Решение № 10421 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5478/2013 г.

Решение № 10421 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5478/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производство е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Методи Михайлов Шехтанов от гр. София, против решение № 883 от 11.02.2013 г. по адм. дело № 13837/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 689 от 28.09.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост, гр. София, потвърдена с решение № РД-01-521 от 16.11.2012 г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - София град. Посочените пороци се свеждат до неправилно прилагане на административнопроизводствени правила - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост, гр. София, чрез процесуален представител застъпва становище за неоснователност на касационното оспорване. Представителят на Върховната административна прокуратура в с. з. дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Методи Михайлов Шехтанов от гр. София, против заповед № 689 от 28.09.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост, гр. София, с която на жалбоподателя е отказано отпускане на целева помощ за отопление по мотиви за неизпълнение на условията по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 5 от ППЗСП. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. предвижда, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните шест месеца преди месеца на подаване на молба-декларацията е по-нисък или равен на диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 5 от ППЗСП изисква, за да се отпусне помощ на лицата, те да нямат сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане. Това изискване не се прилага в случаите, когато поелите задължения за издръжка и/или гледане са учащи се, безработни, в нетрудоспособна възраст или хора с увреждания. Решението е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 142 от АПК, съгласно която установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Първоинстанционният административен съд неправилно е отхвърлил жалбата на Методи Михайлов Шехтанов срещу заповедта, като е приел, че представената в хода на съдебното производство карта за регистрация на дъщерята на Методи Михайлов Шехтанов в дирекция "Бюро по труда" - Люлин от дата 12.11.2012 г., не може да обуслови незаконосъобразност на издадената заповед, тъй като е факт, настъпил след издаване на заповедта. Регистрацията на дъщерята на лицето като безработна обаче е от значение за правото да му бъде отпусната целева помощ за отопление, на основание чл. 10, ал. 1, т. 5 от ППЗСПЗЗ. От събраните по делото доказателства се установява, че Методи Михайлов Шехтанов е подал молба-декларация вх. № 689 от 21.08.2010 г. за отпускане на целева помощ за отопление. В социалния доклад, изготвен на 24.09.2012 г., е посочено, че лицето декларира, че през 1994 г. е прехвърлил жилището на дъщеря си Христина Методиева Спиридонова срещу гледане и издръжка. Видно от приложено към административната преписка писмо с изх. № ПУ-1215 от 11.09.2012 г., издадено от дирекция "Бюро по труда" - Люлин, получено в ДСП-Младост и заведено с вх. № 93-41 от 14.09.2012 г., към момента на издаване на документа Христина Спиридонова няма регистрация в дирекция "Бюро по труда" - Люлин. Същата е била регистрирана под рег. № 60004539 от 10.11.2011 г. Регистрацията е прекратена с решение на директора на дирекция "Бюро по труда" - Люлин от 12.01.2012 г., поради неспазване определения график за посещение в дирекция "Бюро по труда". Въз основа на това административният орган е приел, че Методи Михайлов Шехтанов няма право на целева помощ, тъй като е сключил договор за издръжка и гледане с лице, което не е безработно, на основание чл. 10, ал. 1, т. 5 от ППЗСП, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Пред първоинстанционния съд с молба от 11.01.2013 г. Методи Михайлов Шехтанов е представил копие от регистрационна карта от Дирекция "Бюро по труда", график за посещения ДБТ за поддържане на регистрацията и Служебна бележка изх. № 9061 от 12.11.2012 г. от Агенция по заетостта, видно от които дъщеря му се е регистрирала като безработна, считано от 12.11.2012 г. Методи Михайлов Шехтанов пояснява, че поради водени от нея трудовоправни спорове, оригиналът на трудовата й книжка е бил незаконосъобразно задържана от работодателя, поради което не е могла да направи регистрацията си в "Бюро по труда". С оглед гореизложеното, към датата на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, Христина Методиева Спиридонова е имала качеството на безработно лице по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за насърчаване на заетостта - лице, регистрирано в дирекция "Бюро по труда", което не работи, търси работа и има готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването му от дирекцията "Бюро по труда". Поради това, ограничението в разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 5, предл. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане е станало неприложимо и неотносимо към правото на лицето на целева помощ. С оглед на това първоинстанционният съд е следвало да отмени заповедта и да върне преписката на административния орган с указания за отпускане на целева помощ за отопление на Методи Михайлов Шехтанов, за периода в който Христина Методиева Спиридонова е имала качеството на безработно лице. Като не е сторил това, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови отмяната на заповедта на Д "СП" и преписката да се върне на Д "СП" за ново произнасяне съобразно мотивите към настоящото решение. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,