Решение № 3702 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11337/2018 г.

Решение № 3702 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11337/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Д. Опрова от [населено място] срещу решение № 511 от 25.07.2018 г., постановено по адм. д. № 397/2018 г. по описа на Административен съд – П., V състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и на оспорения административен акт. Ответникът – Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. П., чрез юрисконсулт Радулова, в отговор от 09.08.2018 г., моли решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – П. е отхвърлил жалбата на Д. Опрова от [населено място] против решение № 2153-14-27 от 03.04.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. П. и разпореждане № 2154-14-22#2 от 19.02.2018 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. П.. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата касационна инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от компетен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба. С оглед изложените от касаторката оплаквания и след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства се приема следното: От данните по делото се установява, че Д. Опрова е получавала социална пенсия за втора група инвалидност от 29.08.1994 г. С разпореждане № 5 от 25.07.2002 г., считано от 09.07.2002 г., са ? отпуснати наследствени пенсии за инвалидност поради общо заболяване от починалите й родители, които са изменяни, осъвременявани и индексирани. В предходното разпореждане № 31/протокол № Р01047 от 04.07.2014 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване", въз основа на което Опрова е получавала наследствени пенсии за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО, е посочено изрично, че пенсиите се възобновяват и определят от 02.06.2014 г. до 01.06.2017 г., въз основа на Експертно решение № 1165 от 05.06.2014 г. на ТЕЛК. Следователно цитираната пенсия е с изрично фиксиран срок. Въпросът дали лицето е имало право на тези пенсии не е предмет на спора и не се коментира. С процесното разпореждане № 2154-14-22#2 от 19.02.2018 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. П. са прекратени наследствените пенсии на Опрова от починалите ? родители, считано от 01.06.2017 г., на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО и чл. 10 НПОС. Към 01.06.2017 г. касаторката не е дете до 18-годишна възраст, нито лице, навършило 26-годишна възраст, което учи, макар че за датата на инвалидизиране е призната тази на раждането ? – 20.01.1964 г., т. е. тя е инвалид по рождение. Въпреки това, при условията на § 22 с ПЗР на КСО, пенсиите са продължили да се изплащат до 01.06.2017 г., така както е посочено в предходното разпореждане. Предвид текстовете на чл. 82, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 КСО по отношение на децата не е предвидено пожизнено отпускане на наследствени пенсии без оглед на възрастта и на срока на инвалидизиране, определен с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Към 01.06.2017 г. е приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 1 КСО, която в редакцията ? с доп. ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., има следното съдържание: "Децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването ?, ако учат – за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106. " Този текст кореспондира с преходната разпоредба на § 22 с (нов – ДВ, бр. 107 от 2014 г.), съгласно която отпуснатите с начална дата до 31 декември 2014 г. пенсии по чл. 82, ал. 1 на лица, които са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст, продължават да се плащат до определените им срокове. Изменението на чл. 82, ал. 1 КСО, в редакцията доп. ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и § 22 с от ПЗР на КСО, нов, обн. ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., следва да се тълкуват съвместно, тъй като са създадени от законодателя по едно и също време, обнародвани са и влизат в сила от едни и същи дати. Целта на разпоредбата на § 22 с от ПЗР на КСО е да уреди заварените случаи. В тази връзка, поради липсата на материалното право да получава наследствени пенсии за инвалидност поради общо заболяване, е правно ирелевантно по-късното експертизиране и представяне на новото решение на ТЕЛК от жалбоподателката, както и причините за това. Стигайки до същите фактически и правни изводи, които обосновано е изложил в мотивите към решението, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, поради липса на касационни основания. При този изход на спора разноски в полза на касаторката не са дължими. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 511 от 25.07.2018 г., постановено по адм. д. № 397/2018 г. по описа на Административен съд – П., V състав. Решението не подлежи на обжалване.