Решение № 14937 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2952/2018 г.

Решение № 14937 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2952/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на С. Иванов срещу решение № 2310 от 21.12.2017 г. по адм. д. № 1565/2017 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена подадената от него жалба против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1030-000918 от 10.05.2017 г. на началник група към ОДМВР гр. Пловдив, сектор Пътна полиция, с която е прекратена регистрацията на ППС з срок от 6 м. на основание чл. 171, т. 2а и е отнето СРМПС № [номер].

Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилен извода на съда, че е доказан отказът на водача да бъде тестван за алкохол с техническо средство, което е основание за налагане на мярката. Според процесуалния представител на жалбоподателя предвид факта, че принудителната административна мярка е отменена от Пловдивски районен съд, това е достатъчно основание за отмяна на обжалваното Решение респ. Обжалваната Заповед.

Ответната страна не е взела становище.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, е неоснователна.

За да издаде оспорената заповед, началник група към ОДМВР гр. Пловдив, сектор Пътна полиция е изложил мотиви, че е налице хипотезата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на 10.05.2017 г. около 22, 45 часа в град Пловдив, на кръстовището на бул. "Санкт Петербург" и ул. "Трудовак", като водач на МПС "Ауди", модел А6 с рег. [рег. номер на МПС], жалбоподателят: 1. / е отказал да бъде тестван с техническо средство Алкохол дрегер за употреба на алкохол, поради което е издаден талон за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, с което е нарушил чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

1. /управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че при доказателствена тежест за жалбоподателя, който не представил достатъчно убедителни доказателства за опровергаване на констатациите на контролните органи, съдържащи се в акта за установяване на административно нарушение, следва да се приеме за установено, че в случая е била налице хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП за издаване на оспорената заповед. Безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС, без да притежава необходимите документи.

Решението е правилно.

Съдебният акт, постановен в производството по чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 171, т. 2а ЗДвП не е засегнат от сочените пороци. Не се спори по фактите, установени по правилата на доказване в чл. 170-171 АПК. Възраженията пред тази инстанция възпроизвеждат тези пред първата. Правилно съдът не е кредитирал довода за незаконосъобразност, поради отмяна на наказателното постановление, издадено по повод нарушение, отразено с АУАН, за обстоятелствата в оспорената заповед за ПАМ- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, поради управление от лице без СУППС и след употреба на алкохол.

Съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП (ДВ., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. По делото е установено, че на 10.05.2017 г. С. Иванов управлявал автомобил марка "Ауди", модел А6 с рег. [рег. номер на МПС] след като с наказателно постановление № 17-1030-000666/15.02.2017 г. е бил лишен от това право заради употреба на алкохол.

На твърденията в касационната жалба следва да бъде отговорено, че административнонаказателното производство е различно по своя характер, независимо от идентичността на пораждащите издаването на НП факти и не рефлектира автоматично върху правомерността на ПАМ. От друга страна, заповедта да налагане ПАМ в хода на служебната проверка по чл. 168, вр. чл. 146 АПК, правилно и обосновано е оставена в сила, като валидна и законосъобразна, при наличие на един от визираните в релевантната норма елементи- липсата на СУППС.

Не са налице твърдяните от жалбоподателя касационни основания за отмяна на съдебния акт, който, като правилен, следва да се остави в сила.

Като има предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение