Решение № 1843 от 12.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12863/2020 г.

Решение № 1843 от 12.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12863/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "М. – М. Колева" ЕООД, със адрес: [населено място], общ. Елена, обл. Велико Търново, представлявано от М. Колева-управител, чрез адв. Илиева срещу решение № 298/26.10.2020 г. постановено по адм. д. № 531 по описа на Административен съд Велико Търново за 2020 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-2600/4828 от 27.07.2020 г. издаден от Зам. изпълнителния директора на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, с който на земеделския производител е определено публично държавно вземане в размер на 3 418. 29 лв., представляващо 25% от общата изплатена сума за подпомагане по мярка 212. Касаторът твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Възразява срещу изводите на първоинстанционния съд, че не представлява съществено нарушение на административно производствените правила фактът, че АУПДВ е издаден почти една година след образуване на административното производство. Освен това е изпратен на адрес, която няма нищо общо със седалището или адресна на управление на дружеството. При проверката относно материалната законосъобразност на АУПДВ, съдът е подходил едностранно. Мотивите са изложени само по отношение приложението на чл. 15 от Наредба №11/3.04.2008 г., като е приел, че не са налице форсмажорни или изключителни обстоятелства. Фактът, че след четвъртата година е настъпила законодателна промяна в условията при които е одобрен ангажимента е пренебрегнат. Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено, като в полза на дружеството бъдат присъдени сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Зам. Изпълнителния директор на ДФЗ, в писмен отговор по касационната жалба намира, че същата е неоснователна и недоказана. Сроковете по АПК са инструктивни и неспазването им не може да бъде възприето като съществено нарушение на административно производствените правила. Прекратяването на договора за наем на с Община Тополовград не изпълнява изискванията на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 11/3.04.2008 г. за наличие на изключителни или форсмажорни обстоятелства. Процедурата по издаване на оспорения АУПДВ е проведена законосъобразно и в съответствие с административно производствените правила не е допуснато и нарушение на материалния закон, поради което не са налице основания по чл. 209 от АПК, за да бъде отменено съдебното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Изпълнена е хипотезата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/3.04.2008 г., тъй като земеделският производител не е подал необходимото заявление за 2016 г. Това обстоятелство безспорно е установено по делото и не се оспорва от касатора. Не са налице обстоятелства, които да представляват форсмажорни обстоятелства по смисъла на цитираната наредба. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред АС-Велико Търново е бил АУПДВ № 01-2600/4828 от 27.07.2020 г. издаден от Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който по отношение на "М. -М. Колева" ЕООД е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 3 418. 29 лв. Сумата представлява 25 % от общата изплатена сума на земеделският производител за подпомагане по мярка 212. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и в предвидената по чл. 59, ал. 2 от АПК законова форма. За неоснователно е прието, твърдението относно наличие на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУПДВ изразяващи се в това, че административното производство е продължило повече от 10 месеца, а връчването на акта не е било на адреса по седалището на дружеството. При извършената преценка относно материалната незаконосъобразност на АУПДВ е прието, че материалният закон е приложен правилно. За четвъртата година от поетия ангажимент – 2016 г. от "М. – М. Колева" ЕООД не е подадено заявление за подпомагане. Това обстоятелство е достатъчно според чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/3.04.2008 г., за да бъде прекратен поетия ангажимент и да бъде поискано възстановяване на част от предоставеното вече подпомагане. Според мотивите на съдебното решение неоснователно се твърди, че настъпилите законодателни промени след подаване на заявлението за подпомагане от земеделския производител не могат да бъдат преценявани като форсмажорни или изключителни, по смисъла на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 11/3.04.2008 г. във връзка с § 4, т. 1 от същия нормативен акт. Жалбоподателят не е положил необходимата грижа за своите работи, за да изпълни задълженията си по поетия ангажимент. Съгласно § 15, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ дружеството е имало на разположение период от време, през който да приведе договорите си за наем в съответствие с нормативните изисквания, но това не е сторено. Не е изпълнено и второто условие на чл. 15, ал. 2 от Наредбата – да се уведоми органа за настъпилите промени свързани с наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства. Решенето е неправилно. Фактите установени в административното производство не са спорни между страните. Спорът е правен и се свежда до това налице ли са форсмажорни или изключителни обстоятелства, които да са основание от земеделският производител да не се иска възстановяване на част получените субсидии. Касаторът счита, че въз основа на § 15 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ и прекратяването на договорите за наем на общинска земеделска земя не е в състояние да изпълнява поетия многогодишен ангажимент по независещи от него причини. Аргументите на административния орган, които са приети за съответни на материалния закон от първоинстанционният съд, не могат да бъдат споделени. При издаване на АУПДВ, освен на националното законодателство административният орган се е позовал и на директно приложимите регламенти свързани с начина на подпомагане с европейски средства в сферата на земеделието. Това позоваване е формално и без да държи сметка за относимата в случая разпоредба на чл. 47, т. 4 от Регламент /ЕС/ № 1305/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на регламент /Е0/ № 1698/2005 г. на Съвета, според която възстановяване на получената помощ не се изисква, когато неспазването се дължи на форсмажорни и извънредни обстоятелства, които са посочени в чл. 2 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. Съгласно чл. 2, § 2, б. "е" от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. В случая прекратяването на договорите за наем на земеделски земи от Община Тополовград се отнася за земите, с които земеделския производител е кандидатствал за подпомагане по мярка 212. Прекратяването на наемните договори не е в резултат на негово поведение, а на законодателна промяна, която не е могъл да предвиди към датата на подаване на заявлението или да предотврати в последствие. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че касаторът е разполагал с гратисен период до 1.02.2016 г., в който да предприеме действия за намиране на други площи и с тях да продължи дейността си, така както се е задължил. Преценката относно наличието на обстоятелства, които освобождават земеделския производител от задължение за възстановяване на част от предоставеното му подпомагане, следва да бъде съобразена с това до колко е било във възможностите на лицето да предвиди обстоятелствата на които ще го препятстват да изпълнява ангажиментите си за целия петгодишен срок. В конкретния случай единствената пречка, която е препятствала "М. -М. Колева" ЕООД да продължи изпълнението на задълженията си по мярката е настъпилата законодателна промяна, която засяга цялото стопанство. При произнасянето си, е следвало административният орган да обсъди приложението разпоредбата на чл. 15 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., като отчете обстоятелството, че земеделският производител при полагане на дължимата грижа не е могъл да предотврати настъпването на законодателна промяна. Тази промяна, след поемане на ангажимента го е поставила в невъзможност да изпълнява дейностите по мярка 212, така както се е задължил. Не се споделя и приетото от АС-Велико Търново, че дори да е било налице обстоятелство, което може да доведе до отпадане на задължението за възстановяване на получените плащания, то не е налице уведомяване за тях в 10 дневен срок, така както изисква чл. 15, ал. 2 от Наредба № 11/3.04.2008 г. Касае се за промяна на нормативен акт. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на РБ, всички нормативни актове се публикуват и влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато изрично не е предвиден друг срок. Публикуването се извършва в Държавен вестник и има оповестително действие по отношение на всичи. Ето защо не е било необходимо изрично, земеделският производител да уведомява ДФЗ, че е налице законодателна промяна. С оглед на горното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено ново по съществото на спора, с което да бъде отменен обжалвания АУПДВ. С касационната жалба е поискано присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. При този изход на спора искането е основателно, като в полза на "М. -М. Колева" ЕООД следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1077. 35 лв., в това число внесена държавна такса в размер на 50 лв. за първоинстанционното производство и 27. 35 лв. за производството пред ВАС, заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие № 0000003440 от 20.08.2020 г. в размер на 500 лв. и по договор за правна помощ и съдействие № 0000002706 от 5.11.2020 г. в размер на 500 лв. Мотивиран така, Върховен административен съд състав на Осмо отделение