Решение № 11577 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6842/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Л., гражданка на Израел, чрез адв. В. Марков срещу решение 12292 от 09.04.2025 г. по адм. дело 9894/2024 г. по описа на Административен съд-София-град. Касаторът релевира отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати при постановяването му нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост, и моли настоящата инстанция да го отмени. Претендира разноски. Ответната страна завеждащият консулската служба при Посолството на Република България в гр. Тел Авив, Израел, не изразява становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че на 16.07.2024 г. Ю. Л. е подала заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза вид "D") до Посолството на Република България в гр. Тел Авив, Израел, на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ - като представител на чуждестранно търговско дружество, регистрирано в Българската търговско-промишлена палата /БТПП/. С обжалвания административен акт е постановен отказ за издаване на виза. Като правно основание на постановения отказ за издаване на виза е посочено, че визата е отказана на основание чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ. Като фактически основания за отказа е посочено, че лицето е представило документ с невярно съдържание или е декларирало неверни данни. Приобщена е и справка, изготвена от ОД на МВР Пловдив Сектор "Миграция", с която е дадено отрицателно мнение, с оглед на представените документи, чужденката е декларирала неверни данни за адрес на пребиваване и адрес на управление на фирма. Първоинстанционният съд приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган и е мотивиран от фактическа и правна страна по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Отчетено е и обстоятелството, че отказът е издаден след проведена съгласувателна процедура с Дирекция "Миграция" - МВР и ДАНС съобразно чл. 30а от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим /НУРИВОВР/. Направил е извод, че оспореният отказ не страда от липса на мотиви, формата отговаря на изискванията на Визовия кодекс, съдържа изискуемите реквизити, отбелязани са и правните основания за отказа чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ. За да потвърди тезата на административния орган за декларирала неверни данни за адрес на пребиваване и адрес на управление на фирма по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 23 от ЗЧРБ, съдът е приел, че безспорно службата на Миграция МВР и ТД НС-Пловдив са установили, че А. Л. е непозната на адреса в гр. Пловдив, където ще упражнява търговска дейност, а относно жилището е посочено, че не е представен документ за собственост на наемодателя. Така постановеното решение е правилно. С постановения акт решаващият съд правилно и точно е изложил фактическата обстановка като подробно е анализирал и обсъдил всички твърдения и възражения на страните и представени по делото доказателства. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти като настоящата инстанция напълно ги споделя, поради което не следва да ги преповтаря. Въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателства се установява, че А. Л., гражданка на Израел е подала заявление 24000331 от 16.07.2024 г. за издаване на виза тип "D"-за дългосрочно пребиваване. Към заявлението жалбоподателката е представила сертификат от БТПП с 2346/01.07.2024 г. на "Рутдата Сървисис" със седалище гр. Лондон, Обединено кралство Великобритания с представител по пълномощие в Република България - А. Л.; договор за наем на жилище от 27.06.2024 г., декларация по ЗЧРБ от наемодателят на жилището; валиден международен паспорт; застраховка; справка от полицията на Ираел, че лицето не е осъждано и срещу него не се води наказателно дело; банково удостоверение и др. Видно от докладна записка с рег. 5386р-4669/05.08.2024г. на сектор Миграция за извършена проверка на адреса и становище с рег. 5386р-4781/07.08.2024г., както и писмо с рег. Пд-31-5547/21.08.2024г. на Териториална дирекция Национална сигурност- Пловдив, се установява че адресът за седалище на търговското представителство, посочен във визата нa израелската гражданка- гр. Пловдив, [улица], е фиктивен. След извършена проверка на място, лицето Й. П. А., посочена като домакин в молбата за виза заявила, че собственици на апартамента са нейните родители, и тя не е давал разрешение на адреса да се вписва търговско представителство. След направена справка на органите на МВР се установява, че на посочения адрес има 7 бр. регистрирани граждани на ЕС. Така изводът както на административния орган, така и на първоинстанционния съд, че лицето е представило документ с невярно съдържание и е декларирало неверни данни, е правилен и законосъобразен. Неоснователно е възражението, изложено в касационната жалба, че след като в БТПП е регистрирано търговското представителство на Рутдата Сървисис ООД при извършване на всички необходими проверки, то следва, че кандидатът отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. Решението за вписване в единния търговски регистър на Българска търговска-промишлена палата (БТПП) и сертификатът, удостоверяващ вписването, сами по себе си не водят до задължително получаване на виза на основание чл.24, ал.1, т. 6 от ЗЧРБ. Съгласно действащата разпоредба на чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ към момента на постановяване на отказа, разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са представители на чуждестранно търговско дружество с регистрирано от Българската търговско-промишлена палата търговско представителство в Република България, като тази регистрация се извършва след проверка и оценка на представени документи. Следва да се отбележи, че производството по регистрация на търговско представителство в БТПП и производството по предоставяне на виза за дългосрочно пребиване са две различни производства и всеки орган извършва собствена проверка. В производството по издаване на виза за дългосрочно пребиваване, административният орган на собствено основание извършва проверка на заявените от кандидата обстоятелства. Не случайно в чл. 30 от Наредба за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим (НУРИВОВР) е регламентирана допълнителна съгласувателна процедура със службите за административен контрол на чужденците в Република България и Държавна агенция "Национална сигурност", различна от регистрационния режим, поддържан от БТПП. Видно от представените доказателства по делото е налице отрицателно становище на Дирекция "Миграция", което допълва мотивите на оспорения отказ. Мотивите могат да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт и в конкретната хипотеза това са справки с рег. 5386р-4669/05.08.2024г. на сектор Миграция за извършена проверка на адреса и становище с рег. 5386р-4781/07.08.2024г., както и писмо с рег. Пд-31-5547/21.08.2024г. на Териториална дирекция Национална сигурност- Пловдив, в които е направен анализ на декларираните лично от А. Л. данни. От тях се установява, че декларираните от чужденката данни за адрес на пребиваване и адрес на управление на фирмата са неверни. При тези обстоятелства правилно и административният орган и първоинстанционният съд са приели, че е налице хипотезата на чл.10, ал.1, т.23 от ЗЧРБ и не са изпълнени условията да се издаде исканата виза. Относно направените възражение, че с постановения отказ се нарушават правата на свободно придвижване и личен живот, настоящият съдебен състав счита за неоснователни. По никакъв начин не се доказва засягане на права с постановения отказ, а правото на свободно придвижване и личен живот, не се ограничават, с оглед подаденото заявление за виза на чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, което е в качеството на търговски представител и е свързано с професионалните задължения на чужденката. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,