Решение № 22 от 22.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 634/2009 г.

Решение № 22 от 22.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 634/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова С решение № 350/9.10.09 г., постановено от САС, НО, 3 състав по В. Н. Д. 451/09 г., е потвърдена присъда № 15/13.10.08 г., постановена от СГС, НО, 11 състав по Н. Д. 1664/08 г. С последната подсъдимият Д. Г. С. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 4, б. Б вр. ал. 1, б. В вр. чл. 342, ал. 1,пр. 3 НК при допуснато нарушение на чл. 21, ал. 1, пр. 2 ЗДП. Във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК поради приложение на процедурата по чл. 371, т. 2 и сл. НПК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и единадесет месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от четири години и шест месеца- на основание чл. 66, ал. 1 НК, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343Г НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години. Признат е за невиновен да е извършил деянието при допускане на нарушения на правилата за движение по пътищата, предвидени в чл. 119, ал. 1 и чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗДП. Осъден е да заплати на конституираните като граждански ищци и частни обвинители З. М. А. и Л. К. А. обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 40 000 лв. за всеки един от тях, като исковете в останалата част до пълния претендиран размер, са отхвърлени. При разглеждане на делото пред втората инстанция гражданските ищци са оттеглили своите граждански претенции и производството в гражданската част е прекратено. Така че произнасянето на въззивния съд по същество остава само в наказателно-осъдителната част. Недоволни от постановения от САС съдебен акт са останали А. в качеството им на частни. Те, чрез своя повереник са депозирали жалба с посочено касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, и то единствено касателно явна несправедливост на наложеното наказание с прилагане института на условното осъждане. Молят касационната инстанция да измени решението на въззивния съд и да постанови ефективно изтърпяване от подсъдимия на наказанието лишаване от свобода. В съдебно заседание частните обвинители и техният повереник поддържат жалбата с изтъкнатите в нея доводи. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. За оставяне в сила на решението на САС настоява и защитникът на подсъдимия. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като прецени изложените в жалбата доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и като упражни правомощията си в рамките на процедурата по чл. 347 НПК, намира за установено следното: Касационната жалба е неоснователна. Изтъкнатите в нея аргументи са били поднасяни за разглеждане и пред долустоящия съд, чийто акт се атакува пред настоящата инстанция. На тях са дадени отговори, съдържанието на които се споделя от ВКС. Вярно е казаното в жалбата, че след като е напуснал местопроизшествието, подсъдимият е изоставил управлявания от него автомобил и е обявил същия за откраднат. Това решение било взето от него, тъй като се опитал да се свърже с някого от родителите си, но не успял. В жалбата се набляга на обективно установения факт, че версията за кражбата се поддържа от С. дълги часове след деянието. Всичко казано показвало, че стореното след произшествието е резултат от дълбоко обмисляне на дееца и не може да се възприеме като последица от младежко лекомислие, стрес и объркване. ВКС не възприема изтъкваните доводи в насока на претендираната необходимост от ефективно изтърпяване на така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. Става дума за момче, което към момента на извършване на деянието току-що е било навършило 19 години. Става дума за млад шофьор, с небосновано високо самочувствие, който сам се е уплашил от стореното от него. Подкрепа в този миг е можел да му бъде само не по-малко уплашения му приятел, също младеж. Тук трябва да се спомене и съпричинителското поведение на пострадалото младо момиче. Макар и пълнолетен, С. не е бил с дотам укрепнала психика, че да може без помощта на родителите си да вземе вярното решение как да действува. Още повече, предвид обстоятелството, че не е имал разрешение да управлява автомобила на майка си. Затова, като не е получил съвет от никого от родителите си, постъпил по установения по производството начин. В крайна сметка обаче, точно на неговото процесуално поведение се дължи бързото протичане на производството. Защото той не е признал веднага извършеното и дори се е опитал да заблуди полицията в рамките на часове, но все пак още същото денонощие е започнал да сътрудничи на органите по разследване. В този смисъл САС е отчел наивността на подсъдимия и личното му объркване при представяне на неиздържаната версия за изчезване на колата, в противовес на извод за негови престъпни нагласи с цел избягване на наказателна отговорност. Предвид изложеното, ВКС не намира да е налице явна несправедливост на наложеното на С. наказание при наличие на предпоставката по чл. 348, ал. 5, т. 2, пр. 1 НПК. Изложените от страна на САС съображения касателно прилагането на нормата на чл. 66 НК, се споделят изцяло и е ненужно да бъдат повтаряни. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение