Решение № 11823 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6049/2009 г.

Решение № 11823 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6049/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Григор Димитров Григоров от гр. София против решение № 14 от 9.03.2009 г. по адм. дело № 6164 по описа за 2008 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 250 от 15.08.2008 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване". Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и на Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на служителите в дипломатическите и консулските представителства на Република България, приета с ПМС № 98 от 21.05.1993 г., обн., ДВ, бр. 45 от 28.05.1993 г. Ответникът Главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № 250 от 15.08.2008 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 4310051744/18 от 19.09.2007 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Григор Димитров Григоров от гр. София е изменена на основание чл. 99, ал. 1 от КСО, считано от датата на отпускането й 10.12.2006 г. Обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материално-правните норми на чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 46, ал. 2, т. 8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Първо - инстанционният административен съд законосъобразно е приел, че за времето на незаконно уволнение на жалбоподателя до 31.12.1999 г. за осигурителен доход се признава само сумата на изплатеното обезщетение по Кодекса на труда, а за времето на незаконно уволнение след 26.03.2002 г. до 22.11.2005 г. осигурителните вноски се внасят върху минималния за страната осигурителен доход, защото неговият размер е по-висок от размера на полученото от лицето последно брутно трудово възнаграждение през 1992 г. Касационните доводи за нарушения на Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на служителите в дипломатическите и консулските представителства на Република България, приета с ПМС № 98 от 21.05.1993 г. (обн., ДВ, бр. 45 от 28.05.1993 г., в сила до 31.12.2000 г.) са неоснователни. От фактическа страна по делото е установено, че трудовото право- отношение на касатора с Министерството на външните работи е било прекратено, считано от 24.09.1992 г., със заповед № Т-1835/28.09.1992 г., която е била отменена с влязлото в сила решение на Софийския градски съд от 30.01.1996 г. по гр. дело № 3214/1995 г. През времето от 17.08.1993 г. до уволнението му на 21.09.1998 г. касаторът е работил по трудов договор с "Интернешънъл Асет Банк" АД. След като уволнението е било признато за незаконно, със заповед № 939/26.11.2001 г. той е бил възстановен на заеманата в банката длъжност, където е работил до 25.03.2002 г. Със заповед № Р 95 00400 от 22.11.2005 г. касаторът е бил възстановен на работа в Министерството на външните работи на заеманата преди уволнението през 1992 г. длъжност. Трудовото правоотношение е било прекратено на 9.12.2006 г. поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По отношение на осигурителния доход за времето до 01.01.2000 г. намира приложение разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която се зачита за осигурителен стаж, но не се взема предвид при определяне на осигурителния доход времето до 31 декември 1999 г. включително, през което лицата по чл. 9, ал. 3, т. 2 и 3 КСО са били без работа, с изключение на периодите, през които са получавали обезщетение по Кодекса на труда. Разпоредбите на чл. 15 и чл. 28 от Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на служителите в дипломатическите и консулските представителства на Република България (обн., ДВ, бр. 45 от 28.05.1993 г., в сила до 31.12.2000 г.) са изцяло неприложими при определяне на осигурителния доход на касатора за времето на незаконното му уволнение. Разпоредбата на чл. 15 регламентира размера на възнагражденията на служителите, изпратени от Република България на работа в дипломатическо или консулско представителство, и членовете на техните семейства, работещи в представителството. През периода от 24.09.1992 г. до 31.12.1999 г. касаторът Григоров не е работил като служител в дипломатическо или консулско представителство на Република България, поради което не е получавал възнаграждения в размери съобразно чл. 15 от цитираната наредба. Неприложима е и разпоредбата на чл. 28, която е действала от 1.06.1993 г. до 21.03.2000 г. (ДВ, бр. 21 от 2000 г.) и е регламентирала осигурителните вноски на служителите, полагащи труд и получаващи трудово възнаграждение по време на действието й. Към 26.03.2002 г., когато касаторът отново е бил без работа поради признатото за незаконно уволнение от МВнР, намира приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, съгласно която за периода на признатото за незаконно уволнение се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Касаторът не оспорва заключението на вещото лице - счетоводител в частта, с която е установено, че последното получено брутно трудово възнаграждение от него преди уволнението му от Министерството на външните работи е в размер на 1170 лв. (неденоминирани). При това положение не съществува необходимост за извършване на проверка по разплащателните ведомости на министерството. След деноминацията на лева от 5.07.1999 г. размерът на възнаграждението е значително по-нисък от минималния за страната осигурителен доход, поради което осигурителните вноски за периода 23.03.2002 г. - 22.11.2005 г. се дължат върху минималния за страната осигурителен доход. Оспорените административни актове, с които е извършено изменение на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, са издадени при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд София - град е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,