Решение № 15778 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7518/2011 г.

Решение № 15778 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7518/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационните жалби на Община Враца, представлявана от кмета на общината чрез процесуалният си представител и "Чайка турист" ЕООД - Враца - против решение № 4 от 15.03.2011 г., постановено от Административен съд - Враца по адм. д. № 889/2010 г. По съществото си в жалбите са релевирани обстоятелствено доводи за неправилност на съдебното решение по всички касационно-отменителни основания п чл. 209, т. 3 АПК, заради което се претендира отмяната му и постановяване на решение по същество, с което протеста на Окръжен прокурор - Враца - против Заповед № 4557/30.11.2004 г. на кмета на Община - Враца - бъде отхвърлен като неоснователен. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, трето отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими - подадени са от надлежни страни в срока, визиран в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение по протест на Окръжен прокурор при ОП - Враца е обявена нищожност на Заповед № 4557/30.11.2004 г. на кмета на Община - Враца за продажба на "Чайка турист" ЕООД на недвижим имот - частна общинска собственост. За да достигне до този резултат Административният съд - Враца е приел, че актът е издаден от лица извън кръга на неговата материална компетентност. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, защото съответстват на събраните по делото доказателства и на приложимите материалноправни норми. Съдът е бил сезиран с искане за прогласяване нищожност на заповед на кмета на община, с която на основание чл. 35 ЗОС се е разпоредил чрез продажба на имот - частна общинска собственост. Определение за действия на разпореждане с вещни права не се съдържа в закона, а са установени са от съдебната практика и представляват "такъв правен акт, с който носителят на едно вещно право внася някаква промяна в него като го прехвърля, видоизменя, ограничава или прекратява" (Решение № 91 от 1974 г. на ОСГК на ВС). Способите за извършване на разпореждане са тези, определени в закона и могат да бъдат осъществени при свободна преценка от всеки носител на вещно право. Тези способи обаче в определени случай са изрично посочени, както реда за тяхното осъществяване. Релевантният за спора въпрос обаче е допустимо ли е разпореждането с недвижими имоти - частна общинска собственост по инициатива и еднолично от кмета на общината, без това да е предшествано от решение на общинския съвет или по друга процедура оправомощаваща или делегираща права от принципала на общинската собственост. Видно от специалния закон - чл. 35 ЗОС в него не е предвидена дори възможност кмета на общината еднолично по самоинициатива и без решение на общинския съвет да се разпорежда чрез продажба с имот - частна общинска собственост. Действително, преди изменението извършено с ДВ, бр. 101/2004 г.- законодателят в чл. 35 е допускал продажба на недвижим имот да се извършва или по решение на общинския съвет или със заповед на кмета на общината. С промяната обаче - тази възможност на кметовете е отнета и единствено общинските съвети могат да се разпореждат с общинското недвижимо имущество. Правилно първоинстанционния съд сочи, че е без значение дали такава възможност е предвидена в подзаконовия нормативен акт - общинската наредба, която не може да предоставя повече права от нормативно определените. Несъстоятелно е твърдението на касатора, че в случая е приложима разпоредбата на § 8 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за общинската собственост. Този текст е приложим само за висящите административни производства към момента на приемането на ЗОбС, а не и към момента на приемане на последващи изменения на този закон. В случай, че законодателят има воля да даде ретроактивно (обратно) действие на определена правна норма на материалния закон, в случая на чл. 35, то той би записал изрично това именно в преходните и заключителни разпоредби, а в случая няма такава разпоредба Издаденият административен акт от административния орган при липсата на материална компетентност за това е нищожен и не предизвиква никакви правни последици, а предизвиканите се заличават с обратна сила. След като акт с такова съдържание не може да бъде издаден в това съществено противоречие и при липсата на с материалноправните предпоставки за това, нарушението е особено съществено и влече най-тежката последица на недействителност - нищожност. Оспореният административен акт е нищожен акт, а нищожният акт е "правно нищо". Не може да бъде саниран и не може да влезе в сила, поради което може да се оспорва безсрочно от всеки, който има правен интерес от оспорването към момента на подаване на жалбата и няма характера на стабилен административен акт. Този акт не поражда правни последици - извършеното в изпълнение на нищожен акт е фактическа, а не правна последица. Като е достигнал до същият извод, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение. На основание на горното, Върховният административен съд, трето отделение,