Решение № 91 от 19.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6859/2013 г.

Решение № 91 от 19.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6859/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 1403/06.12.2013 г. на ВКС, IV г. о. по настоящето дело по жалба на Д. С. С. - И. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1385 от 12.07.2013 г. по гр. д. № 103/2013 г., с което упражняването на родителските права по отношение на детето Д. И. И., Е. [ЕГН ], е предоставено на бащата И. В. И., определен е режим на лични отношения между майката (касационен жалбоподател) и детето - всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, по пет дни от зимната и пролетната ваканции и един месец през лятото, като същата е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер 80 лв. Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос обуславя ли се интереса на малолетното дете кой от двамата родители да упражнява родителските права от установяването на факта на упражнено домашно насилие от единия родител спрямо другия или от факта на ограничаването на контактите между детето и единия родител от другия. По този въпрос съдът приема, че първото обстоятелство има значение за моралния облик на родителя и неговите възпитателски качества, а второто - за пригодността на родителя да отглежда и възпитава правилно малолетното дете. Касае се за обстоятелства, релевантни при преценката на интереса на детето, съгласно приетото при действието на СК - 1968 г. (отм.) Постановление на Пленума на Върховния съд № 1/12.11.1974 г., с което са дадени задължителни указания на съдилищата кои са критериите, от които се ръководи съда при решаване на въпроса кому от родителите да се предостави упражняването на родителските права при спор между тях. Указанията в Постановлението са релевантни си и при действието на СК - 1985 г. (отм.), а според актуалната практика на ВКС, даденото с него тълкуване на материалния закон следва да бъде зачитано и при действащия СК - 2009 г., който закрепва нормативно някои от посочените в Постановлението критерии (чл. 59, ал. 4 СК). При спор относно упражняването на родителски права съдът трябва да съобрази всички факти, относими към възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от родителите грижи и желанието да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Фактът на упражнено домашно насилие от единия родител спрямо другия в присъствието на детето сочи на недостатъчни възпитателски и морални качества за упражняване на родителските права. На такава недостатъчност сочи и обстоятелството, че единият родител отчуждава детето от другия и го настройва срещу него и близките му. Съдът съобразява тези факти и с оглед обстоятелствата по делото може да реши, въпреки наличието им, да предостави упражняването на родителските права на родителя, упражнил домашно насилие или настройващ негативно детето спрямо другия. Това обаче предполага да са налице достатъчно основания за формиране на извод, че макар у този родител да е налице дефицит на възпитателски капацитет, все пак интересът на детето налага той да бъде предпочетен пред другия (било защото неговите качества са също недостатъчни, защото фактически не е в състояние да упражнява родителските права или по други подобни причини). При равни други условия, обаче, наличието на родителско отчуждение или извършено домашно насилие, предполага за упражняващ родителските права и непосредствено отглеждащ и възпитаващ детето да бъде предпочетен другият родител. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като въззивният съд е предоставил упражняването на родителските права на родителя, упражнил домашно насилие срещу другия родител в присъствие на детето, подценявайки значението на този факт за преценката на възпитателските му качества и моралния му облик. Той е приел от фактическа страна, че има данни за родителско отчуждаване от страна на майката, но в нарушение на чл. 59, ал. 6, изр. 2 СК не е взел становище от вещо лице - психолог. Налице са основания за отмяна на обжалваното решение и тъй като не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция. По делото е установено, че страните са сключили брак през 2003 г., бракът им е прекратен с развод през 2013 г., а през 2006 г. се е родило детето им Д. Обитавали жилище, собственост на И. И. в [населено място], където дошли да живеят и майката и бащата на Д. С. Отношенията между последните и И. И. били обтегнати, тъй като неговото виждане за семейство се различавало от това на съпругата му и нейните родители. Лошите отношения ескалирали през 2010 г., тогава възникнал инцидент между майката на И. И. (свидетелката М. У.) и съпругата му Д., който бил възприет от детето и предизвикал сериозни притеснения у него. През август 2010 г. страните планирали семейна почивка на море, но преди отпътуването им възникнал скандал, плановете им не се осъществили, след което Д. С. с детето напуснала семейното жилище и се установила в дома на своите родители в [населено място], където двете живеят и понастоящем. Оттогава единствено тя полага грижи за детето, отглежда го и го възпитава. Бащата и неговото семейство не са имали възможност да полагат физически грижи за детето. Майката не е препятствала контактите между баща и дъщеря, но допускала осъществяването им само по местоживеене на детето, в нейно и на нейни близки присъствие, в заведения или на други обществени места. На 16.03.2013 г., при осъществяване на такъв контакт в заведение в С., ищецът бил придружаван от майка си (свидетелката М. У.), при която малката Д. не пожелала да остане. Като счел, че това се дължи да отчуждаващото поведение на майката и на действията й в конкретната ситуация, И. И. упражнил насилие спрямо Д. С.. Заради тези му действия с влязло в сила решение срещу него е издадена заповед за защита от домашно насилие, забраняваща му да приближава детето и майка му за срок 12 месеца. Неоснователни са доводите на И. И., че насилието не е установено при един справедлив процес, предвид служебното качество на бившата му съпруга (съдия в района на Пазарджишки окръжен съд, където е разгледана молбата на Д. С. за защита от домашно насилие). Извън формалните съображения, че влязлото в сила съдебно решение не може да бъде оспорвано под предлог лошо правораздаване, по същественото е, че насилническото поведение на ищеца е установено и в настоящето производство. Това следва несъмнено от показанията на св. М. У. (майка на И. И.), която заявява категорично пред съда, че когато Д. С. е