Решение № 1145 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3/2015 г.

Решение № 1145 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Екотранс Груп 2" ЕООД - гр. Варна чрез пълномощника си адв. Анастасия Гебова срещу решение № 2318/15.10.2014 г., постановено по адм. дело № 1375/2014 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 031303762/16.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна в частта, потвърден с решение № 103/03.04.3014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП (в съдебното решение е допусната грешка при изписването му, като е посочен друг № 367/03.06.2010 г.) за установени данъчни задължения по ЗДДС поради непризнато право на данъчен кредит за месеците април, юли, октомври, ноември и декември 2012 г. и януари 2013 г. общо в размер на 15 899,61 лв. и лихви - 1 753,60 лв. по доставки от "Атаскоса" ЕООД, "Анстрой груп" ЕООД и "Мираж-12" ЕООД с предмет "гуми за товарни автомобили", "възглавници за кабини" и "тежкотоварни гуми" и "резервни части". Макар в касационната жалба, която представлява повторение на първоинстанционната жалба да е посочено като отменително основание само нарушение на материалния закон, от изложението й може да се направи извод, че се релевира и друго отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с преценката на доказателствата. Касационният жалбоподател поддържа възражение и за нищожност на ревизионния акт - не била описана в ревизионния акт заповедта за възлагане, като бил разбрал за образуваното ревизионно производство на 07.01.2014 г., когато получил уведомително писмо № 25676-17/30.12.2013 г. за явяване в ТД на НАП - гр. Варна при Петър Петров - главен инспектор по приходите за връчване на ревизионния акт. Твърди, че не е бил уведомяван и предходния управител. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП в депозирана по делото молба я оспорва с искане за оставяне в сила като правилно на обжалваното решение, както и се претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Екотранс Груп 2" ЕООД, първоинстанционният съд е възприел констатациите на приходните органи, обективирани в посочения по-горе ревизионен акт, че ревизираното дружество не е доказало предпоставките по чл. 68, а л. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС за реалност на доставките на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Относно възражението на дружеството-жалбоподател за нищожност на ревизионния акт, съдът е приел, че то е неоснователно, тъй като са налице заповеди за възлагане на ревизията, пълномощно, находящо се на стр. 8 от преписката за връчване на заповедите на упълномощеното лице Мартин Стефанов. Изложени са мотиви в съдебното решение, че поради неоткриване от приходните органи на лице от дружеството за връчване на ревизионния доклад и ревизионния акт и неявяването в определения от приходната администрация срок, са настъпили и последиците по чл. 32, ал. 6 ДОПК. Обжалваното решение е правилно постановено. По възражението за нищожност на ревизионния акт. Законосъобразни са изводите на първонистанционния съд, че ревизионният акт не е нищожен по поддържащите от касатора оплаквания. Заповед № 1301310/01.04.2013 г. за възлагане на ревизията на "Екотранс Груп 2" ЕООД и № 1303762/09.09.2013 г. за удължаване на срока на ревизията са издадени от компетентни приходни органи и са връчени на пълномощника на дружеството Мартин Стефанов, съгласно приложеното на стр. 8 от ревизионната преписка пълномощно от управителя Йордан Костадинов. Невписването на заповедите за възлагане на ревизии в ревизионния акт е пропуск, но той не може да накърни неговата валидност, тъй като такива са издадени и ревизията е образувана и извършена въз основа на тези заповеди. Относно връчването на ревизионния доклад изрично на последната му страница приходните органи са отбелязали, че той се връчва по реда на чл. 32 ДОПК поради укриване на лицето. Видно от данните по делото нееднократно приходните органи са съставяли протоколи и са поставяли съобщения по реда на чл. 32 ДОПК, но представител на дружеството на се е явил, включително и при поставяне на съобщение по посочения процесуален ред за връчване на искания за представяне на документи и писмени обяснения. Впоследствие с молба от 16.08.2013 г. пълномощникът на дружеството Мартин Стефанов е представил декларации, счетоводни документи, фактури и 4 бр. приемателно-предавателни протоколи (копия) по доставките на "Мираж-12" ЕООД. Поради изложеното не може да се възприемат доводите на касационния жалбоподател за нищожност на ревизионния доклад, както и е установено по делото, че приходните органи многократно са търсили задълженото лице и то не се е явявало, поради което правилно е приложен в ревизионното производство редът по чл. 32, ал. 6 ДОПК. Ревизионният акт е валиден и като приел, че не е нищожен, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение. По съществото на спора. Установяването на реалността на доставките на стоки е основополагаща за законосъобразното упражняване правото на данъчен кредит от получателя на тези стоки. Предпоставките за законосъобразно упражняване на посоченото материално право са в чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25 ЗДДС. Релевантните факти, относими към правото на данъчен кредит и които съдът следва да обсъди в съдебния си акт са доказателства за предаване на стоката, като в процесния случай се касае за родовоопределени стоки, за които важи правилото в чл. 24, ал. 2 ЗЗД. По този начин се установява дали е осъществено между страните по доставката прехвърляне правото на разпореждане на стоката в патримониума на получателя, на който са издадени процесните фактури. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че касационният жалбоподател не е доказал осъществяването на процесните доставки. Фактурите доказват само възникване на облигационно правоотношение между страните по доставките, но не представляват доказателства за тяхната реалност, т. е. фактическото им предаване по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Представените 4 бр. приемателно-предавателни протоколи по издадените 5 бр. фактури за резервни части от "Мираж-12" ЕООД правилно съдът не ги е ценил като годни доказателства за изпълнение на доставките. Тези протоколи, представени в ксерокопия представляват сканиране на четири от петте фактури, като по този начин касаторът не доказва предаване на посочените в тях стоки. Освен това налице е и несъответствие между посоченото във фактурите място на сделките - гр. Перник, където е седалището на доставчика и посоченото в протоколите място на приемане на стоките - гр. Добрич. Това несъответствие разколебава съдът в достоверността на описаното в протоколите, които като частни документи не се ползват с материална доказателствена сила съгласно чл. 180 ГПК, за разлика от официалните документи. Частният документ представлява само доказателство, че е подписан от посочените лица, но не и доказателство за направените в него изявления, както е при официалните документи съгласно чл. 179 ГПК. Авторството обаче не доказва съответствието на съдържанието на документа с действително осъществени факти и при липсата на други съпътстващ документи като стокови разписки, транспортни документи и др. правилно са обусловили решаващият съд да постанови обжалвания резултат. Относно останалите фактури, издадени от "Атаскоса" ЕООД и "Анстрой груп" ЕООД с предмет "гуми за товарни автомобили" и "възглавници за кабини" касационният жалбоподател не е представил никакви писмени доказателства, установяващи реалното им предаване. Включването на фактурите в отчетните счетоводни регистри на доставчиците може да бъде само индиция, но не и единствено доказателство за фактическото разпореждане със стоките, т. е. тяхното предаване от доставчиците на получателя. Относно констатираното от приходните органи и възприето от съда несъответствие между подписите във фактурите с подписите в представените декларации на управителите на дружествата доставчици не може да обоснове въз основа на това извод за нереалност на доставките, още повече, че нито съдът, нито приходните органи могат да направят сами този извод, без използването на специални знания на вещи лица. Тези необосновани изводи на съда обаче не опорочават решението му, след като крайния му извод съвпада с този на настоящия съдебен състав на касационната инстанция, че по делото касационният жалбоподател не е доказал с убедителни доказателства, че действително доставчиците, посочени в издадените му фактури са му предали описаните в тях стоки. В този смисъл законосъобразно съдът е потвърдил констатираното от приходните органи, че не са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК (редакция в сила от 01.01.2016 г.) във връзка с чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника по касационната жалба се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция (за първата съдебна инстанция такова е присъдено) в размер на 794,70 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,