Решение № 7760 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12509/2020 г.

Решение № 7760 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12509/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 193, ал. 8, във връзка с чл. 187 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Д. Л. – съдия в Софийски градски съд, командирован в Апелативен съд - София, срещу решения по т. 10. 1., т. 10. 2. и т. 10. 3 от Протокол № 37 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.10.2020 г., съгласно които: по т. 10. 1 – повишава, на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 6 ЗСВ, във връзка с § 9 от ПР на Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г., Д. Й. – съдия в Софийски градски съд в длъжност "съдия" във Върховен касационен съд - наказателна колегия, с ранг "съдия във ВКС и ВАС", с месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, считано от датата на встъпване в длъжност; по т. 10. 2 – повишава, на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 6 ЗСВ, във връзка с § 9 от ПР на Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г., М. Л. – съдия в Апелативен съд – София в длъжност "съдия" във Върховен касационен съд - наказателна колегия, с ранг "съдия във ВКС и ВАС", с месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, считано от датата на встъпване в длъжност; по т. 10. 3. - повишава на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 6 ЗСВ във връзка с § 9 от ПР на Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г., Т. Г. – Ч. – съдия в Окръжен съд – София в длъжност "съдия" във Върховен касационен съд - наказателна колегия, с ранг "съдия във ВКС и ВАС", с месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, считано от датата на встъпване в длъжност. Изложени са доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Наведени са оплаквания относно допуснати множество съществени нарушения, включително такива на правилата за избор на конкурсната комисия, които опорочават изначално процедурата и имат за последица незаконосъобразност на приетия краен акт. Развити са съображения за липсата на нормативно установените предпоставки на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, което води до материална незаконосъобразност на обжалваните решения по чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на обжалваните решения като незаконосъобразни, като се дадат указания на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за прекратяване на процедурата по конкурса за повишаване в длъжност "съдия" във Върховен касационен съд – наказателна колегия, обявен с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по Протокол № 49/5.12.2017 г. (обн., ДВ., бр. 01 от 2.01.2018 г.). Ответникът – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), чрез юрисконсулт Й. А. оспорва основателността на депозираната жалба. Намира същата за недопустима на основание чл. 159, т. 4 АПК поради липса на правен интерес от оспорване. Развити са съображения и за неоснователност на жалбата, като е посочено, че не са налице основания по чл. 146 АПК за отмяна на обжалваните решения. Иска се прекратяване на производството на основание чл. 159, ал. 1, т. 4 АПК, евентуално отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни – М. Л. и Т. Г. – Ч., чрез пълномощника адвокат Ц. Чуклева излагат доводи за нередовност на жалбата по смисъла на чл. 150, т. 6 АПК, недопустимост на същата в хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК и за неоснователност. Поддържат, че по отношение на оспорващия липсва правен интерес от обжалване, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта. С оглед съдържанието на жалбата и формулирания петитум, считат че постановеният в настоящото производство съдебен акт, не би могъл да рефлектира в правната сфера на оспорващия. Наред с горното са развити подробни съображения за неоснователност на депозираната жалба, обуславящи нейното отхвърляне. Считат за неоснователна претенцията на жалбоподателя за нарушение разпоредбата на чл. 189, ал. 5, т. 5, във връзка с ал. 9 ЗСВ, довело до изначално опорочаване на конкурсната процедура чрез нарушаване на правилата за конституиране на конкурсната комисия. Излагат доводите за недопустимост на подобно възражение поради преклузията му от решението за обявяване на конкурса за приключен и невъзможността чрез процедурата по чл. 193, ал. 6 ЗСВ да се ревизира процедурата по чл. 193, ал. 3 ЗСВ. Изложени са доводи по справедливостта на процеса, съобразно критериите по чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Сочат, че е спазена процедурата във връзка с чл. 193, ал. 6 ЗСВ и се иска отхвърлянето на жалбата като неоснователна. Не се претендират разноски за производството. Заинтересованата страна - Д. Й., чрез пълномощника си адвокат Г. З. – М. поддържа липсата на правен интерес от обжалване, като счита, че оспорващият не попада в кръга на заинтересованите лица и се иска прекратяване на производството по делото. По съществото на спора сочи липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК. Счита за недоказано и неоснователно твърдението на жалбоподателя за нарушаване на правилата за конституиране на конкурсната комисия. Според заинтересованата страна, лексикалното тълкуване на новелата на чл. 189, ал. 5, т. 5 ЗСВ не позволява от нормата да се изведе изискването за участие на всички съдии във Върховния касационен съд (ВКС) в тази комисия. Поддържа се становище за законосъобразност на обжалваните актове, като издадени при спазване на нормите на чл. 193, ал. 6 АПК и чл. 43 от Наредба № 1/9.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административните ръководители. По изложените съображения се иска оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството или отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. В писмени бележки се иска отмяна на дадения ход по същество и връщане на делото в съдебна фаза за събиране на доказателства. Върховният административен съд - шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима. Същата е подадена на 2.11.2020 г., в законоустановения 7-дневен срок, срещу акт от заседание на СК на ВСС, проведено на 27.10.2020 г., визиран изрично в нормата на чл. 193, ал. 8 ЗСВ, подлежащ на съдебно обжалване по реда на чл. 187 ЗСВ. В мотивите на решение № 12/27.07.2018 г. по к. д. № 1/2018 г., Конституционният съд на Република България приема, че нормата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ не може да бъде разглеждана и оценявана по друг начин, освен като своеобразно продължение на една легитимна конкурсна процедура. Този извод следва от систематичното място на оспорената разпоредба в ЗСВ - в Раздел IIа "Конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт. Избор на административни ръководители в органите на съдебната власт" и е част от специалните законови материалноправни и процедурни изисквания, уреждащи финализирането на конкурсните процедури. Тя е предназначена да осигури законов регламент в хипотезата на попълване на част от освободените в съответния орган на съдебната власт места чрез нормирането на изрични, конкретни правила. Предвид горното и като допуснат за участие в конкурса за повишаване на длъжност "съдия" във Върховен касационен съд – наказателна колегия, обявен с решение на СК на ВСС по Протокол № 49/5.12.2017 г., за оспорващият е налице правен интерес да обжалва крайните актове на конкурсната процедура. Същият не е бил страна по дело, в което е проверена законосъобразността на конкурсната процедура и на основание чл. 177, ал. 1 АПК, постановените във връзка с конкурса решения нямат действие по отношение на него и не го обвързват. В съответствие със субективните предели на силата на пресъдено нещо, оспорващият не попада в кръга на лицата, които не могат да оспорват съответния акт. Неупражняването на правото да оспори други актове в тази процедура или да се присъедини към подадени жалби, не погасява правото му на жалба срещу други последващи актове на СК на ВСС, които не са влезли в сила. Липсва отрицателна процесуална пречка за упражняване правото на жалба, която е от категорията на абсолютните. Правото на жалба е потестативно процесуално правомощие от категорията на публичните субективни права, което може да бъде упражнено от неговия носител. Процесуалноправният интерес е инструментът за защита на засегнатите права и интереси, представляващи същността на материалноправния интерес, и съотношението е като средство към цел (Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. на ВАС по т. д. № 1/2012 г.). Правният интерес е свързван с признатата от закона възможност да се търси съдебна защита от засягане на законни интереси, субективни права или свободи. Интерес от съдебно обжалване притежават лицата, на които актът засяга неблагоприятно и непосредствено права или законни интереси. В конкретния случай, всяко решение за повишаване в длъжност на друг участник в конкурсната процедура, в която оспорващият е кандидат, се явява неблагоприятно за него. Интересът на оспорващия е личен и легитимен, като е обусловен от защита на нормативно установената възможност за професионално развитие, чрез участие в конкурс за повишаване в длъжност в по-висок по степен орган на съдебната власт, като се цели премахване на неблагоприятни правни последици за жалбоподателя, с оглед заемане на длъжности, които не биха били обявени за заемане в последващи конкурси. В тази връзка следва да се има предвид решение № 5/17.04.2007 г. по конституционно дело № 11/2006 г., съгласно което "Прогресивният характер на легитимацията е възможност да се обжалват административните актове не само когато са налице пряко нарушени права, но и при предстоящо засягане на права". Неотносими към предмета на спора са посочените от заинтересованите страни актове по адм. дело № 2369/2020 г. и адм. дело № 2434/2020 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с които са оставени без разглеждане жалбите на Д. Л. – съдия във Военен съд – Пловдив и прекратени производствата. Същите са постановени в различни хипотези. С влизане в сила на решение № 17032/12.12.2019 г. по адм. дело № 9933/2019 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата на Д. Л. - съдия във Военен съд Пловдив против решения по т. 10. 1 и т. 10. 2 от Протокол № 24 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 23.07.2019 г., конкурсната процедура за него е приключила. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното: С решение по т. 13 от протокол № 49/5.12.2017 г. от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 5 декември 2017 г., на основание чл. 189, ал. 1, във връзка с чл. 180 от ЗСВ, е обявен конкурс по реда на чл. 189, ал. 2 от ЗСВ за повишаване и заемане на 4 (четири) свободни длъжности "съдия" във Върховен касационен съд (ВКС) – наказателна колегия, публикувано в ДВ, бр. № 1/2.01.2018 г. Оспорващият Д. Л. е депозирал заявление вх. № 7/15.01.2018 г. за участието му в конкурс за повишаване в длъжност "съдия" във ВКС - наказателна колегия. С решение на Комисията по атестирането и конкурсите към СК на ВСС по т. Р-4 от протокол № 5/12.02.2018 г. жалбоподателят е допуснат до участие в конкурса. Видно от приложените по делото протокол и резултати от класирането, същият е сред участващите в класирането кандидати. С решения по т. т. 16. 1, 16. 2, 16. 3 и 16. 4 от протокол № 30 от заседание на СК на ВСС, проведено на 11.10.2018 г., на свободните длъжности "съдия" във ВКС – наказателна колегия са повишени участниците К. М. - съдия в Апелативен съд – София, Н. Г.-Н. – съдия в Апелативен съд – София, Б. Я. - съдия в Окръжен съд – Търговище и Н. Т. - В. - съдия в Апелативен съд – София, които са първите четирима кандидати в поредността на класирането за тази длъжност. С решение по т. 16. 6 от същия протокол СК на ВСС е прекратила гласуването за останалите кандидати, участвали в конкурса за повишаване в длъжност "съдия" във ВКС – наказателна колегия, поради попълване на местата. Кандидатът Р. П. - съдия във Военно апелативен съд подава жалба срещу решения по т. 16. 1, т. 16. 2, т. 16. 3, т. 16. 4, т. 16. 5, т. 16. 6, в частта, с която поради попълване на местата е прекратено гласуването по отношение на същия и т. 16. 7 от Протокол № 30 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 11.10.2018 г. С Решение № 9001/13.06.2019 г. по адм. дело № 13965/2018 г., състав на ВАС, шесто отделение е отхвърлена жалбата на Р. П. - съдия във Военно апелативен съд, в частта, против решения по т. 16. 1, т. 16. 2, т. 16. 3, т. 16. 5 и т. 16. 7 от Протокол № 30 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 11.10.2018 г., като са отменени решенията по т. 16. 4 и по т. 16. 6 от Протокол № 30 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 11.10.2018 г., с които на основание чл. 160, във връзка с чл. 193, ал. 3 от ЗСВ е повишена Б. Я. - съдия в Окръжен съд - Търговище, в длъжност "съдия" във Върховен касационен съд - наказателна колегия, с ранг "съдия във ВКС и ВАС", с основно месечно трудово възнаграждение, съгласно Таблица 1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност, и поради попълване на местата е прекратено гласуването по отношение на останалите кандидати, участвали в конкурса за повишаване в длъжност "съдия" във Върховния касационен съд – наказателна колегия. Преписката е върната на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за приключване на конкурсната процедура, съобразно мотивите на решението. Видно от актове за встъпване в длъжност, всички от 20.06.2019 г., съдиите К. М., Н. Г.-Н. и Н. Т. - В. на същата дата встъпват на длъжност "съдия" във Върховен касационен съд – наказателна колегия. С решение по т. 10. 1 от Протокол № 24 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 23.07.2019 г., след проведеното явно гласуване по предложението на Комисията по атестирането и конкурсите за повишаване на Д. Л. – съдия във Военен съд - Пловдив, в длъжност "съдия" във Върховния касационен съд– наказателна колегия, и при получения резултат: 3 гласа "за" и 8 гласа "против", СК на ВСС не повишава Д. Л. – съдия във Военен съд - Пловдив, в длъжност "съдия" във Върховния касационен съд – наказателна колегия. С решение по т. 10. 2 от Протокол № 24 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 23.07.2019 г., на основание чл. 160 във връзка с чл. 193, ал. 3 от ЗСВ, СК на ВСС повишава П. К.- Р.– съдия в Апелативен специализиран наказателен съд, в длъжност "съдия" във Върховен касационен съд – наказателна колегия, с ранг "съдия във ВКС и ВАС", с основно месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица 1 на ВСС, считано от датата на встъпване в длъжност, като по този начин е попълнено четвъртото от местата по обявения конкурс. С решение № 17032/12.12.2019 г. по адм. дело № 9933/2019 г. на Върховния административен съд, шесто отделение е отхвърлена жалбата на Д. Л. - съдия във Военен съд - Пловдив против решения по т. 10. 1 и т. 10. 2 от Протокол № 24 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 23.07.2019 г. Видно от Акт за встъпване в длъжност от 10.01.2020 г., П. К.- Р. встъпва в длъжност "съдия" във Върховен касационен съд – наказателна колегия. Относно приложение разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ по конкурс за повишаване в длъжност "съдия" във Върховен касационен съд - наказателна колегия, обявен с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по Протокол № 49/5.12.2017 г. (обн. в ДВ, бр. 01/02.01.2018 г.), с решение по т. 9. 1 от Протокол № 1 от заседанието на СК на ВСС проведено на 21.01.2020 г., конкурсната процедура е приета за приключена, на основание чл. 43, ал. 2 (отм.) във връзка с § 9 от ПР на Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г. (изм. с ДВ, бр. № 37/7.05.2019 г.), считано от датата на встъпване в длъжност на последния назначен кандидат – 10.01.2020 г. Във връзка с горното, с решение по т. 9. 2 от Протокол № 1 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 21.01.2020 г., на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, във връзка с § 9 от ПР на Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г., Е. К. – заместник на административния ръководител– заместник-председател на Апелативен съд – София е повишена в длъжност "съдия" във Върховен касационен съд-наказателна колегия, с ранг "съдия във ВКС и ВАС", с основно месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица № 1 на ВСС за определяне размерите на максималните основни месечни заплати на съдии, прокурори и следователи по длъжности, считано от датата на встъпване в длъжност. С определение № 5535/12.05.2020 г., постановено по адм. дело № 2434/2020 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение е оставена без разглеждане жалбата на Д. Л. – съдия във Военен съд – Пловдив против решение по т. 9. 2 от Протокол № 1 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 21.01.2020 г., с което Е. К. е повишена в длъжност "съдия" във Върховен касационен съд – наказателна колегия и прекратено производството по делото. С определение № 10926 от 10.08.2020 г., постановено по адм. дело № 7835/2020 г. по описа на Върховния административен съд – Петчленен състав на Втора колегия горното определение е оставено в сила. Със заявления, заведени в деловодството на ВСС съответно с вх. № ВСС-294/14.01.2020 г. и вх. № ВСС - 413/14.01.2020 г., Д. В. – П. – административен ръководител – Председател на Апелативен съд – Бургас и Д. Л. – съдия във Военен съд – Пловдив, са подали заявления, в които са изразили съгласие за участие в процедура по чл. 193, 6 ЗСВ, във връзка с обявения конкурс за повишаване и заемане на свободни длъжности "съдия" във ВКС – наказателна колегия по Протокол № 49 / 5.12.2017 г. на СК на ВСС, обнародван в ДВ, бр. 1/2.01.2018 г. С решение по т. 5. 1 от Протокол № 3 от заседание, проведено на 4.02.2020 г., СК на ВСС не приема предложението на Комисията по атестирането и конкурсите за повишаване, на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 6 ЗСВ, във вр. с § 9 от ПР на Наредба № 1 от 9.02.2017 г., на Д. Л. - съдия във Военен съд - Пловдив в длъжност "съдия" във ВКС - наказателна колегия. С решение по т. 6. 1. от Протокол № 3 от заседание, проведено на 4.02.2020 г., СК на ВСС повишава на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 6 ЗСВ, във връзка с § 9 от ПР на Наредба № 1 от 9.02.2017 г. Д. В. - административен ръководител - Председател на Апелативен съд - Бургас в длъжност "съдия" във ВКС- наказателна колегия. При оспорване на горните актове от Д. Л. – съдия във Военен съд – Пловдив, е постановено Решение № 10802/6.02.2020 г. по адм. дело № 2369/2020 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение по т. 5. 1 от протокол № 3 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 4.02.2020 г. и оставена без разглеждане жалбата му срещу решение по т. 6. 1 от Протокол № 3 от заседание на СК на ВСС, проведено на 4.02.2020 г., като е прекратено производството по адм. дело № 2369/2020 г. по описа на Върховния административен съд, в тази му част. С решения по т. 11. 1, т. 11. 2 и т. 11. 3 от Протокол № 30 от заседание на Комисията по атестирането и конкурсите при СК на ВСС, проведено на 19.10.2020 г., се предлага СК на ВСС да повиши на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 6 ЗСВ, във връзка с § 9 от ПР на Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г., Д. Й. - съдия в Софийски градски съд, М. Л. - съдия в Апелативен съд – София и Т. Г. – Ч. - съдия в Окръжен съд – София в длъжност "съдия" във Върховен касационен съд-наказателна колегия, с ранг "съдия във ВКС и ВАС", с месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, считано от датата на встъпване в длъжност. Предложението е обосновано от Комисията по атестирането и конкурсите при СК на ВСС с наличните, към 10.01.2020 г. - датата на встъпване в длъжност на последния назначен кандидат, 3 (три) свободни длъжности, които приемат, че попадат в обхвата на приложението на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, тъй като са овакантени по време на провеждане на конкурса (обн. в ДВ, бр. 01/2.01.2018 г.), както следва: На длъжността, освободена от съдия Г. З.а, поради назначаването й на длъжност "заместник на административния ръководител - заместник-председател" на Върховен касационен съд, считано от 13.11.2018 г., с решение по пр. № 01/21.01.2020 г. Съдийската колегия на ВСС повиши Е. К. - заместник на административния ръководител - заместник-председател на Апелативен съд – София, която встъпи в длъжност на 14.08.2020 г. На втората длъжност, освободена от съдия К. К., на основание чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, считано от 2.05.2019 г., с решение по пр. 03/4.02.2020 г., т. 6, Съдийската колегията на ВСС приема решение за повишаване във Върховния касационен съд - наказателна колегия на Д. В. - административен ръководител-председател на Апелативен съд - Бургас, която на 8.09.2020 г. встъпи в длъжност. С оглед на обстоятелството, че освободените от съдия Г. З.а и съдия К. К. две длъжности са вече попълнени, след встъпването в длъжност на Е. К. и Д. В. във Върховния касационен съд - наказателна колегия, КАК счита, че следва да се пристъпи към усвояване на 3-та, освободена към датата на приключване на конкурса длъжност, а именно тази овакантена от съдия К. Х., на основание чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, считано от 19.08.2019 г. За тази длъжност, с решение по пр. 04/10.02.2020 г., Комисията е предложила на Съдийската колегия на ВСС да повиши следващия по реда на класирането кандидат Д. Й. - съдия в Софийски градски съд. Произнасянето от страна на Колегията е отложено поради оттеглянето на точката от заседанието й, проведено на 18.02.2020 г. С оглед изтеклия продължителен период от време, за съдия Й. е изготвено и прието ново етично становище от Комисия по професионална етика към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, поради което Комисията отново е обсъдила възможността за нейното повишаване в длъжност "съдия" във Върховен касационен съд – наказателна колегия. Комисията за атестиране и конкурсите (КАК) към СК на ВСС е приела, че към онзи момент във ВКС – наказателна колегия са налице още 2 (две) вакантни длъжности за съдия. С решения на Съдийската колегия на ВСС по пр. 25/14.07.2020 г. са освободени на основание чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗСВ съдиите Е. А., считано от 18.07.2020 г. и Н. Д., считано от 6.08.2020 г. Развити са съображения, че тези 2 (две) длъжности попадат в обхвата на приложението на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, тъй като са овакантени в 9-месечния срок от приключването на конкурсната процедура, считано от 10.01.2020 г. Предвид гореизложеното, според КАК на СК на ВСС, съобразно наличието на общо 3 (три) неусвоени длъжности "съдия" във Върховния касационен съд – наказателна колегия, овакантени в срока на приложението на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ са налице предпоставките за пристъпване към назначаване по този ред на следващите по реда на класирането кандидати, отговарящи на условията, разписани в чл. 43, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.02.2017 г. (обн. в ДВ, бр. 17/21.02.2017 г.). Видно от резултатите Д. Й. - съдия в Софийски градски съд е получила крайна оценка в конкурсната процедура отличен 5. 63, а М. Л. - съдия в Апелативен съд – София и Т. Г. – Ч. - съдия в Окръжен съд – София, са с крайна оценка в класирането - отличен 5. 55. Същите отговарят на условието на чл. 191 от ЗСВ, а именно прослужили са минимум 3 (три) години на заеманата длъжност. По отношение на тях има приети становища от Комисия по професионална етика към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, в които обобщеният извод е, че притежават в пълнота необходимите нравствени качества за заемане на длъжността "съдия" във Върховен касационен съд - наказателна колегия. С оглед на изложеното Комисията е приела, че са изпълнени всички условия за приложението на разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ и Д. Й. - съдия в Софийски градски съд следва да бъде повишена в длъжност "съдия" във Върховен касационен съд - наказателна колегия на освободената от съдия К. Х. бройка, М. Л. - съдия в Апелативен съд – София следва да бъде повишена в длъжност "съдия" във Върховен касационен съд - наказателна колегия на освободената от съдия Е. А. бройка и Т. Г. - Ч. - съдия в Окръжен съд – София следва да бъде повишена в длъжност "съдия" във Върховен касационен съд - наказателна колегия на освободената от съдия Н. Д. бройка. Предложението е внесено за разглеждане и произнасяне в заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, насрочено на 27.10.2020 г. С обжалваните в настоящото производство решения по т. 10. 1., т. 10. 2. и т. 10. 3 от Протокол № 37 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.10.2020 г., на основание чл. 160 и чл. 193, ал. 6 ЗСВ, във връзка с § 9 от ПР на Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г., Д. Й. – съдия в Софийски градски съд, М. Л. - съдия в Апелативен съд – София и Т. Г. – Ч. - съдия в Окръжен съд – София са повишени в длъжност "съдия" във Върховен касационен съд - наказателна колегия, с ранг "съдия във ВКС и ВАС", с месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, считано от датата на встъпване в длъжност. Решенията по т. 10. 1 и т. 10. 3 са приети с 10 (десет) гласа "за" и 1 (един) "против", а решението по т. 10. 2 – с 9 (девет) гласа "за" и 1 (един) "против". При така изложената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: С оглед твърдяната материална незаконосъобразност на оспорените решения на СК на ВСС, съотнесени към приложението на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, спорните по делото въпроси налагат отговор досежно началния и крайния срок на нормативно установения 9-месечен срок. Съгласно чл. 193, ал. 6 ЗСВ, в 9-месечен срок от приключване на предходната конкурсна процедура с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет и при наличие на освободена длъжност в орган на съдебната власт съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за назначаване на следващия по ред кандидат в конкурса за повишаване или за преместване, получил крайна оценка в конкурсната процедура, не по-ниска от много добър "5, 00". Нормата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ е оспорена като противоконституционна от петчленен състав на Върховния административен съд. По оспорването Конституционният съд се е произнесъл с Решение № 12 от 27.07.2018 г., постановено по конституционно дело № 1 от 2018 г. В мотивите на това решение е анализиран характерът на оспорената законова норма. Прието е, че нормата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ не може да бъде разглеждана и оценявана по друг начин освен като своеобразно продължение на една легитимна конкурсна процедура, която е предназначена да осигури законов регламент в хипотезата на попълване на част от освободените в съответния орган на съдебната власт места, чрез нормирането на изрични, конкретни правила при предварително обявен и проведен конкурс по един предвидим, справедлив и еднакъв за всички участници в него начин. От анализа на законовата норма на чл. 193, ал. 6 ЗСВ се извежда, че е разписана нова материалноправна възможност в предвидените предели на текста – до девет месеца от приключване на предходната процедура, и при наличие на освободена длъжност в органа на съдебната власт, с решение на съответната колегия да бъде назначен следващият по ред кандидат, участвал в приключилата процедура. Както е отбелязано в решението на Конституционния съд, тази правна възможност следва да се разглежда само в контекста на приключилата предходна процедура, чието своеобразно продължение е назначаването на следващия по ред кандидат на освободена в нормативния срок длъжност (Решение № 915 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. дело № 8592/2017 г., V чл. с-в). В същия смисъл е формирана и съдебна практика, обективирана в Решение № 636 от 16.01.2018 г. по адм. дело № 11414 от 2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. В него също е тълкувана разпоредбата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ и е посочено, че тя е свързана с проведен вече конкурс и резултатите от него, като същевременно се създава субективно материално право за некласирания участник. Целта на чл. 193, ал. 6 ЗСВ е да се използват резултатите от проведен вече конкурс за повишаване или преместване, като на освободената длъжност, се назначи участник при наличие на кумулативно изискваните предпоставки, посочени в хипотезата на правната норма, като се имат предвид времетраенето на провеждането на един конкурс, неговото приключване и времето до следващия. Безспорно е, че процедурата приключва в един продължителен период от време, който може да бъде продължен още повече, при обжалване. Чрез чл. 193, ал. 6 от ЗСВ се избягва практиката за командироване на магистрати на освободени длъжности в съответните органи на съдебната власт, като законодателят дава възможност на участниците в конкурса да заемат освободената длъжност (Решение № 915 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. дело № 8592/2017 г., V чл. с-в). Нормата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ не поставя изискването решението по чл. 193, ал. 3 ЗСВ да е влязло в сила. В конкретния случай с обжалваното решение СК на ВСС, в нарушение на материалния закон е приела, че 9- месечния срок следва да се брои от датата на встъпване в длъжност на последния назначен кандидат. Неправилно е приела, че процедурата по чл. 193, ал. 6 следва да се развие от този момент насетне, в изчакване на съответното обстоятелство. Не е необходимо наличието на изричен акт на съответната колегия на ВСС, с който да се прогласи приключването на процедурата за повишаване или преместване по ал. 3. По същество, решението по т. 9. 1 от Протокол № 1 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 21.01.2020 г., с което е обявена за приключила конкурсната процедура по обявения с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по Протокол № 49/5.12.2017 г. конкурс за повишаване в длъжност "съдия" във Върховен касационен съд-наказателна колегия, считано от датата на встъпване в длъжност на последния назначен кандидат – 10.01.2020 г., има констативен характер и не поражда правни последици относно срока по чл. 193, ал. 6 ЗСВ. Обжалваните решения по т. 10. 1., т. 10. 2. и т. 10. 3 от Протокол № 37 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.10.2020 г., при неправилно приложение на закона не са обвързани със сроковете по чл. 43 от Наредба № 1 от 2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, в редакцията от 7.05.2019 г. Съгласно чл. 43 от Наредба № 1 от 9.02.2017 г. на ВСС, в относимата редакция след изменението с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, обн. в ДВ бр. 37 от 7.05.2019 г., "За целите на назначаване при условията и по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ предходната конкурсна процедура се счита за приключила с приемането на първото решение по реда на чл. 193, ал. 3 от ЗСВ, с което съответната колегия на Висшия съдебен съвет повишава или премества съдия, прокурор или следовател по поредността на класирането до попълването на местата в съответния орган на съдебната власт. " (ал. 2), като "Срокът по ал. 1 започва да тече от датата на приемане първото решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, с което по реда на чл. 193, ал. 3 от ЗСВ са повишени или преместени класираните кандидати, независимо от последваща отмяна на същото в случай на обжалване." (ал. 3). Настоящият съдебен състав намира, че горните изводите относно началния момент на 9 - месечния срок по чл. 193, ал. 6 ЗСВ не се променят от преходната разпоредба на § 9 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, обн. в ДВ. бр. 37/7.05.2019 г., съгласно която разпоредбите на чл. 43, ал. 2 – 9 се прилагат по отношение на всички неприключили до влизането им в сила конкурси, с изключение на тези, по които вече е постановено решение по чл. 193, ал. 3 от Закона за съдебната власт. Съгласно чл. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. Според ал. 2 на цитираната норма, за уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт. По силата на чл. 7, ал. 3 ЗНА, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. В конкретния случай липсва законова делегация съобразно цитираната разпоредба, в частта относно заварените случаи, при които вече е постановено решение по чл. 193, ал. 3 ЗСВ. Видно от § 4 от ПЗР на Наредба № 1/2017 г., тази наредба се издава на основание чл. 194г. от ЗСВ и е приета с решение на Пленума на ВСС по протокол № 05/9.02.2017 г. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.). Според цитираната норма на чл. 194г. ЗСВ, обн. ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г., редът за провеждане на конкурси и избор по раздели II и IIа и за съставянето на конкурсните комисии се определя с наредба на пленума на Висшия съдебен съвет. В раздел IIа, разпоредбите на чл. 188 – чл. 194г. ЗСВ, е установена нормативната регламентация досежно провеждане на конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт, както и избор на административни ръководители на органите на съдебната власт. Нормата на § 9 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2017 г. представлява преходна разпоредба по смисъла на чл. 34 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, която надхвърля нормативно установения предметния обхват на преходните и заключителни разпоредби. В хипотезиса на същата норма в частта, в която е предвидено, че тези разпоредби не намират приложение относно конкурсите, в които е постановено решение по чл. 193, ал. 3 ЗСВ се въвежда първична уредба на отношенията в тази част, каквато не е заложена в чл. 193, ал. 3 ЗСВ. Първична уредба на правоотношенията е допустима единствено със закон. В разпоредбата на чл. 194г. ЗСВ, на чието основание се издава Наредбата, липсва законова делегация по отношение на заварените случаи. Предвид изложеното, приложение намира разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗНА, съгласно която ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В подкрепа на горното, с разпоредбата на чл. 193, ал. 7 ЗСВ, в редакцията обнародвана в ДВ, бр. 11/7.02.2020 г., законодателят е разяснил и допълнил, разпоредбата на ал. 3 от същия текст, като е посочил, че срокът по ал. 6 започва да тече от датата на приемане на първото решение на съответната колегия на ВСС, с което по реда на ал. 3 са повишени или преместени класираните кандидати независимо от последващата отмяна на същото. С тази разпоредба законодателят практически разрешава въпроса относно крайния етап на процедурата по чл. 193, ал. 3 ЗСВ, респективно установява началния момент, от който започва да тече 9 – месечният срок. В нормата на чл. 193, ал. 7 ЗСВ законодателят е доразвил първоначалната си идея, че не е необходим нарочен акт за обявяване на конкурсната процедура за повишаване или преместване за приключила, а е достатъчен фактът на изчерпване на конкурсните длъжности с назначаването на участниците по реда на тяхното класиране. С приемането на решения за повишаване в длъжност на кандидатите, съобразно броя на обявените конкурсни места, конкурсната процедура фактически приключва и от този момент започва да тече 9 - месечният срок по чл. 193, ал. 6 ЗСВ по отношение на освободените длъжности в органите на съдебната власт за назначаването на следващите по реда кандидати в конкурса за повишаване или преместване, при спазване на предпоставките, заложени в чл. 193, ал. 6 ЗСВ. При анализа на цитираната норма е видно, че законодателят използва думата не "свободна", а "освободена", докато в чл. 178, ал. 1 ЗСВ използваният израз е "свободна". Приложението на чл. 193, ал. 6 ЗСВ е обусловено от наличието на освободена длъжност, през времето на обявяването на конкурса до изтичането на девет месечния срок от приключването му. Това означава, че длъжността е съществувала, но е била заета от съответния магистрат, който е освободил тази длъжност, за да стане тя освободена. За тази освободена длъжност при наличие на останалите кумулативни предпоставки се поражда субективното материално право за участника да я заеме (Решение № 636 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11414/2017 г., IV о.). При тези обстоятелства, обжалваните решения по т. 10. 1., т. 10. 2. и т. 10. 3 от Протокол № 37 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.10.2020 г., са приети в нарушение на материалноправната норма на чл. 193, ал. 6 ЗСВ. В конкретния случай конкурсната процедура за повишаване и заемане на 4 (четири) свободни длъжности "съдия" във Върховен касационен съд – наказателна колегия е приключила на 11.10.2018 г., от който момент е започнал да тече 9 - месечния срок по чл. 193, ал. 6 ЗСВ и е изтекъл на 11.07.2019 г. За възникването на материалноправната предпоставка по чл. 193, ал. 6 ЗСВ е релевантен моментът на освобождаването на длъжността. Граматическото тълкуване на разпоредбата показва, че законодателят е имал предвид конкурсна процедура, която последно е приключила преди освобождаване на съответната длъжност в деветмесечния период (Решение № 915 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. дело № 8592/2017 г., V чл. с-в). Двете назначения в настоящия конкурс за "съдия" във Върховен касационен съд – наказателна колегия, по реда на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, на съдия Е. К. и съдия Д. В. – П. са на длъжности, освободени в 9 - месечния срок от приключване на конкурсната процедура. Съдия Е. К. - заместник на административния ръководител - заместник-председател на Апелативен съд – София, е назначена за "съдия" във Върховен касационен съд – наказателна колегия, на освободената длъжност от съдия Г. З.а, поради назначаването й за "заместник на административния ръководител - заместник-председател" на Върховен касационен съд, считано от 13.11.2018 г. Съдия Д. В. – П. - административен ръководител-председател на Апелативен съд – Бургас е назначена за "съдия" във Върховен касационен съд – наказателна колегия на длъжността, освободена от съдия К. К., на основание чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, считано от 02.05.2019 г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, настоящият състав намира, че по отношение на горните две назначения са били налице материалноправните предпоставки по чл. 193, ал. 6 ЗСВ. Длъжността на съдия К. Х., която е освободена на основание чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗСВ считано от 19.08.2019 г., на която е повишен следващият по реда на класирането кандидат Д. Й. - съдия в Софийски градски съд, е извън нормативно установения времеви обхват, разписан в чл. 193, ал. 6 ЗСВ от 9- месеца. Длъжностите, на които са повишени съдиите М. Л. и Т. Г. – Ч. също са освободени след изтичане на 9 - месечния срок по чл. 193, ал. 6 ЗСВ, съответно от съдия Е. А., считано от 18.07.2020 г. и от съдия Н. Д., считано от 6.08.2020 г. В контекста на изложеното се налага изводът, че и трите длъжности на посочените лица са освободени след 11.07.2019 г., респективно след изтичането на 9-месечния срок по чл. 193, ал. 6 ЗСВ. С обжалваните решения по т. 10. 1., т. 10. 2. и т. 10. 3 от Протокол № 37 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.10.2020 г., СК на ВСС не е съобразила обстоятелството, че меродавен за 9 - месечния срок по чл. 193, ал. 6 ЗСВ е моментът на освобождаване на длъжността, а не моментът на назначаването на конкретния магистрат. В настоящия случай обжалваните решения незаконосъобразно са приети при приложение на предходната редакция на нормата на чл. 43, ал. 2 – 9 от Наредба № 1 от 9.02.2017 г. на ВСС, предвиждаща различен подход при уредбата на началния момент на срока по чл. 193, ал. 6 ЗСВ. Предвид установеното неправилно приложение на материалния закон, обуславящо отмяна на обжалваните решения, наведените от жалбоподателя оплаквания относно неспазване на процедурата по избор на конкурсна комисия по чл. 189, ал. 5 са ирелевантни. Доводите за редовността на избор на конкурсната комисия са наведени за първи път в настоящето производство, като в тази връзка са събрани съответните доказателства. Предвид обстоятелството, че съдебното производство е едноинстанционно, с оглед охрана правото на защита на страните тези доказателства е следвало да бъдат обсъдени от административния орган при издаване на административния акт. Поради това в настоящето производство, досежно конкретната конкурсна процедура, тези доводи са неотносими към предмета на спора. Трите длъжности, като освободени след изтичане на 9 - месечния срок, следва да бъдат обявени за заемане при провеждане на нова конкурсна процедура. Изложеното обуславя извод за незаконосъобразност на решенията по по т. 10. 1., т. 10. 2. и т. 10. 3 от Протокол № 37 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.10.2020 г. Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК във връзка с чл. 187, ал. 3 от ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение,