Решение № 14282 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8294/2018 г.

Решение № 14282 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8294/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Велико Търново против решение № 57 от 04.05.2018 г. по адм. дело № 825/2017 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е отменена заповед № 18-7007 от 26.09.2017 г. на същия административен орган, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Велико Търново. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и представените доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски. Ответницата Н. Петрова оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответниците Чуховска и Йорданов не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд – Велико Търново е постановено в противоречие с материалния закон и представените доказателства. Първоинстанционният съд неправилно приема, че са налице основания за отмяна на оспорения административен акт. Изводът на първоинстанционния съд, че при издаване на заповед № 18-7007 от 26.09.2017 г., на началника на СГКК – Велико Търново, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Велико Търново с промяна границите на схема на самостоятелен обект в сграда и промени в данните за собствеността на сграда с административен адрес: гр. [населено място], [улица], са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е незаконосъобразен и не се споделя от настоящия състав. Предметът на производството е правилно определен от административния орган съобразно постъпилото заявление и представените към него проект и обяснителна записка. На тази база са събрани доказателства и е извършена проверка на място, а постановената заповед отразява одобрените промени по направените от заявителя искания. Същите засягат промяна на очертанията на схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.504.346. 1. 4, а като последица - очертанията на съседния самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.504.346. 1. 3. Други изменения на последния обект, включително на данните по кадастралния регистър, със заповедта не са одобрени, поради което изводите на съдебния състав в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Липсата на изрично позоваване на чл. 53, ал. 1 ЗКИР по отношение на исканите изменения в КРНИ за сграда с идентификатор 10447.504.346. 4, не обосновава отмяна на административния акт, тъй като не засяга коректността на направеното от органа волеизявление. По тези съображения настоящата инстанция приема, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а изводите на решаващия съд в обратния смисъл са незаконосъобразни. Заключението на първоинстанционния съдебен състав за отмяна на заповедта, като постановена в противоречие с материалноправни разпоредби, също е в противоречие с нормативната уредба и не се обосновава от представените доказателства. По делото е установено, че със заповед № КД-14-04-20/24.10.2013 г. началникът на СГКК – Велико Търново, след заявление на ответницата Чуховска и проведена процедура, одобрява изменение на КК и КР на гр. Велико Търново, одобрена през 2008 г., като заличава самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.504.346. 1. 2; нанася схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.504.346. 1. 3 с площ от 98. 68 кв. м., собственост на А. Смилова и В. Смилова и схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.504.346. 1. 4, собственост на М. Попова; одобрява промяна в границите на сграда с идентификатор 10447.504.346. 1 и промени в данните за собствеността на самостоятелен обект с идентификатор 10447.504.346. 1. 1, на който като собственици са вписани И. Димов и М. Димова. Заповедта не е оспорена и е влязла в сила. Със заявление от 08.08.2017 г. ответникът Й. Йорданов прави искане за изменение на КК и КР на гр. Велико Търново с коригиране на очертанията на схема на самостоятелен обект с 10447.504.346. 1. 4 съгласно представения проект, като се легитимира като собственик с нот. акт за покупко - продажба № 2315/2015 г., както и промяна в данните за собствеността на сграда с идентификатор 10447.504.346. 4, на която се легитимира като собственик с нот. акт № 108/1968 г. и като наследник на М. Димова и И. Димов. Твърди, че терасите на собственото му жилище с идентификатор 10447.504.346. 1. 4 не са заснети, а банята погрешно е включена в контура на съседния самостоятелен обект с идентификатор 10447.504.346. 1. 3, собственост на ответниците Петрова и Чуховска. В хода на административното производство последните представят възражение срещу исканото изменение. С оглед представените писмени доказателства и проверка на място (протокол от 15.09.2017 г.) началникът на СГКК – Велико Търново приема, че е налице грешка при заснемането на очертанията на схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.504.346. 1. 4 и са налице нови данни за собствеността на сграда с идентификатор 10447.504.346. 4, поради което със заповедта, предмет на оспорване, одобрява исканото изменение на очертанията на схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.504.346. 1. 4 и промени на КРНИ за сграда с идентификатор 10447.504.346. 4, като вписва като собственици И. Димов и М. Димова. При тези факти административният съд неправилно приема, че материалноправните предпоставки за постановяване на оспорената заповед не са изпълнени. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания (арг. чл. 29 ЗКИР, чл. 38 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри). Несъответствията в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние обективират непълноти или грешки по смисъла на § 16 от ДР на ЗКИР, които се отстраняват по реда, предвиден в чл. 54 ЗКИР. В случая събраните по делото доказателства, включително проверката на място, установяват несъответствие в очертанията на схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.504.346. 1. 4 по КК спрямо съществуващото на място положение – не са отразени двете съществуващи тераси, а очертанията на обекта не съвпадат с тези на място, като банята погрешно е отразена като част от съседния обект. Този факт се потвърждава и от изявлението на ответницата Петрова, според която банята на Йорданов "хлътва" в нейния апартамент. Поради това административният орган правилно приема, че е налице грешка по смисъла, изяснен по-горе, която следва да бъде отстранена с одобряване на исканото изменение съгласно представения проект, като очертанията на схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.504.346. 1. 4 се отразят съобразно действителното състояние на обекта. В случая спор за материално право не е налице, тъй като такъв може да възникне само по отношение на самостоятелни вещи, респ. обекти на собственост, каквато самостоятелност санитарното помещение не притежава (арг. чл. 40 ЗУТ). Ако ответниците Петрова и Чуховска считат, че изграждането на баня в съседния обект засяга правото на собственост върху техния имот, те разполагат с възможност за защита по исков ред. Извършеното от административния орган изменение на КРНИ с вписване като собственици на сграда с идентификатор 10447.504.346. 4 И. Димов и М. Димова отразява правата на собственост съобразно представения нот. акт № 108/1968 г. Както вече се посочи, кадастърът съдържа данни и за правото на собственост и на други вещни права върху недвижимите имоти и техните носители, които се отразяват в КРНИ. Съгласно чл. 41, ал. 2 ЗКИР данните за собствениците и за носителите на други вещни права се набират от изброени в текста карти, планове и други документи, които включват и актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3 от закона. Освен това от данните в КРНИ не произтичат промени във вещноправния статут на имотите и неправилното отразява на правото на собственост не води нито до възникване, нито до погасяване на права и в този смисъл отразяването на данните за сградата в КРНИ с оспорената заповед не засяга материални права на ответниците Петрова и Чуховска. Ако последните разполагат с титул за собственост по отношение на сграда с идентификатор 10447.504.346. 4, то същите могат да бъдат вписани също като собственици след съответно искане съгласно чл. 41, ал. 6 ЗКИР. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед на началника на СГКК- Велико Търново. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл и отменя административния акт съставът на Административен съд – Велико Търново постановява решение в противоречие с материалния закон и представените доказателства. Това е достатъчно основание за отмяна на съдебния акт, без да се обсъждат останалите касационни доводи. По тези съображения решенето на административния съд следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Н. Петрова против заповедта на началника на СГКК – Велико Търново да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанции ответницата Петрова, по чиято жалба е образувано първоинстанционното производство, следва да заплати на Службата по геодезия, картография и кадастър – Велико Търново, сумата 720. 00 лв. разноски по делото пред двете съдебни инстанции - разходи по водене на делото от административния орган са направени само пред първата съдебна инстанция (липсват данни за разноски на страната в касационното производство), представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,