Решение № 14216 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1362/2015 г.

Решение № 14216 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1362/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Кастекс" ЕООД срещу решение № 479 от 03.12.2014 г. постановено по адм. дело № 630 по описа за 2014 г. на Административен съд - Велико Търново. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Излага, че от съставения акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) не става ясно за кои имоти на дружеството става въпрос, въз основа на какви базови данни и по каква методика са определени съответните задължения, което прави акта немотивиран. Изводите на съда, че актът не подлежи на отмяна на посоченото основание са неправилни. Счита, че по неправилен начин се тълкуват от съда изпълнителните производства, относно събирането на сумите от частни съдебни изпълнители (ЧСИ) и публичната продан на имотите. От представеното постановление по изп. дело № 523/2008 г. на ЧСИ - Косева е видно, че "Кастекс" ЕООД не е собственик на част от недвижим имот, представляващ сгради - магазин - 1 брой и 3 броя складове с партиден № 104500420015, въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот от 18.05.2011 г. Сумите, които са преведени на община Велико Търново от ЧСИ по изп. дело № 523/2008 г. са към 2009 г., като справка с писмо изх. № 94-СС-1144 от 28.05.2011 г. не е била включена в постановлението за разпределение само защото не е получена своевременно. Счита, че при продажбата на имота ЧСИ носи отговорност за събирането на местните данъци и такси по аргумент от чл. 265 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Бездействието на администрацията, изразяващо се в несвоевременното получаване/изпращане на писмото не може да обоснове задължението на жалбоподателя за местни данъци и такси за посочения имот. От справката за разпределение на постъпили суми по изп. дело № 64082009 г. на ЧСИ Георгиев, е видно, че дружеството не е собственик на земя и сграда в с. Леденик с парт. № 104520420014 от 18.11.2010 г., а в справката за дължими суми по АУЗД е установен период на задължението за 2010 г. Решението е необосновано и в частта относно задълженията за такса битови отпадъци (ТБО), тъй като представените документи от общината не обосновават по категоричен начин извършването на съответните услуги. За разлика от данъците, като вид публично вземане, ТБО има възмезден характер и се дължи срещу реално предоставени от общината услуги. Ответникът - Началникът на отдел "Местни данъци и такси" при община Велико Търново, чрез процесуалния си представител, прави искане оспореното решение да бъде оставено в сила, по съображения подробно изложени в представена по делото писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Кастекс" ЕООД против АУЗД № 154-1 от 29.04.2014 г. на старши експерт по приходите при община Велико Търново, в частта потвърдена с решение от 25.07.2014 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Велико Търново, с който на жалбоподателя е установен данък върху недвижими имоти в общ размер на 832, 30 лв. и лихви върху него 279,89 лв., задължения за такса битови отпадъци за същите имоти и периоди в общ размер на 2 408,54 лв. и лихви 782,69 лв. и данък върху превозните средства за два автомобила в общ размер на 51,67 лв. и лихви - 9,06 лв. С решението "Кастекс" ЕООД е осъдено да заплати на община Велико Търново сумата от 535,49 лв. разноски. За да постанови решението си съдът е изложил, че с АУЗД № 154-1 от 29.04.214 г. на орган по приходите при община Велико Търново, в частта, потвърдена с решение от 25.07.2014 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" при община Велико Търново, на "Кастекс" ЕООД са определени задължения за данък върху недвижимите имоти за периода от 2010 г. до 2013 г. за имоти, находящи се в гр. Велико Търново, ул. "Мальовица" № 4 (складове, магазини, гаражи и прочие), ул. "Стоян Михайловски" № 12 (автомивка, складове, навеси, магазини и прочие) и имот в с. Леденик в общ размер на 832, 30 лв. и лихви върху него 279, 89 лв., задължения за ТБО за същите имоти и периоди в общ размер на 2 408, 54 лв. и лихви 782, 69 лв. и данък върху превозните средства за рег. № ВТ 0688 АХ и лек автомобил рег. № ВТ 1454 АК в общ размер на 51, 67 лв. и лихви - 9,06 лв. Съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и съдържа фактически и правни основания за постановяването му. Приел е, че по делото се спори единствено по отношение на периодите, за които са определени задълженията, като критерий въздействащ върху размера им. Посочил е, че при издаването на АУЗД не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е материално законосъобразен. Счел е за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че актът е неправилно издаден срещу него вместо съответната част от процесните задължения да бъде събрана в хода на изпълнително дело № 523/09 г. на ЧСИ Косева и № 640/09 г. на ЧСИ Георгиев, по които общината е присъединен взискател и би следвало да е предявила вземанията си към момента на разпределение на сумите. Приел е, че след като с разпределението на сумите по изпълнителните дела, задълженията на "Кастекс" ЕООД към общината за съответните имоти не са погасени, задълженото лице не се освобождава от тяхното заплащане за периода, в който е било собственик на имотите, предвид факта, че разпределението не е оспорено. Изложил е, че тъй като че "Кастекс" ЕООД е било собственик на процесните имоти и превозни средства за периодите, за които са му определени задължения с АУЗД, той се явява задължено лице за заплащане на ДНИ, ТБО и данък превозни средства за същите имоти. Счел е, че предоставянето на услугите за които са установени задължения за ТБО не се оспорва и се доказва и от представените доказателства по делото (заповеди за процесните периоди за определяне на границите за организирано сметосъбиране и транспортиране на битови отпадъци в района на имотите на оспорващия). Решението е неправилно. По отношение на решението, в частта, с което е потвърден АУЗД относно установените с него задължения за ДНИ на дружеството, съдът правилно е приел, че на основание чл. 11 от ЗМДТ "Кастекс" ЕООД се явява задължено лице за заплащане на ДНИ за процесните имоти, в периода, в който то е било собственик на имотите. Неправилно обаче е прието от съда, че от дружеството се оспорват единствено периодите, за които са му определени задължения за ДНИ. Видно от изложеното от "Кастекс" ЕООД в жалбата му до АС - Велико Търново, от дружеството е оспорен установеният в акта размер на задълженията, като са изложени твърдения, че неправилно са извършени изчисленията на данъчната оценка и отчетната стойност на недвижимите имоти. Действително - липсата на посочване в акта на методиката, въз основа на която са определени задълженията, не може да доведе до отмяната му на посоченото основание. Независимо от това, при направеното от дружеството оспорване на определения в акта размер на задълженията, в тежест на административния орган е било да установи, че те са законосъобразно изчислени, включително, че не са начислени задължения на дружеството за периоди, в които то вече не е било собственик на съответните имоти. В нарушение на служебното начало по чл. 171, ал. 4 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът не е указал на органа да ангажира доказателства, за установяване на посоченото обстоятелство. Предвид допуснатото от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила, делото е решено при неизяснена фактическа обстановка. Обжалваното решение, следва да бъде отменено в тази част и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане, от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да укаже на ответника да ангажира доказателства, включително, чрез изслушване на експертиза, от които да се установи законосъобразно ли е изчислен размерът на задълженията на дружеството за ДНИ за процесните имоти и периоди. По отношение на решението в частта, с което е потвърден АУЗД относно установените с него задължения за ТБО, съдът правилно е приел, че на основание чл. 11 от ЗМДТ вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ "Кастекс" ЕООД се явява задължено лице и за такса битови отпадъци за периода, в който е било собственик на имотите. За да е дължима обаче таксата за битови отпадъци за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, освен наличието на правна връзка между недвижимите имоти и правния субект по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ, е необходимо, на първо място, да са налице заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в които да са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят. Следва да се установи, че декларираните имоти, за които ТБО е начислена, попадат в териториалния обхват на определените със заповедите райони. По аргумент от чл. 71 от ЗМДТ следва да се установи, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване са реално извършвани от общината, както и, че тя разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. В случая е доказано, че през процесните периоди имотите собственост на дружеството, попадат в райони, в които е предвидено да се извършва организирано събиране и извозване на битови отпадъци, обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, съгласно заповеди на кмета на община Велико Търново, издадени на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. По делото е останало неустановено обаче, дали услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване да са реално извършвани от общината по отношение на имотите на дружеството за процесните периоди, както и дали общината е разполагала с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. Съдът, предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, с разпореждане от 24.09.2014 г., е дал конкретни указания на органа за представяне на доказателства относно реалното предоставяне на услугите. Въпреки това, в хода на първоинстанционното производство, от органа, чиято е доказателствената тежест, не са представени доказателства (напр. договори, пътни листове, приемо-предавателни протоколи установяващи извършена работа, отчетни документи, доказателства за съществуването за депо за битови отпадъци и други допустими по закон доказателства), за установяване на посочените обстоятелства. При наличните по делото доказателства, направеният с решението извод за реално предоставяне на услугите, се явява необоснован. Преценката за противното, направена от процесуалния представител на жалбоподателя, в съдебно заседание от 12.11.2014 г., не води до различни правни изводи и не може да се приравни на признание от него за извършване на услугите. Още повече, че реалното им извършване е оспорено от дружеството, както с първоинстанционната, така и с касационната жалба. Предвид посоченото, решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Кастекс" ЕООД срещу АУЗД, в частта с която на дружеството са установени задължения за такса битови отпадъци в размер на 2 408, 54 лв. и лихви в размер на 782, 69 лв., следва да бъде отменено. След отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което да бъде отменен обжалваният АУЗД, в посочената част. По отношение на решението, в частта, с което е потвърден АУЗД относно установените с него задължения за данък върху превозните средства: Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Тази разпоредба в случая е нарушена. В оспореното решение не са изложени никакви съображения, досежно законосъобразността на определените с АУЗД задължения на дружеството за данък върху превозните средства. Поради това направеният в решението извод, че АУЗД е законосъобразен и в посочената част, се явява необоснован. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Отхвърлянето на жалбата и в посочената част, при липса на каквито и да било правни изводи на съда, препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Това налага решението да бъде отменено и в тази част, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти, в съответствие с изискването на 172а, ал. 2 от АПК. При този изход на спора решението следва да бъде отменено и в частта, с която на ответника са присъдени направени по делото разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение