Решение № 2754 от 15.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от началник отдел "Оперативни дейности" гр. Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление /ЦУ/ на Националната агенция за приходите /НАП/ срещу решение 1046/10.06.2022г., постановено по адм. дело 967/2022г. на Административен съд Пловдив, с което по жалба на Аби Джими ЕООД е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-65-0114732/28.03.2022г., издадена от посочения по горе орган, с който на дружеството е наложена ПАМ запечатване на търговски обект кафе-аператив Наргиле, находящ се в гр. Пловдив, [улица]за срок от 14 дни. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че е неправилен и изводът на съда, че административният орган е издал заповедта в противоречие с целта на закона. В случая извършеното нарушение е установено и ЗПАМ е законосъобразна. Твърди, че в заповедта са изложени конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока на запечатване. Обосновава неправилност на решението и поради факта, че ако съдът е приел за основателно твърдението за прекомерност на срока е следвало да го намали. По подробно изложени в касационната жалба доводи моли за отмяна на решението на АС - Пловдив и да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу ЗПАМ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Аби Джими ЕООД, в писмено становище, черз процесуален представител счита жалбата за неоснователна. Върховната административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че касационна жалба е процесуално допустима и неоснователна. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, съобразявайки становищата на страните, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е била процесната заповед ФК-65-0114732/28.03.2022г., издадена от началник отдел "ОД" гр. Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е запечатан търговски обект кафе-аператив Наргиле, находящ се в гр. Пловдив, [улица] е постановена забрана за достъп до него, за срок от 14 дни. По делото е установено, че на 17.03.2022г., в 12:17 часа приходните органи са извършили проверка в търговския обект, като е извършена контролна покупка на стока 1 брой кафе и 1бр. капучино на обща стойност 5.00лв., заплатена в брой от инспектор по приходите при ЦУ на НАП, за която не бил издаден фискален касов бон или касова бележка. След легитимиране на проверяващите било установено наличие на положителна касова разлика в размер на платените 5.00лв. Прието от проверяващите е, че дружеството не е изпълнило задължението за направено плащане да издаде фискална касова бележка нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, не е налице съществено процесуално нарушение при издаването на акта, което самостоятелно да води до отмяната му. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че горепосоченото нарушение е извършено от дружеството. За да отмени ЗПАМ, първоинстанционният съд е приел, че определеният 14 дневен срок на ПАМ не съответства на целта на закона. Направен е извод, че изложените в оспорената заповед мотиви относно продължителността на срока са изцяло бланкетни и общи. Съдът е посочил, че от мотивите не става ясно кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест, за да се определи 14 дневен срок на ПАМ. Първоинстанционното решение е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Процесната заповед за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект" за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка във връзка с извършено плащане на 1бр. кафе и 1бр. капучино на обща стойност от 5.00лв. Действително, в мотивите на ЗПАМ има отделен пасаж, озаглавен "Мотиви относно продължителността на срока", но съдържанието му не се отнася нито за конкретния обект, нито за конкретния субект на административното нарушение. Обосновано съдът е приел, че изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност до степен на липса на мотиви. При упражняване на правомощието за определянето на срока, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст първоинстанционният съд е развил подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. При констатирано нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Друго не следва от изложените в акта мотиви, които са изцяло бланкетни и не са съобразени с конкретната фактическа установеност и тежестта на нарушението. Настоящият състав намира, че липсата на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При липсата на конкретни мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. Предвид посоченото, недостатъчен се явява касационният довод за безспорност на извършеното нарушение. Неоснователен е довода на касатора, че съдът е имал правната възможност да намали срока на наложената принудителна административна мярка с постановеното от него решение. В константната си практика Върховния административен съд приема, че при определяне на срока на принудителната мярка, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. При това положение законът не предоставя на съда правомощие да се произнесе вместо органа, когато прецени, че срокът е прекомерно дълъг /в този смисъл решение 910/23.01.2018г. постановено по адм. дело 9379/2017г. на ВАС; решение 10336/2.08.2018г. постановено по адм. дело 3096/2018г.; решение 11465/27.09.2018г., постановено по адм. дело 3490/2018г. на ВАС/ Предвид изложеното, решаващият извод на административния съд за незаконосъобразност на обжалваната пред него заповед е обоснован и в съответствие с материалния закон, поради което решението му не е засегнато от обоснованите в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение