Решение № 579 от 10.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 648/2008 г.

Решение № 579 от 10.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 648/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (от 2007 г.). Образувано е по подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) касационна жалба от Л. Х. В. и Ч. В. В. срещу въззивното решение № 116 от 05.11.2007 г. по в. гр. д. № 253/07 г. на Бургаския окръжен съд, с което в сила е оставено решение № XII-2334 от 25.01.2007 г. по гр. д. № 1456/06 г.на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, съставляващ апартамент № 113 в гр. Б., ж. к. "Л", бл. 79, вх. Е, ет. 3, подробно описан, придобит по покупко- продажба през 1986 г. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, чиято отмяна се иска - касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответникът по касация О. гр. Б. счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Предявен е положителен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за собственост на недвижим имот, произхождаща от осъществен деривативен придобивен способ - покупка през 1986 г. срещу заплащане на цена. Твърди се, че въпреки отмяната на отчуждаването, спорният имот не е станал общинска собственост по силата на решението за отмяна и не е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, тъй като имотът не е бил отстъпен като обезщетение. Фактическата обстановка по делото е безспорна. Установено е, че със заповед № 810/84 г. на председателя на ИК на ОбНС гр. Б. имотът по исковата молба е определен като обезщетение за отчуждената със заповед № 494/83 г. от Л. В. идеална част от недвижим имот, оценена на 3 845 лева. Ищците се снабдили с нотариален акт № 143 от 10.03.1986 г. за собственост на недвижим имот, даден като обезщетение за мероприятие по ЗТСУ (отм.), в който е посочено, че цената от 18 485 лева е изплатена със собствени средства в размер на 6 485 лева и заем от 12 000 лева. С решение № 5167/2000 г. по адм. д. № 1002/00 г. на Върховния административен съд на РБ, II-ро отд., отчуждаването е отменено. Въз основана решението за отмяна е съставен акт за общинска собственост № от 16.11.2005 г. Искът е отхвърлен по съображения, че ищците са станали собственици по силата на заповедта на органа по чл. 95 ЗТСУ (отм.), а не на основание покупко-продажба и затова с постановяване на решението за отмяна на отчуждаването собствеността е преминала в патримониума на общината по силата на закона - чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му въззивният съд е анализирал всички относими за спора факти и доказателства и е формирал обосновани фактически и правни изводи, а материалният закон е приложен правилно. Обосновано на данните по делото и закона съдът е приел, че н. а. № 143/86 г., издаден на основание чл. 134, ал. 4 ЗТСУ (отм.), не материализира две насрещни волеизявления, насочени към постигане на съгласие за покупко-продажба. Напротив, в него изрично е отбелязано, че апартаментът е получен като обезщетение срещу отчужден недвижим имот. Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен в изискуемата от закона форма и съдържащ предписаното от закона съдържание, ищците не са представили. За да изясни правните последици от обезщетяването на собствениците на недвижими имоти, отчуждени за обществени мероприятия при действието на ЗТСУ (отм.), въззивният съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 103 ЗТСУ (отм.). Тя предвижда, че предишният собственик, чийто имот е отчужден, придобива собствеността на имота, отстъпен като обезщетение, по силата на самата заповед на органа по чл. 95 ЗТСУ (отм.), при условие, че е изплатил разликата, която евентуално дължи между стойността на отчуждения имот и стойността на отстъпения имот. В съдебната практика е изяснено, че това условие не е отлагателно, т. е. собствеността не преминава при изплащането на разликата. За плащането на разликата е било възможно да се даде срок съгласно действуващите тогава разпоредби за кредитиране на жилищното строителство. В този случай вземането на инвеститора се обезпечава със законна ипотека върху отстъпения имот. Така е сторено и в разглеждания случай, видно от представената молба от ДСК гр. Б. и отбелязването в самия нотариален акт от 1986 г. От друга страна, според чл. 259, ал. 1, изр. 2 и 3 ППЗТСУ (отм.) разликата в стойностите на двата имота в полза на инвеститора е трябвало да бъде доплатена от собственика, като е могло да се използват и средства от жилищностроителен заем. Ако това не бъде сторено, органът по чл. 95 ЗТСУ (отм.) е издавал нова заповед, с която на правоимащия се е отреждал нов имот с по-малка стойност или е бил обезщетяван в брой. А. на тази уредба показва, че заплащането от ищците на разликата между стойностите на отстъпения в обезщетение и на отчуждения имоти не трансформира определеното със заповед № 810/84 г. обезщетение от имотно в парично. То не е и основание да се приеме, че отстъпеният имот е придобит от тях по покупко-продажба, включително и от ищеца Ч. В. - съпруг на собственицата на идеална част от отчуждения имот ищца Л. В. Вписването му в констативния нотариален акт не създава в негова полза наличие на заявения придобивен способ. Затова с отмяната на отчуждаването е настъпило по силата на закона разместване на собствеността и полученото в обезщетение жилище е върнато в патримониума на общината. Касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а обжалваното решение съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.