Решение № 9712 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15394/2011 г.

Решение № 9712 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15394/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на ГКПП - Калотина, подадена чрез пълномощника му юрк. Иванова, против решение № 677 от 29.09.2011 г., постановено от Административен съд София - област по адм. дело № 649/2011 г. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението се иска отмяната му. Ответникът "Български пощи" ЕАД, чрез процесуалния си представител юрк. Николаева, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за потвърждаване на съдебното решение. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Като обсъди доказателствата по делото с оглед на заявените касационни основания, настоящият съдебен състав установи следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на "Български пощи" ЕАД разпореждане рег. № 15591/29.06.2011 г. на началника на ГКПП - Калотина, издадено на основание чл. 55 от ЗМВР, с което е наредено незабавно преустановяване продажбата на винетни стикери на територията на ГКПП. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, но не отговоря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Този съществен негов порок препятства проверката дали е спазен материалният закон, т. е. налице ли са били предпоставките за издаване на разпореждане на полицейски орган, визирани в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗМВР. Освен това съдът е счел, че извършваната от дружеството дейност по продажба на винетни стикери в зоната на пункта не е забранена с нормите на подзаконов нормативен акт (чл. 31 - чл. 34 от Наредбата за ГКПП), а дори и хипотетично да се приеме обратното, следва да се има предвид чл. 4 от ЗОАРАКВСД и чл. 15 от ЗНА, поради което същата е допустима и разрешена на общо основание. Решението е правилно. Обосновани са изводите на съда, че съгласно чл. 55 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. По своя правен характер разпорежданията са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което по отношение на тях важат изискванията, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК за съдържание на административния акт, включително и това по т. 4 от цитираната разпоредба - фактически и правни основания за неговото издаване, каквито в настоящия случай липсват. Действително в материалите по делото не се съдържат данни дейността на ответника по касация - продажба на винетни стикери в пощенската станция на ГКПП - Калотина, осъществявана на базата на редовни договорни отношения за тяхното разпространение, да е затруднила граничния контрол (арг. чл. 31, ал. 1 от Наредбата за ГКПП), да са се образували колони от автомобили, да са постъпили жалби и оплаквания от преминаващите, да е имало предпоставки за корупция. Тоест, не са налице факти и обстоятелства, които да налагат нарушението на реда в зоната на пункта да бъде отстранено чрез незабавното преустановяване на извършваната фактическа дейност. Освен че не е мотивирал надлежно административния акт, неговият издател погрешно е счел, че нормата на чл. 34, ал. 1 от Наредбата за ГКПП изчерпателно изброява търговските дейности, които са разрешени - спедиторска дейност, дейност като митнически агент и възстановяване на ДДС и тъй като продажбата на винетни стикери не попада в разрешените, то тя е нормативно забранена. Освен редакцията на тази разпоредба, съдържанието на чл. 32 и чл. 33 от цитираната наредба, които визират извършването на банкова и застрахователна дейност на ГКПП, също са в подкрепа на извода за примерно, а не изчерпателно изброяване. Предвид изложеното законосъобразно съдът е приел наличие на основание по чл. 146 от АПК за отмяна на оспореното полицейско разпореждане и постановеното в този смисъл решение следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което юридическото лице Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР следва да се осъди да заплати на "Български пощи" ЕАД сумата 150 лева разноски. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,