опитала да си тръгне от заведението с детето, И. И. я ".... хвана за гушата ....". Несъмнено това са действия, съставляващи насилие и са извършени от бащата срещу майката в присъствие на детето. Причините и поводът, поради които се е стигнало до този инцидент, имат значение, но много по-съществено значение има фактът на насилие от единия родител спрямо другия в присъствието на детето. Дори И. И. да е бил провокиран, поведението му сочи липса на самоконтрол и невъзможност да предотврати свои агресивни действия. Това обстоятелство несъмнено има значение при преценката на възпитателските му качества и моралния му облик. От друга страна по делото не са установени по безспорен начин факти, които да сочат на извод, че майката настройва детето срещу бащата. Налице са противоречия между двамата по въпроса в каква насока следва да се възпитава детето и как трябва да се оформя неговия мироглед, както и несъгласия относно начина, по който детето трябва да контактува с бащата. Разрешаването на тези противоречия следва да стане по установения ред, но самият факт на наличието им не сочи настройване на детето срещу бащата и неговата семейна среда. За наличие на такова поведение на майката няма обективни данни. Показанията на свидетелите Р. П. и М. У. (сестра и майка на И. И.) не съдържат факти, въз основа на които този извод да може да бъде направен. Според самите тях, те не са виждали детето 3 години след като майката го е отвела в С. и не са присъствали на срещи между детето и бащата, с изключение на инцидента от 16.03.2013 г. (на него е присъствала само св. У.). Поради това тези свидетели не могат да пресъздадат пред съда нещо различно от това, което им е казал самият И. И.. Свидетелката У. възпроизвежда личните си изводи - "Определено детето беше настроено срещу мен ... Детето беше много добре обиграно .... мозъчето му се е промило..." - но това са преценки, а не обективни факти. Това, което свидетелката съобщава за поведението на Д. С. при инцидента, несъмнено може да бъде окачествено като житейски погрешно поведение, но не може да се определи като свидетелство за родителско отчуждение. Че такова не е налице, се установява от показанията на свидетелите Н. Г., В. и Г. К., като последните потвърждават, че са присъствали на срещи между бащата и детето и че извън случая от 16.03.2013 г., тези срещи са протичали нормално, без майката да е препятствала контактите на бащата с детето или да го е настройвала срещу него. От гледна точка възможностите на родителите да осигурят материално и социално-битово детето по делото е установено, че бащата реализира доходи от около 1 000 лв месечно, разполага със собствен недвижим имот в [населено място], където е в състояние да осигури добри материално-битови условия на детето. Той може да разчита на подкрепата на близки и роднини при отглеждането и възпитаването на Д. Майката реализира над 2 000 лв месечен доход, при отглеждането на детето може да разчита на помощта на свои роднини, разполага с добри материално-битови условия. Освен горепосочените обстоятелства, за да вземе решението си, съдът съобразява становището на социалните служби. Според преценката им и двамата родители разполагат с възможности да отглеждат и възпитават детето, но по отношение на бащата те предлагат не предоставяне на упражняване на правата спрямо детето, а разширен режим на лични отношения. Това е обусловено от собственото му изявление както пред социалните служби, така и при образуването на настоящето производство, че е "... по правилно родителските права да бъдат упражнявани от майката". В този смисъл макар и двамата родители, да декларират пред съда мотивация да отглеждат и възпитават детето и желание да го правят, ищецът всъщност е обективирал и преценка, че майката е по-пригодния да стори това родител. Съвкупното обсъждане на така установените обстоятелства сочи, че интересът на детето ще бъде задоволен в най-голяма степен, ако упражняването на родителските права бъде предоставено на майката. И двамата родители имат капацитет да отглеждат и осигуряват развитието на детето, но проявената от бащата агресия срещу майката в присъствие на детето, макар с инцидентен характер, дава предимство на майката по този показател. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че след август 2010 г. само Д. С., с помощта на родителите си (сега само с помощта на баща си, тъй като в хода на процеса майка й е починала), изцяло полага грижите по отглеждане и възпитаване на детето. Осигурени са му отлични материално-битови условия. Детето е момиче на 7 години и както полът, така и възрастта му, предполагат да се отдаде предпочитание на майката. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че тя има по-добри материални възможности да осигури подходящи условия на живот за детето. Като се има предвид, че то е свикнало с обстановката при нея и се развива адекватно, именно с майката следва да остане да живее и на нея да бъдат предоставени родителските права. Също в интерес на детето е да бъде определен широк режим на лични контакти между него и бащата. До конфликтната ситуация от 16.03.2013 г. между тях не е имало отчуждение. Касае се за инцидентна проява, а не за трайно поведение, характеризиращо личността на бащата. Следва се създадат условия връзката между него и детето да бъде възстановена и укрепена, както и да бъде дадена възможност за реконструкция на връзката между детето и членовете на семейството на бащата. Прекъсването на тези връзки не е в интерес на детето, като няма основания контактите да се осъществяват единствено в присъствието на майката. Напротив, реконструкцията на връзката между детето и неговият баща и роднини по бащина линия предполага известно отстраняване на майката от контрол върху ситуацията. Последната би трябвало да осъзнае отговорностите си за бъдещето на детето в тази насока и да има поведение, което съдейства за възстановяване на отношенията му с другата група роднини, независимо от личното й отношение към тях. Поради това съдът определя режим на контакти без задължително присъствие на майката и с възможност детето да присъства в средата на бащата. Предвид разликата в доходите на двамата родители, съдът намира че бащата следва да поеме по-малката част от необходимата на детето издръжка от 250 лв месечно, а именно - 100 лв, като разликата остане в тежест на майката. С оглед тези мотиви обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото да бъде решено съобразно изводите на касационната инстанция. По изложените съображения съдът