на основание чл. 2, т. 1 ЗАДС на облагане с акциз подлежат алкохолът и алкохолните напитки, респективно за тях се дължи акциз. Определения акциз е в размер общо на 8 665,87 лева, от които 2 240,04 лв. - за стоки от вложителя "ПЕР - 2002" ЕООД и 6 423,98 лв. - за стоки от вложителя "Бе Ге Ин" ЕООД. По делото е изслушана ССчЕ, неоспорена от страните. От нейното заключение е видно, че вложителите са придобили стоките от чуждестранни търговци, както и че няма движение на стоки по сметка 304. Съдът е направил извод, че всеки един от вложителите е могъл да внесе стоки за преоблепване само по единия от протоколите, което потвърждавало твърдението на складодържателя за допусната техническа грешка. ВАдМС е изложил мотиви според които органът е трябвало да извърши проверки в счетоводствата на вложителите, а с оглед констатираната нередовна отчетност ревизионното производство да се развие по реда на чл. 122, т. 4 ДОПК. В първоинстанционното решение е посочено, че правопораждащите факти относно задължението за акциз са тези по чл. 19 ЗАДС - производството, въвеждането и внасянето на стоки, освен когато те са поставени при режим на отложено плащане. Данъчнозадължени лица са производителите, вносителите и лицата, въвеждащи на територията акцизни стоки. Съдът се е аргументирал с довода, че за липсата на акцизни стоки се дължи акциз от складодържателя на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС, само ако стоките са били поставени в склада в режим на отложено плащане, което условие за процесните стоки не е налице. Приел е също така, че митническите органи не са съобразили режима на вложената стока, не са отчели нейния специфичен вид във връзка с документирането, отчитането и внасянето на дължими акциз, свързано с изискването за поставяне на бандерол върху потребителска опаковка. В случая стоките са били с платен акциз, но облепени със стари бандероли, което е наложило тяхното въвеждане в склада за преоблепване им с нови образци бандероли. Задължението за плащане на акциз възниква за вносителя по силата на митническото законодателство, а оттук е направен извод, че при преоблепване с нови образци на бандероли задълженото лице е това, което има право първоначално да ги заяви. Формулиран е крайния извод според който липсата на стоки, вложени в склад за преоблепване би била основание за пораждане на акцизно задължение за складодържателя, само ако новите образци са налепени и стоката е в режим на отложено плащане. Обжалваното решение е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Спорните въпроси по делото са два - налице ли е липса на стоки, вложени в данъчния склад на "Манаус Комерс" ООД - гр. Варна и ако има такава, кой дължи акциза за липсващите стоки. Настоящият касационен състав на ВАС, I А отделение счита, че са събрани доказателства, потвърждаващи констатациите от РА за липсата на процесните количества стоки в склада на "Манаус Комерс" ООД. Такива доказателства са приемо-предавателните протоколи от 05.09.2007 г. и от 10.09.2007 г., които макар да са частни документи, в случая се ползват с необходимата доказателствена сила. Това е така, защото протоколите са двустранно подписани от представители на складодържателя и на вложителите. В този смисъл съдът преценява като необоснован извода на съда, че е следвало да бъде извършена инвентаризация на вложителя и вносител на стоките, за да се установи точното количество стоки, вложени в склада на "Манаус Комерс" ООД. Констатацията на ревизиращия орган, че е нарушено воденето на материалната и счетоводната отчетност в цитираното дружество също не е опровергана от заключението по ССчЕ. Както е прието в първоинстанционното решение, складодържателят не е завеждал стока в официалните регистри, които той е длъжен да води по силата на акцизното законодателство. Именно това е причината в следствие на която е невъзможна инвентаризация на стоката в склада, описана в протоколите от 05.09.07 г. и от 10.09.2007 г. Практически "Манаус Комерс" ООД опровергава по делото съдържанието на частен документ, подписан от негов представител, а съгласно разпоредбите на чл. 144 от ГПК (отм.) и на чл. 180 ГПК, частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Касационната инстанция споделя възражението на представителя на прокуратурата, според което законът не трябва да бъде тълкуван и прилаган в смисъл чрез които се допуска държателите на данъчни складове да не осчетоводяват умишлено вложените при тях стоки. Ефектът от подобно тълкуване ще се изрази в осуетяване възможността за проверки относно наличността на акцизните стоки. Това би означавало ДЗЛ да черпи права от собственото си неправомерно поведение, нарушавайки основен правен принцип. Оттук следва извода, че констатираната от вещото лице липса на движение на стоки по сметка 304, не променя приетото от настоящия касационен състав, според което, по делото е доказано неналичието на стоки в процесните количества. На основание чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС установяването на липси на стоки, за които се дължи акциз, се счита за освобождаване за потребление. В посочения текст не е регламентирано изискване липсващите стоки да са в режим на отложено плащане на акциз. Напротив, доказано е по делото, че вложителите са заплатили в съответствие с разпоредбата на чл. 19 от ЗАДС първоначално акциз при вноса на стоките, но последните не е можело да бъдат реализирани на пазара поради облепването им с бандероли с изтекъл срок. Вносителите не са бракували стоките по реда на чл. 27, ал. 7 и ал. 8 ЗАДС, респективно старите бандероли не са били унищожени в присъствието на митнически орган. Вносителите са решили стоките да бъдат преоблепени с нови бандероли и за тази цел стоките са били вложени в склада на "Манаус Комерс" ООД. Мотивът на първоинстанционния съд, че и в този случай акцизът се заплаща от заявителя е необоснован. Това е така, защото вложителите вече са заплатили веднъж акцизите и в съответствие с правилата на икономическата логика е да ги заплатят отново, ако стоките са налични при тях след преоблепването им в склада на "Манаус Комерс" ООД. В тази хипотеза вложителите могат да реализират стоките на пазара при което да получат за тях съответните средства, кумулиращи и стойността на акциза. По делото няма твърдения и доказателства липсата на стоките да се дължи на поведение на лица, представляващи вложителите. Напротив липсата на стоките от склада на "Манаус Комерс" ООД, където е осъществявана процедура по преоблепване с нови бандероли, е свързана с реалната възможност складодържателят да се е разпоредил със стоките и да е получил приходи от тази дейност без същевременно да е заплатил съответните акцизи. Още повече, че в случая е установено неправомерно поведение именно на лица, представляващи складодържателя, които са нарушили правилата при водене на материалната и счетоводна отчетност на дружеството. Налице са отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата против процесната част от РА. С оглед на резултата по делото в полза на началника на митница "Варна" трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 618 лв., изчислени на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция тъй като в производството пред нея страната не е защитавана и представлявана. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение