Решение № 2625 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7785/2017 г.

Решение № 2625 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7785/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. срещу решение № 2417 от 10.04.2017 г. на Административен съд С.-град (АССГ) постановено по адм. д. № 4226/2016 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт № 2171100899/26.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., в частта, потвърдена с Решение № 1467/18.06.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. С. при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че ревизията е възложена от компетентни органи по приходите, поради което издаденият РА е валиден. Претендира отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - ЕТ "И. Н.-К.", чрез управителя в писмен отговор и становище, оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага съждение за недопустимост на представени доказателства едва във втората касационна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на едноличния търговец задължения в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер в размер на 425 669 лв. за данъчните периоди от м. 09.2007 г. до м. 09.2008 г. по фактури, издадени от "Булойл" ООД, "ГМ петролиум" ООД и "Ратко" ООД, ведно с начислените лихви от 167 322,78 лв.; и са му определени задължения за осигурителни вноски за периода от 01.01.2007 г. до 30.09.2008 г., както следва: за ДОО - в размер на 30 541 лв. и лихви от 25 384,99 лв., за ДЗПО - в размер на 6 256,13 лв. и лихви от 5 240,12 лв., здравно-осигурителни вноски - в размер на 7 956,71 лв. и лихви 3 689,92 лв. Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 4171 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3115/2015 г. е отменено решение № 186 от 12.01.2015 г. на АССГ по адм. д. № 9364/2012 г. и делото е върнато за ново разглеждане с указания за събиране на доказателства за компетентност на органа издал РА и по-конкретно доказателства за отсъствие на Плевненска, която е възложила ревизията по см. на чл. 119 ДОПК и овластяване на Рангелова да издаде ЗОКО. При спазване задължителните указания, дадени от ВАС, АССГ с разпореждане от 04.05.2016 г. е задължил ответника да представи горесочените доказателства за отсъствие на Плевненска. В открито съдебно заседание данъчния директор, чрез процесуалния си представител е представил само заповед за заместване на Плевненска от Рангелова. За да прогласи нищожността на РА, административният съд е приел, че независимо от представената заповед за заместване, не са представени доказателства, че Плевненска е отсъствала на датата на издаване на ЗОКО, а именно на 29.04.2011 г., за да е налице необходимост да бъде замествана от Рангелова. Поради което е счел, че издаването на процесната ЗОКО № К 1100899 от 29.04.2011 г. от орган, различен от органа, издал ЗВР, обуславя нищожност на РА, като издаден от орган по приходите, за който липсва изрично овластяване по чл. 119, ал. 2 ДОПК. Предвид това е прогласил нищожността на РА № 2171100899 от 26.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-С., частично потвърден с Решение № 1467/18.06.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. С. при ЦУ на НАП. Решението е правилно. При постановяване на първоинстанционно решение не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При изричното указание на съда, в изпълнение на задължителните указания, дадени от ВАС, е следвало данъчната администрация своевременно да прояви процесуална активност в производството пред втората първа съдебна инстанция. С представяне едва с касационното производство на изисканите документи и в частност - молба за ползване на законоустановен отпуск от Д. П. и заповед № 2384/26.04.2011 г. на директора на ТД на НАП С. за разрешаването й, настоящата касационна инстанция е поставена в хипотезата на нови фактически установявания. Забрана за последната е визирана в чл. 220 АПК. Заради забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК е недопустимо доказването за първи път пред касационната съдебна инстанция на факта на отсъствието на Д. П. Това изключва дължимостта на обсъждането и на представеното от касатора - данъчен директор копие на молба за ползване на законоустановен отпуск от Д. П. и заповед № 2384/26.04.2011 г. на директора на ТД на НАП С. за разрешаването й. Последните доказателства не са нови, същите е следвало да бъдат представени пред АССГ, в изпълнение на указанията на съда по доказателствата. С представяне единствено на заповедта за заместване на Плевненска от Рангелова, данъчният директор не е проявил дължимата процесуална активност. Първостепенният съд е изпълнил указанията, дадени от ВАС и се е произнесъл при съобразяване на представените пред него, при предходните две съдебни инстанции (първо първоинстанционно и първо касационно производство) и ревизионното производство, доказателства. Изводите на административния съд за нищожност на РА, предвид липсата на доказателства, с които да бъде установено основанието за заместване на титуляр, са правилни, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. На ответника по касацията също не се дължат разноски за касационното производство, предвид липсата на доказателства за сторени такива, именно пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,