Решение № 5177 от 20.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 677/2018 г.

Решение № 5177 от 20.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 677/2018 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Я. К., гражданин на РТурция срещу решение № 2075 от 22.11.2017 г. по адм. д. № 2783/2017 г. на Административен съд В., с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 365з-3357/24.08.2017 г. на директора на ОДМВР - В., с която на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2, чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, му е наложена принудителна административна мярка "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", поради това, че не е напуснал страната до изтичане на разрешения му срок 12.06.2017 г. като на основание чл. 39б, ал. 1 от ЗЧРБ е определен срок от 14-дни за доброволно изпълнение на задължението за връщане. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, неправилно приложение на разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. Неправилно съдът приел и, че не е нарушена разпоредбата на чл. 34, ал. 3 АПК, тъй като към 11.07.2017 г. жалбоподателят е сключил договор за наем на апартамент в гр. В., което обяснява защо не е бил намерен на известния на МВР адрес. С., че уведомяването за началото на административното производство могло да се извърши и чрез администрацията на Технически университет В., където жалбоподателят е студент. Претендира разноски по делото. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 18.12.2017 г., в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при връчено съобщение за решението на 4.12.2017 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че към момента на издаване на заповедта 24.08.2017 г. и към 30.10.2017 г., когато е изготвена справка рег. № 365000-41008, жалбоподателят не е инициирал нова процедура по подновяване на статута си на пребиваване на територията на България. Липсват данни, че по отношение на него са налице основания, обосноваващи приложението на забраната за връщане по чл. 5 от Директива 2008/115. При липсата на основание за въздържане по смисъла на чл. 1, § 5 от Директива 2008/115, както и за "забрана за връщане", към момента на издаване на процесната заповед е налице основанието по чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ за налагане на мярката. Направил извод, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от уведомление № 365000-30238/08.08.2017 г. при започване на административното производство лицето е търсено за съобщаване на обстоятелството, че спрямо него е инициирана процедура за връщането му, както и че на основание чл. 34, ал. 3 от АПК може да направи писмени искания и възражения, но не е намерено на заявения от него адрес, като в ЕРЧ липсват декларирани данни за актуален адрес (в който смисъл са и писмените сведения дадени от жалбоподателя в деня на връчване на заповедта). Уведомлението е съобщено по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК - чрез поставяне на таблото за уведомления, като жалбоподателят не е упражнил правото си по чл. 41, § 2, буква a) от Хартата на основните права на ЕС (съображение 24 от Директива 2008/115) и чл. 34, ал. 3 от АПК - да бъде изслушан, да прави искания и възражения - по негова вина, тъй като не е заявил актуален адрес за връзка в службата за административен контрол на чужденците. Изложил мотиви, че административният орган изпълнил задължението си по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. Видно от предложение рег. № 365р-35730/24.08.2017 г. на началника на сектор "Миграция", по отношение на жалбоподателя не е установено производство по Закона за убежището и бежанците, жалбоподателят е в дееспособна възраст, не спада в категорията "уязвими лица", няма данни за влошено здравословно състояние, ползва се от гражданството на държавата си по произход, удостоверявайки това със съответните документи за задгранично пътуване. Обстоятелството, че жалбоподателят е студент в Технически университет - В. е било известно на административния орган, но не е достатъчно за да мотивира неприлагането на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ. Сравнително краткият срок на пребиваване на жалбоподателя в България (по Справка АИС "ЕРЧ") не предполага прекъсване на социални, семейни и културни връзки с държавата по произход, респ. създаването на трайни връзки в Р България, които да се противопоставят на решението за връщане, така, че да бъде непропорционално на преследваната легитимна цел с акта по чл. 6, § 1 от Директива 2008/115. Ирелевантни към преценката за законосъобразност на заповедта са обстоятелствата, че лицето е заплатило семестриална такса, има медицинска застраховка и издръжката във връзка с обучението му е поета от неговия баща. Не е имало пречка жалбоподателят дори след изтичане на срока на разрешеното му продължително пребиваване да инициира нова процедура по уреждане на статута му в Р. Б., за което няма данни и към момента да е извършено. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е разгледал възраженията на жалбоподателя, обсъдил е доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон. Извършена е от съда проверка на оспорената заповед в съответствие с чл. 168, ал. 1, вр. с чл. 146 от АПК. Преценени са цялостно доказателствата, изяснена е фактическата обстановка по спора. Приетото от съда за фактически установено и правният му извод за законосъобразност на процесната заповед по критериите в чл. 146 от АПК, са в съответствие с доказателствата и с приложимите правни норми. Правилно е прието, че са изпълнени материално-правните предпоставки на чл. 39а, ал. 1, т. 2, чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, обуславящи издаването на оспорения пред съда административен акт. От доказателствата е установено, че е налице основание спрямо чуждия гражданин за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ - "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Безспорно е установеното по делото, че Я. К. е имал разрешение за продължително пребиваване до 12.06.2017 г., не е напуснал страната до изтичане на разрешения му срок 12.06.2017 г. и след тази дата не е инициирана нова процедура за подновяване на статута на пребиваване на територията на Р. България. Съдът е разгледал възражението на жалбоподателят, че е студент в Техническия университет, но правилно е приел, че това обстоятелство не е достатъчно, за да не се приложи чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ. Не се установява да са нарушени правилата за уведомяване на жалбоподателят за започналото административно производство, тъй като видно от доказателствата по делото жалбоподателят е търсен и не е намерен на регистрирания адрес за връзка в службата за административен контрол на чужденците, за промяната на който е бил длъжен да уведоми съответния орган и правилно е приложен чл. 61, ал. 3 от АПК. Поради това е неоснователно твърдението за наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което би било налице само ако при недопускането му административният орган би постановил друг правен резултат. Правилно, съобразно обстоятелствата по делото, е приложена разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ. Не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение