Решение № 3290 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9596/2017 г.

Решение № 3290 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9596/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Агенция за социално подпомагане, подадена от нейния изпълнителен директор против решение № 4722 от 13.07.2017 г., постановено по адм. д. № 9963 по описа за 2016 г. на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението. Ответникът - И. Котрулев чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба и моли решението на АССГ да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подаден в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователа. С обжалваното решение в производствто по чл. 203 и сл. от АПК Административен съд - София град е осъдил Агенция за социално подпомагане да заплати на И. Котрулев сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, вследствие от отменената заповед № 91-ЗСП-53 от 25.02.2013 г. на Директора на Дирекция "СП-Люлин". Съдът в мотивите си е приел, че със заповед № 91-ЗСП-53 от 25.02.2013 г. на Директора на Дирекция "СП-Люлин" на ищеца е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП /т. е. за задоволяване на инцидентно възникнали нужди/ по съображения, че лицето не представя данни за доходите си. В молбата за отпускане на помощта като мотив за искането й –ищецът е посочил отпускане на средства за посрещане на нуждите относно освидетелстване пред ТЕЛК на него и сина му Ю. Котрулев. По преписката не са били налице данни за трудови договори с ищеца и участие в търговски дружества, но ответникът е направил тази констатация. С решение № 3951 от 13.06.2013 г. по адм. дело № 2551/2013 г. заповедта е отменена като незаконосъобразна на осн. чл. 146, т. 3 АПК на процесуално основание тъй като ответникът не е изследвал факта дали лицето има доходи и не е кредитирал твърдението му, че след като няма-той не е длъжен да установява посоченото обстоятелство. Преписката е върната на органа и с нова заповед № 91-ЗСП е отпусната еднократна помощ от 150 лв., също обстоятелство –неоспорено от страните. От правна страна съдът е приел, че са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ, изискващ кумулативното наличие на следните три елемента - незаконосъобразен административен акт, причинени вреди и наличие на пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и вредите. В резултат съдът е приел исковата претенция за основателна и доказана в пълен размер и я е уважил. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В случая са налични всички предпоставки за ангажиране отговорността на Агенцията за социално подпомагане, предвид наличието на отменен като незаконосъобразен, с влязло в сила съдебно решение административен акт - заповед № 91 ЗСП 53/25.02.2013 г. на директора на ДСП-Люлин, както и на настъпила неимуществена вреда, която е в пряк и непосредствен резултат от издадената заповед. Обосновано, съдът е приел, че вследствие незаконосъобразната заповед, ответникът в настоящото производство И. Котрулев е понесъл неимуществени вреди, изпаднал е в дискомфортно състояние, бил отчаян и нещастен, което е във връзка с невъзможността да си направи медицински прегледи във връзка с явяването му пред ТЕЛК. Правилно, съдът е приел, че това се установява безспорно чрез показанията на разпитания по делото свидетел и от другите доказателства по делото, а именно, че се касае за лице с психично заболяване, който отглежда сам детето си. С оглед на горното, Върховният административен съд намира, че решението следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд