Решение № 10950 от 28.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 430/2011 г.

Решение № 10950 от 28.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 430/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община, подадена чрез упълномощения юрисконсулт Калинка Николаева Никова, против решение № 3157 от 18.10.2010 г., постановено по административно дело № 5930 по описа за 2008 г. на Административен съд - София град, второ отделение, с което са обявени за нищожни чл. 2, чл. 14, чл. 15 и чл. 16 от Правилата за вътрешния ред в Центъра за временно настаняване на сираци над 16 години "Света София" - гр. София, кв. "Захарна фабрика", бл. 51, вх. "А", утвърдени от кмета на Столичната община, в сила от 01.01.2008 г.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Марин Тодоров Маринов от град София оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред АССГ по реда на чл. 185 - чл. 196 от АПК е оспореното от Валери Цветанов Худяков, с последвала молба от касатора Марин Тодоров Маринов за присъединяване към оспорването, на Правилата за вътрешния ред в Центъра за временно настаняване на сираци над 16 години "Света София" - гр. София, кв. "Захарна фабрика", бл. 51, вх. "А", утвърдени от кмета на Столичната община, в сила от 01.01.2008 г., в частта им относно чл. чл. 2, 14, 15 и 16, с искане да бъдат обявени за нищожни. С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил оспорването и е обявил нищожността на чл. чл. 2, 14, 15 и 16 от Правилата. Съдът е изложил съображения, че уредените с тях правоотношения са извън компетентността на кмета на Столичната община да издава нормативни административни актове. Решението на АССГ е правилно и изводите му се споделят изцяло от касационната инстанция. Законосъобразно и обосновано е прието от решаващия съдебен състав, че предвиденото в § 37 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане (ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 1.01.2003 г.) управление от кмета на съответната община на центъра за временно настаняване (ЦВН) като вид социална услуга, предоставяна в общността (чл. 36, ал. 2, т. 8 във вр. с ал. 1 от ППЗСП) със статут на "делегирани от държавата дейности, финансирани чрез общинския бюджет", не овластява кмета с нормотворческа компетентност да приема подзаконови нормативни актове за прилагане на отделни разпоредби на нормативен акт от по-висока степен или да дава указания до подчинени нему органи относно прилагането на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури. Процесните норми от оспорвания нормативен административен акт - чл. 1 и чл. 2, ал. 1, раздел I "Общи положения" от правилата, уреждат реда и условията за предоставяне на социални услуги в Центъра за временно настаняване на сираци над 16 години "Света София" - гр. София, като се въвеждат материалноправни предпоставки, които не са предвидени в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (приет на основание чл. 19 от Закона за социално подпомагане), а именно потребителите на социалните услуги в центъра да са на възраст от 16 до 25 години, да са завършили ДУПЦ или други учебни заведения. С акта в тази му оспорена част се въвеждат вторични, общи и абстрактни правила за поведение с многократно правно действие, които регулират повтарящи се обществени отношения за предоставяне на социални услуги в центъра за временно настаняване (чл. 36, ал. 2, т. 8 от ППЗСП) за бездомни лица от цялата страна с делегирани от държавата дейности, финансирани чрез общинския бюджет. С останалата оспорена част от правилата - чл. чл. 14, 15 и 16 се регламентират предпоставките за прекратяване без предизвестие на договора за предоставяне на социални услуги от директора на центъра и начина за принудително извеждане от центъра на потребителите с прекратен договор. По своята същност, както е приел административният съд, тези разпоредби представляват създадени с властническо волеизявление правила за поведение, които имат многократно правно действие. Безспорно е в случая, че се касае до нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК. Изводът на съда за нищожност на чл. 2, чл. 14, чл. 15 и чл. 16 от Правилата за вътрешния ред в Центъра за временно настаняване на сираци над 16 години "Света София"- гр. София, утвърдени от кмета на СО, в сила от 01.01.2008 г., поради липса на компетентност на кмета на СО да издава нормативни административни актове, е правилен. Обосновано и законосъобразно решаващият съд е приел, че кметовете на общини, като органи на изпълнителната власт в общината /чл. 139 от Конституцията на Р. България/ са изключени от изчерпателно определените субекти, притежаващи специална компетентност да приемат нормативни административни актове. Съгласно разпоредбите на чл. 114 и чл. 115 от Конституцията нормотворческата подзаконова дейност е предоставена в изключителна компетентност на Министерския съвет, отделните министри и ръководители на ведомства, пряко подчинени на Министерския съвет, а по въпроси от местно значение - на Общинските съвети. Съгласно Конституцията на Република България общината е основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление (чл. 136, ал. 1), като орган на изпълнителната власт в общината е кметът. Обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация, са уредени със ЗМСМА, чиито разпоредби очертават правния статут и компетентността на общинския съвет като орган на местното самоуправление, определящ политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със закон (арг.: чл. 18 и 20 вр. с чл. 17). Като орган на изпълнителната власт в общината (чл. 38, ал. 1 от ЗМСМА) при изпълнение на своите функции кметът постановява заповеди (чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА). Кметът на общината не би могъл да постановява подзаконови нормативни актове, каквито са процесните Правила, тъй като в позитивното право липсва норма, която да му възлага подобна компетентност - арг.: чл. 2, ал. 1 от ЗНА вр. с чл. 19, ал. 3, т. 2 от Закона за администрацията. В тази връзка се явяват законосъобразни изводите на решаващия състав, че оспорваните текстове от Правилата са извън материалната компетентност на органа издател, което обуславя тяхната нищожност. Относно доводът в касационната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е приел Правилата и конкретно оспорените текстове за нормативен административен акт, следва да се приеме, че същият е неоснователен. По отношение на същите доводи и допустимостта на жалбата Върховният административен съд се е произнесъл с влязло в сила определение № 6721 от 22.05.2009 г., постановено по адм. дело № 4973 от 2009 г., с което е прието, че процесният административен акт е нормативен по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК. При наличие на произнасяне с влязло в сила съдебен акт настоящият състав не може да пререшава вече решения от съда въпрос. Следва да се приеме, че и в тази част касационната жалба е неоснователна. Правилно е прието, че с обявените за нищожни текстове на Правилата кметът на Столичната община е излязъл извън рамките на предоставената му законова делегация по ЗМСМА, като е одобрил Правилата при липса на компетентност да приема подзаконови нормативни актове за прилагане на отделни разпоредби на нормативен акт от по-висока степен или да дава указания относно прилагането на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури. От изложеното следва, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и постановеното от АССГ решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,