Решение № 11809 от 30.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7050/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител гл.юрк. Василева, срещу решение 383 от 23.05.2023 г., постановено по административно дело 77/2023 г. по описа на Административен съд /АС/ - Хасково, с което е отменено негово уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г., с изх. 02-260-2600/3458 от 12.01.2023 г. /УП от 12.01.2023г./ в частта на извършеното прихващане в размер на 14 478,29 лв., преписката е върната за ново произнасяне на административния орган по подаденото заявление за подпомагане за 2021 г. от СЕМИРА ИНВЕСТМЪНТ ООД гр.Хасково и ДФЗ е осъден да заплати направените по делото разноски. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че процесното УП в оспорената част не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и че по същество липсват материалноправните предпоставки за прилагане на чл.28 от Регламент (ЕО) 908/2014 г. Посочва, че съдът не е съобразил изменението на чл.29, ал.3 от ЗПЗП, считано от 01.01.2023 г., както и че наложените с процесното УП санкции не са публично държавно вземане, а са административни санкции при свръхдеклариране на площи, съобразно приетото в чл.19 на делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11.03.2014 г. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се остави без уважение жалбата на СЕМИРА ИНВЕСТМЪНТ ООД гр.Хасково срещу процесното УП. Претендира направените по делото разноски, в т.ч. разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - СЕМИРА ИНВЕСТМЪНТ ООД, гр.Хасково, чрез процесуален представител адв.Якимов, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски за касационната инстанция, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената проверка на оспореното решение по реда на чл.218, ал.2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено в предвидената от закона форма от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, като подробно е описал приетото за установено от фактическа страна и същото не следва да се преповтаря от касационната инстанция. За прецизност следва да се акцентира само на следните основни факти: По подадено Заявление за подпомагане за кампания 2020 г. с УИН 26/280520/01114 е издадено Уведомително писмо изх. 02-260-2600/3618 от 10.03.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., с което е извършено намаление на заявената субсидия в размер на 14478,29 лв. по схема СЗ МЗДП и е наложена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в същия размер. Посоченото уведомително писмо е обжалвано по съдебен ред и с влязло в сила Решение 472/04.07.2022 г., постановено по административно дело 240/2022 г. по описа на Административен съд Хасково е отменено в частта на извършеното намаление на субсидията в размер на 14 478,29 лв. по схема СЗ-МЗДП, съответно оторизиране на сума по схемата в размер на 0 лв. и в частта на наложената санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на 14 478,29 лв., като преписката е върната на Заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие - София за ново произнасяне по подаденото от СЕМИРА ИНВЕСТМЪНТ ООД заявление за подпомагане с УИН 26/280520/01114 за кампания 2020 г. в частта му на заявеното подпомагане за обвързано подпомагане за зеленчуци СЗ-МЗДП. При новото произнасяне е издадено Уведомително писмо изх. 02-260-2600/3618#11 от 07.12.2022 г. на Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ /УП от 07.12.2022 г./, с което е извършено намаление на заявената субсидия в размер на 14 478,29 лв. по схема СЗ МЗДП и е наложена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в същия размер. Последното отново е обжалвано от дружеството, като към момента на приключване на устните състезания в производството, завършило с постановяване на оспореното решение, е налице постановен съдебен акт, с който АС - Хасково е отменил УП от 07.12.2022 г., като същия не е влязъл в законна сила. На 12.01.2023 г. е издадено УП от 12.01.2023 г. предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Хасково в частта му, с която е извършено прихващане в размер на 14 478,29 лв. вследствие на наложена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания за предходната кампания 2020 г. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на изискванията за форма, доколкото липсват изложени конкретни фактически основания, довели до издаването му, респективно е издаден при липса на мотиви относно материалноправните предпоставки довели до извършеното прихващане. Административният съд, след подробен анализ на относимите разпоредби, е посочил, че прихващането по реда на чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕО) 908/2014 г. е възможно, само ако сумите, с които се извършва прихващането, са установени по основание и размер с влязъл в сила акт, какъвто в случая не е налице. По изложените съображения, АС Хасково е отменил оспореното уведомително писмо в обжалваното му част и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Така постановеното решение е правилно. Обосновани са изводите на съда за липса на фактически основания в обжалвания акт, които да имат характера на мотиви по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а наличните бланкетни пояснения към Таблица 2, правилно са приети от първоинстанционния съд за непълни и неконкретизирани, като от същите не може да се установи еднозначно каква е действителната воля на административния орган за направеното прихващане. В действителност, както е отбелязал и административният съд, посоченото като основание /мотив/ за извършеното прихващане в колона 4 на Таблица 2, а именно: че прихванатата сума от оторизираната субсидия е в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ, представлява три различни хипотези като възможност за прихващане, без да е налице конкретика и яснота, коя от тях е относима към същото. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение 16 от 1975 г. на ОСГК, на което се е позовал и административния съд, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по - горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Такъв документ обаче липсва, а становището на ДФЗ в този смисъл е представено едва в съдебното производство, респективно решаващият съд обосновано е приел, че оспореният административен акт в частта, касаеща извършено прихващане от оторизирана сума по СЕПП в размер на 14 478,29 лв. е издаден при липса на мотиви. Правилни са и изводите на АС - Хасково за липса на посочено правно основание за извършеното прихващане, като по този начин, не само се осуетява съдебната проверка за незаконосъобразност, но и се нарушава правото на защита на адресата на акта. Настоящият състав споделя съображенията на съда за незаконосъобразност на оспореното УП поради липсата на материалноправните предпоставки за прилагане на чл.28 от Регламент (ЕО) 908/2014 г. и на основание чл. 221, ал.2, предл.последно АПК препраща към тях. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора, че първоинстанционният съд не е съобразил изменението на чл. 29, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, в сила от 01.01.2023 г.. Посочената разпоредба гласи че: Индивидуалните и общите административни актове, издавани при прилагането на този закон, подлежат на оспорване пред компетентния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като оспорването не спира тяхното изпълнение. В случая уведомителното писмо, с което първоначално е наложена санкцията, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на 14 478,29 лв. е издадено на 10.03.2022 г. След отмяната му, с влязъл в сила съдебен акт и връщането на преписката за ново произнасяне, е издадено УП от 07.12.2022г. Последното е обжалвано, като към момента на приключване на устните състезания в производството, завършило с постановяване на оспореното в процесния случай решение, е бил налице постановен невлязъл в сила към този момент съдебен акт. След като УП, с което е наложена санкцията, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на 14 478,29 лв. е издадено на 07.12.2022 г., преди изменението на чл.29, ал.3 от ЗПЗП, посочената разпоредба се явява неприложима. Същата урежда изпълнението на административни актове, издадени след 01.01.2023 г. и няма обратно действие. Неоснователени са и бланкетно наведените доводи за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от решаващия съд и необоснованост на решението. Правото на участие на страната в процеса не е препятствано, а обжалваното решение е надлежно мотивирано. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, като е формирал изводите си единствено въз основа на представените по делото доказателства. Извършеният анализ на последните е задълбочен, приетата за установена фактическа обстановка напълно кореспондира с доказателствата, а правните изводи са изложени аргументирано и подробно. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора, претенцията на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, се явява основателна и следва да бъде уважена в доказания размер на 1 700 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие в касационната инстанция. Възражението за прекомерност от страна на касатора е неоснователно, тъй като този размер се явява минималния такъв, предвиден в чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т.3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,