Решение № 11924 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9250/2016 г.

Решение № 11924 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9250/2016 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Ц. Ц., срещу решение № 196/15.06.2016 г. постановено по адм. дело № 222/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което по жалбата на И. С. Н. е отменено като незаконосъобразно уведомително писмо № 01-6500/15157/24.02.2016 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2013 г. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с приложимия материален закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - И. С. Н., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от И. Н. срещу уведомително писмо за кампания 2013 г. изх. № 01-6500/15157/24.02.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. То е издадено след постановено отменително решение на административния съд и обявено за нищожно с решение на Върховния административен съд. С новия административен акт изцяло е потвърдено уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент. Съдът е приложил, като доказателство административната преписка и адм. дело № 402/2014 г. на АС - В. Т., ведно с адм. дело № 1407/2015 г. на ВАС, трето отделение. При тези данни по делото, съдът е изложил фактическата обстановка и е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Счел е, че от събраните по делото доказателства не се доказва наличието на фактическия състав на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., респективно не е приложимо правилото на чл. 18, ал. 3, т. 3 от същата, поради което е отменил уведомителното писмо. Така постановеното решение е неправилно в резултат на грешни фактически и правни изводи на съда. Безспорно е по делото, че И. Н. е подал заявление за подпомагане през 2013 г. по мярка 214, направление "Биологично растениевъдство" за отглеждане на ягоди и малини върху пет парцела: № 37784-43-1-2; № 37784-43-2-2; № 37784-43-3-2; № 37784-43-4-1 и № 37784-43-5-1, с обща площ от 9,64 ха, които са били одобрени за участие в мярката с уведомително писмо № 01-6500-10510/16.02.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. При извършване на автоматична проверка на въведените данни на 14.05.2013 г. е установено, че одобрената по мярката площ е била намалена до 8,32 ха, като земеделският стопанин не е подал декларация за това. В отговор Николов е депозирал обяснение, че причината поради която площите не отговарят на първоначално заявените е, че между парцелите има пътища за обслужване на беритбата. По преписката е приложено заявление за наличие на форсмажорни обстоятелства, а именно, че ягодовите насаждения на парцели № 37784-43-3-2 и № 37784-43-5-1 следва да бъдат унищожени поради наличието на нематоди в тях. С уведомително писмо от 05.03.2014 г. е прекратен поетия от земеделския стопанин агроекологичен ангажимент на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/2009 г. и в съответствие с т. 5 от Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания", утвърдена със заповед № РД 09-1117/17.08.2012 г. на министъра на земеделието и храните. За изясняване на обстоятелствата по подадена първа жалба от земеделския производител, съдът е допуснал и изслушал съдебно-агротехническа експертиза. В заключението е посочено, че действително има различия между референтните и заявените за текущата кампания площи, но те са предизвикани от огромна браздова ерозия /необработваемата площ изглежда като път/, която е резултат от интензивни дъждове и характерен водосбор на местността. Извършена е проверка на място от вещото лице, от която е установено, че спорните полета са пшеничено стърнище, а не ягоди, като ерозионната бразда минаваща през парцели № 37784-43-5-1 и № 37784-43-3-2 е необработена площ с размери 0,22 ха. По отношение на нематодите по ягодите експертът е констатирал, че същите нямат отношение към предмета на делото, защото не се касае за намалени площи, а за промяна на културите, които се отглеждат върху тях. Заключението е прието от съда и е залегнало в съдебното решение. Съдът е отменил оспореното уведомително писмо, като е приел, че намалението на заявената площ за подпомагане е под 10% от площта по съответното направление, която се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент и не са изпълнени условията на т. 5 от Методиката и чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата, за да се откаже подпомагане и да се прекрати ангажимента. Срещу решението на съда е подадена касационна жалба от изпълнителния директор на ДФЗ, по която е образувано адм. дело № 1407/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение. С решение № 12929/01.12.2015 г. ВАС е обявил за нищожно уведомителното писмо като издадено от некомпетентен орган. При издаване на второто уведомително писмо административният орган е потвърдил изцяло констатациите си като е изложил мотиви за това. При разглеждане на делото административният съд се е позовал на изготвената по предходното дело съдебно-агротехническа експертиза и преповтаряйки мотивите на решението на Административен съд - В. Т. по първото уведомително писмо е заключил, че необработваемата площ, която формира намалението на референтната площ е само 0,22 ха, а не както е посочено в акта на ДФЗ 1,32 ха. Счел е, че намалението на заявената площ е под 10% и не е налице фактическият състав на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредбата за прекратяване на агроекологичния ангажимент. В процесното решение обаче съдът наместо да извърши внимателен анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в т. ч. на данните от приобщеното по делото заключение на съдебно-агротехническа експертиза, конкретно за всеки от заявените за подпомагане парцели, и да съобрази действащата правна уредба съобразно изтъкнатите от органа правни основания за постановения отказ, административният съд е направил изключително общи и необосновани фактически и правни изводи, за наличието на разминавания между установеното по експертизата и направените от административния орган констатации, и само на това основание е отменил атакувания акт, по мотиви, че е издаден в противоречие с материалния закон. Така направените констатации не са подкрепени със съпоставка на отразените в уведомителното писмо мотиви, обективирани в таблица - Приложение 1 и текстови пояснения към нея, сочещи на причините за прекратяване на поетия агроекологичен ангажимент. Видно от приложената таблица референтните /одобрените/ парцели са с обща площ от 9,64 ха. В колона № 5 е посочена установената площ от пресичане между одобрените и заявените площи в текущата кампания, която е в размер на 8,32 ха или припокриването на площта е 86.31%. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. В процесното решение на АС - В. Т. съдът се е позовал на изготвената експертиза и е посочил, че необработваемата площ представлява 0,22 ха, което е под 10% от общата площ на референтните площи. В т. 4 от заключението си вещото лице е записало, че спорните полета /парцели № 37784-43-5-1 и № 37784-43-3-2/ са пшеничено стърнище, а не ягодово насаждение, като ерозионната бразда е с площ от 0,22 ха. От издаденото уведомително писмо е видно, че за тези парцели намалението на площта е 0,32 ха, а останалата площ, която не се пресича се отнася за другите референтни /одобрени/ парцели. Като не се е произнесъл за тях първоинстанционният съд е допуснал особено съществено нарушение на процесуални правила, налагащи пълно изясняване на спора от фактическа и правна страна и преценка на приобщения по делото доказателствен материал, при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, което пряко е довело до неправилност на решението. Другояче казано, спорът не е изяснен от фактическа страна в резултат допуснато от първоинстанционният съд съществено нарушение на процесуални правила, поради което е налице основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване с указанията дадени в настоящото отменително решение. Поради това решението ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. С разпоредбата на чл. 220 АПК изрично е предвидена забрана за нови фактически установявания в касационното производство, което препятства възможността касационната инстанция да извърши за първи път проверка на релевантните за спора факти. Това налага връщане на делото за ново разглеждане и обсъждане налице ли са предпоставките за постановения отказ, включително след събиране на доказателства за процента на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели, както и за преценка на всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в т. ч. тези по преписката и приобщеното по делото заключение на съдебно-агротехническа експертиза. Във връзка с направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се отбележи, че при този изход от спора въпросът относно разноските за настоящото производство следва да бъде решен съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК - от административния съд при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение