Решение № 3194 от 27.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агросен ЕООД срещу решение 748 от 10.11.2022 г. по адм. дело 698/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството с доводи за нищожност на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 02-260-2600/8776#3 от 08.10.2021 г., издаден от зам. изпълнителения директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) гр. София и Агросен ЕООД е осъдено да заплати в полза на ДФЗ гр. София, разноски по делото в размер на 100 лв. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че административният орган не разполага с правомощия да издава АУПДВ за суми, за които не е налице влязъл в сила административен акт уведомително писмо за недължимост на сумите, за които е издаден АУПДВ. Налице е пълна липса на материално-правни предпоставки за издаване на акта, което го прави нищожен. Според касатора са налице съществени нарушения на материалния закон, на процесуалните правила при издаването на административния акт и несъответствие с целта на закона, които водят до нищожност на АУПДВ. В тази връзка първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви. Актът не съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Касаторът изразява становище, че неспазването на предвидената форма води до недействителност на акта и този порок е толкова съществен, че води до нищожност на акта. Иска решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, съобразно представен списък (л.39). Ответникът зам. изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрк. Василева, оспорва касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатен адвокатски хонорар от касатора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Делото пред административния съд е образувано по оспорване от страна на Агросен ЕООД на АУПДВ 02-260-2600/8776#3 от 08.10.2021 г., издаден от зам. изпълнителения директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) гр. София, с който на дружеството е установено за възстановяване публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) по заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН 26/220520/00047 в размер на 24 010.41 лв. С една част на решение 748 от 10.11.2012 г. по адм. дело 698/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, е оставена без разглеждане като просрочена жалбата на дружеството, относно доводите за незаконосъобразност на акта и е прекратено производството по адм. дело 698/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково в тази част. С останалата част на решението първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на жалбоподателя с доводи за нищожност. Против цялото решение е подадена касационна жалба от дружеството, по която е образувано настоящото дело. С разпореждане 4257 от 30.12.2022 г. по адм. дело 698/2022 г. по описа на Административен съд Хасково е оставена без разглеждане касационната жалба в частта, с която е оспорено решение 748 от 10.11.2012 г. по адм. дело 698/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, в първата му част с характер на определение. Това разпореждане не е обжалвано, поради което решението на административния съд в тази част е влязло в сила. Така, предмет на спора пред касационната инстанция е решение 748 от 10.11.2012 г. по адм. дело 698/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството относно направеното искане да се прогласи нищожност на АУПДВ 02-260-2600/8776#3 от 08.10.2021 г., издаден от зам. изпълнителения директор на ДФЗ гр. София и в частта, с която Агросен ЕООД е осъдено да заплати в полза на Държавен фонд Земеделие гр. София, разноски по делото в размер на 100 лв. По делото е установено, че дружеството е регистрирано с Уникален регистрационен номер УРН: 473215 в интегрираната система за администриране и контрол ИСАК и е подало заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН: 26/220520/00047, като е заявило за подпомагане парцели по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжани) СЗ-ДККП. На дружеството е извършена проверка на място, която е определила парцелите за допустими за подпомагане. Извършена е повторна проверка на място за допустимост на декларираните парцели по заявената схема за обвързано подпомагане, при която е прието, че заявените парцели се явяват недопустими за подпомагане по СЗ - ДККП. Дружеството е уведомено за причините за недопустимост за подпомагане с Уведомително писмо с изх. 01-262-2600/163 от 10.07.2020 г. на началник отдел РТИ към ОД Хасково. Писмото е обжалвано от кандидата в законоустановения срок. След разглеждането на жалбата е извършена контролна проверка със заявка с 422048, която е потвърдила резултатите от първоначално извършената проверка на място, за която бенефициерът е уведомен с писмо с 01-262-2600/163#2 от 08.09.2020 г. При извършване на калкулациите по СЗ-ДККП, вследствие на технически пропуск, недопустимостта на парцелите, описани в табл. 1, определена от извършената проверка, не е взета предвид и на бенефициера е изплатена сума в размер на 24 010.41 лв. Установяването на пропуск в отразяването на резултата от допълнителния контрол на извършената проверка на място за допустимост на декларираните парцели по СЗ-ДККП при извършване на калкулацията, допуснат поради техническа причина, наложило повторното преразглеждане на подаденото от дружеството заявление. След приключване на повторните проверки е установено, че парцелите, описани в табл. 1, са изначално недопустими за подпомагане по СЗ-ДККП. За недопустимостта на парцелите кандидатът бил уведомен преди изплащането на финансовата помощ за тях чрез писмото, с което му бил връчен доклада от извършената проверка на място. След извършената прекалкулация изчислената полагаема се финансова помощ по СЗ-ДККП е посочена в размер на 0.00 лв. Разликата между изплатената и полагаемата се финансова помощ по СЗ-ДККП в размер на 24 010.41 лв. е приета за недължимо изплатена сума. С оспорения АУПДВ, издаден на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), както и чл. 27, пap. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 г. от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, на дружеството е определено за възстановяване публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) по заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН 26/220520/00047 в размер на 24 010.41 лв. За да отхвърли жалбата на Агросен ЕООД с доводи за нищожност на АУПДВ, административният съд е приел че актът е издаден от компетентен орган и при липса тежки пороци, водещи до нищожност на оспорения акт. Решението на съда е правилно и следва да се остави в сила. В касационната жалба не се поддържат основания и доводи за твърдяната от дружеството нищожност на оспорения АУПДВ, различни от тези, заявени пред първоинстанционния съд и на които съдът е дал изчерпателен и обоснован отговор. В теорията и съдебната практика е прието, че всяка некомпетентност на органа, издал административния акт води до нищожност на акта, а по отношение на останалите основания за незаконосъобразност по чл.146 АПК такъв резултат като изключение имат само особено тежките нарушения. Обосновани са изводите на административния съд, че АУПДВ е издаден от компетентен орган зам. изпълнителният директор на ДФЗ и при спазване на административно-производствените правила. Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В конкретния случай уредба на реда и органа, който установява дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициерите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони се съдържа в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 и чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Тази уредба е действаща към момента на издаване на оспорения акт. Според разпоредбата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Съгласно чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП (в сила от 28.06.2019 г.) компетентността за издаване на административния акт е на изпълнителния директор на ДФЗ. В случая, актът е издаден от зам. изпълнителния директор на ДФЗ по делегация. По делото не е било спорно, че П. Славчева е заемала длъжността зам. изпълнителен директор на ДФЗ към датата на издаване на акта. Делегирането на правомощия е по силата на Заповед 0З-РД/2891#2/16.06.2021 г., издадена от Изпълнителния директор на ДФЗ, с която на П. Славчева зам. изпълнителен директор на ДФЗ, в т. 3 се съдържа и правомощието да издава и подписва АУПДВ по всички схеми и мерки по директни плащания, за които реда за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба 5/27.02.2009 г. Новата ал.6 на чл.20а ЗПЗП, (в сила от 28.06.2019 г.), позволява на изпълнителния директор да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда Раздел III. Правилен, при това, е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при наличие на времева, териториална и материална компетентност за това. Неоснователно е оплакването на касатора, че в АУПДВ не е спазена предвидената от закона форма. Aктът съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, а именно : в писмен вид е, съдържа наименование на органа, който го издава и е посочен адресатът на акта, изложени са фактически и правни основания за издаването на акта, налице е разпоредителна част, с която са определени правата и задълженията, начинът и срокът на изпълнението, налице е дата на издаване и подпис на лицето издало акта, поради което не е налице липса на установената от закона форма, водеща до нищожност на акта на това основание. Настоящият състав споделя изводите на административния съд, че в настоящия случай не са налице съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона обуславящи нищожност на акта. Съдът е обсъдил всички доводи за нищожност, наведени от касатора, в резултат на което правилно е приел, че АУПДВ не е нищожен. Нищожността изисква наличие на много тежък порок на акта, в резултат на който не се пораждат целените от автора правни последици, което в случая не е налице. Съдебната практика на ВАС непротиворечиво приема, че не е необходимо предварително наличие на влязъл в сила административен акт, с който да се установява размерът на подлежащата на възстановяване сума, предмет на АУПДВ, както поддържа касаторът. Що се отнася до липсата на мотиви за издаване на АУПДВ този порок във формата би довел до нищожност на акта само при пълната липса на мотиви, какъвто случаят не е. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира, че решението в процесната му част е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски. Възнаграждението за юрисконсулта, представляващ ответника, се определя в размер на 100 лв. на основание чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,