Решение № 6981 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 707/2021 г.

Решение № 6981 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 707/2021 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. К. от гр. София, чрез адв. Ч. срещу решение № 1591 от 17.11.2020 г. по адм. дело № 1690/2020 г. по описа на Административен съд Бургас, 21 състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № ТИ 80515-1 от 8.06.2020 г., издаден от главен експерт в отдел "Контрол и принудително събиране" към дирекция "МПДТ" при община Бургас, потвърден с решение № 94-01-19061/3/27.07.2020 г. на директора на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" към община Бургас, с който въз основа на декларация № 31086/19.08.1998 г. за периода 2015 г. – 2019 г. на лицето са определени задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ в общ размер на 1 305, 40 лева и лихви за забава в размер на 337, 85 лева и за такса за битови отпадъци /ТБ0 в общ размер на 5 400, 58 лева и лихви за забава в размер на 1 466, 50 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, касаторът поддържа, че съдът е достигнал до необоснован извод за мотивираност на оспорения АУЗД, доколкото от съдържанието на акта не става ясно как са формирани задълженията за ДНИ и за ТБО за всеки един от данъчните периоди. Позовава се на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, като твърди, че нито в акта, нито в решението на решаващия орган има остойностяване на дължимата такса за отделните услуги, посочени в чл. 66 от закона, което води до невъзможност да се прецени дали правилно е изчислена ТБО, така и затруднява доказването на реалността на извършените услуги като отделен вид. По отношение на размера на ДНИ касационният жалбоподател заявява, че липсва яснота как е определен за всяка една от годините с оглед различните имоти, собственост на жалбоподателката. Счита, че използваната от решаващия орган таблица в решението за определяне на задълженията за ТБО и за ДНИ не изчерпва задължението за органа по приходите да мотивира акта си. Същото важи и за приложените разпечатки/ на л. 16 – л. 19 от първоинстанционното дело/. На второ място, касаторът поддържа наличието на вътрешно противоречие в мотивите на първоинстанционния съд и съответно, формираният извод за законосъобразност на АУЗД. Твърди, че в случай, че констатира неяснота относно начина на определяне на размера на задълженията за ТБО и за ДНИ за всеки отделен период и с оглед направеното оспорване от жалбоподателя на тези стойности, съдът е бил длъжен да назначи експертиза. В заключение се иска отмяната на съдебния акт със законните последици. Претендират се направените по делото разноски. Ответната страна по касационната жалба – директорът на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Бургас, представлявана от гл. юрк. Е. М. оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на съдебния акт с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е и основателна. Предмет на оспорване пред АС Бургас е бил АУЗД № ТИ 80515-1 от 8.06.2020 г., издаден от главен експерт в отдел "Контрол и принудително събиране" към дирекция "МПДТ" при община Бургас, потвърден с решение № 94-01-19061/3/27.07.2020 г. на директора на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" към община Бургас, с който въз основа на декларация № 31086/19.08.1998 г. за периода 2015 г. – 2019 г. на М. К. са определени задължения за ДНИ в общ размер на 1 305, 40 лева и лихви за забава в размер на 337, 85 лева и за ТБО в общ размер на 5 400, 58 лева и лихви за забава в размер на 1 466, 50 лева. В акта е отразено, че въз основа на подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 31086 от 19.08.1998 г. е открита партида № 2606156716002, по която са установени задължения на името на М. К. за ДНИ и ТБО за 2015 г. – 2019 г. вкл. В обстоятелствената част на акта е посочена, че лицето притежава 1/2 идеални части от следните недвижими имоти, находящи се в гр. Бургас, [улица]: - земя с идентификатор 07079.610.172 с площ от 921 кв. м. със застроена площ 454 кв. м., с данъчна оценка 46 776, 90 лева / или 23 388, 45 лева за притежаваните ид. ч. за М. К. /; - жилище с идентификатор 07079.610.172. 1 / построено през 1930 г. / с разгъната застроена площ за цялата сграда 485 кв. м., в това число притежаваните от лицето самостоятелен обект с РЗП – 256 кв. м., мазе с РЗП – 109 кв. м. и таван с РЗП 120 кв., с данъчна оценка на обекта 252 981, 40 лева / или 126 490, 70 лева за притежаваните от М. К. ид. части/; - търговски обект с идент. 07079.610.172. 2 / построен през 1995 г. / с РЗП 285 кв. м., с данъчна оценка на обекта 262 467, 90 лева / или 131 233, 95 лева за притежаваните идеални части от М. К. /; - друг нежилищен обект с идентификатор 07079.610.172. 3 / построен през 2007 г. / с РЗП 41 кв. м., с данъчна оценка на обекта 12 047, 80 лева / или 6 023, 90 лева за притежаваните от М. К. идеални части/. АС Бургас е формирал извод за законосъобразност на оспорения АУЗД, като издаден от материалнокомпетентен орган по приходите, в установената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е, че макар и пестеливи, мотивите на оспорения акт сочат в пълнота обстоятелства, покриващи фактическия състав, при осъществяването на който възникват задълженията по акта – собственост на жалбоподателката върху недвижим имот на територията на община Бургас, намиращ се в урбанизирана зона, предназначението на имота, както и последваща служебна проверка, констатираща липсата на внесени ДНИ и ТБО за процесните години. По отношение на отделните задължения по ЗМДТ, съдът е посочил, че по отношение на задълженията за ТБО за процесните периоди не било спорно, че лицето се явява задължено такова, както и дали услугите, за които се събира ТБО, са реално предоставени от общината, като всички тези факти се установявали от събраните по делото доказателства. Спорен според съда бил само размерът за ТБО, както и размерът за ДНИ. Според съда изписването на общия размер на задълженията за ТБО за всяка отделна година, без да са отразени стойности на отделните услуги, не съставлява съществено процесуално нарушение от страна на приходния орган, като оспорващата е могла да се възползва от правото по чл. 107, ал. 2 ДОПК при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер и същата не се е възползвала от него. По отношение на задълженията за ДНИ за 2015 г. – 2019 г. АС Бургас е възприел посоченото от решаващия орган в потвърждаващото АУЗД решение относно приложените от приходния орган ставки. В обобщение е формиран извод, че задълженията за ДНИ и за ТБО за периода 2015 г. – 2019 г. за притежавани от М. К. недвижими имоти с административен адрес гр. Бургас, [улица], са правилно и законосъобразно определени с оспорения АУЗД, както и правилно е изчислена дължимата лихва за забава. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които обуславят необходимост от връщане на делото на друг състав на АС Бургас за ново разглеждане. Касационната инстанция намира, че по делото не е представена цялата административна преписка по издаване на оспорения АУЗД, което е довело до неизясняване на спора от фактическа страна. По отношение на задълженията за ТБО за процесните 2015 г. -2019 г., първоинстанционният съд не е направил разграничение на видовете услуги по чл. 62 ЗМДТ и съответно, не е събрал всички доказателства, част от административната преписка, в нарушение на служебното начало по чл. 171 АПК. Липсват формирани от съда мотиви относно видовете услуги по чл. 62 ЗМДТ, за които са установени задължения с процесния АУЗД. Съгласно чл. 62 ЗМДТ / в редакцията за процесните периоди/ таксата за заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите на обществено ползване на населените места. Размерът на таксата по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври / 31 октомври – в сила от 1.01.2015 г. / на предходната година. Съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: 1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други; 2. събиране, включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им; 3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците; 4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Съгласно чл. 69, ал. 1 ЗМДТ, таксата се заплаща по ред, определен от общинския съвет. Съгласно ал. 2 от чл. 69 ЗМДТ, общината уведомява лицата по чл. 64 за дължимите от тях такси за съответния период и за сроковете за плащане. От друга страна, в чл. 71 ЗМДТ е определено, че не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива. Видно от мотивите на съдебното решение съдът е приел, че жалбоподателката оспорва само размера на ТБО, но с оглед особеностите на ТБО и различните услуги въпросът за размера на задълженията включва остойностяване на отделните видове услуги, предоставяни от общината. В тази връзка съгласно нормативната уредба наличието на елементите от фактическия състав на ТБО за процесните години относно услугата по сметосъбиране и сметоизвозване включва установяването на следните обстоятелства - кметът на общината дали е включил услугата в заповедта си по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и дали е определил границите на районите, в които услугата ще се предоставя; недвижимите имоти, за които се заплаща таксата, дали са в рамките на границите на районите, определени от кмета на общината; общината фактически дали е извършвала дейността по предоставяне на услугата и доказан ли е този факт по делото. Всички тези доказателства липсват по делото. При наличието на тези констатации съдът е бил длъжен да укаже на ответника по жалбата да представи цитираните заповеди на кмета на община Бургас относно районите за организирано сметосъбиране и сметоизвозване, включително и приложенията към тях, както и утвърдената план – сметка на община Бургас за всеки период относно отделните разходи във връзка с предоставяните услуги от общината. Тези писмени доказателства са относими, допустими и необходими за изясняване на въпроса дали услугите по сметосъбиране и сметоизвозване са извършвани от община Бургас по отношение на процесните имоти. Относно услугата обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения следва да е доказано, че на територията на общината има депо за битови отпадъци, доколкото по аргумент от чл. 71, т. 3 ЗМДТ ако няма изградено депо, не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. По отношение на елемента от ТБО за услугата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за процесните периоди, следва да се съобрази чл. 71, т. 2 ЗМДТ, не се събира такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, когато услугата не се предоставя от общината. Това означава, че съдът е бил длъжен да изследва обстоятелството дали по отношение на този компонент община Бургас е предоставяла услугата. Както е видно, в АУЗД липсва посочен начин на формиране на задълженията за ТБО за всеки един от имотите за всеки отделен данъчен период. В решението на решаващия орган само е отразено, че размерът на таксата за битови отпадъци се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно, като в таблиците за отделните данъчни периоди е посочена сума на дължимата ТБО за всеки обект на базата на ставката за нежилищни имоти и ставката за жилищни имоти, но отново като крайна сума и няма разбивка за отделните услуги. В тази връзка доколкото по делото остава спорен размерът на задълженията за ТБО за процесните години 2015 г. – 2019 г., след като бъде събрана цялата административна преписка по оспорения АУЗД, на жалбоподателката следва да бъде указана възможността да иска допускане на експертиза. Отделно от горното, от мотивите на съдебния акт не става ясно как е определен размерът на задълженията за ДНИ за отделните години. Съдът е посочил, че относно ДНИ в редакцията на Наредбата за определяне размера на местните данъци към 2015 г. е предвидена ставка 1, 45 промила, а за останалите периоди е предвидена ставка 1, 75 промила, които именно посочените ставки са приложени при изчисляване на задълженията на жалбоподателката по оспорения АУЗД и съответно, налице е съвпадение между сумите, установени с АУЗД и тези по потвърдителното решение. В АУЗД е посочено задължение за ДНИ за 2015 г. в размер на 141, 90 лева и лихви за забава в размер 68, 69 лева, за 2016 г. в размер на 293, 91 лева и лихви за забава в размер на 112, 46 лева, за 2017 г. в размер на 291, 89 лева и лихви за забава в размер на 82, 10 лева, за 2018 г. в размер на 289, 86 лева и лихви за забава в размер на 52, 05 лева, за 2019 г. в размер на 287, 84 лева и лихви за забава в размер на 22, 55 лева. Нито в решението на решаващия орган, нито в АУЗД е ясен начинът на формиране на задълженията за ДНИ за отделните декларирани от М. К. обекти. От друга страна, съдът въобще не е формирал мотиви какви са задълженията за ДНИ за всеки отделен период за всеки обект, респ. не е отчетено и обстоятелството, че за жилището / къща/ не е определен ДНИ на основание чл. 24, ал. 1, т. 11а ЗМДТ. Едновременно с това, обосновано касаторът твърди, че е налице вътрешно противоречие в мотивите на съда и в крайния му извод. Видно от решението на стр. 9 /най-долу/ е отразено, че "след направено изчисление от съда, се констатира, че приходните органи правилно са изчислили задълженията на жалбоподателката, като се установи минимално разминаване в размера на крайната сума, което дава съществено отражение върху определения размер на задълженията". В обобщение е заключил законосъобразно определяне на задълженията за ДНИ и за ТБО за процесните години с оспорения АУЗД. Не е ясно какво е разминаването на размера на крайната сума, което съдът е установил и което според него не води до незаконосъобразност на процесния АУЗД. Гореизложеното налага извода за основателност на касационната жалба на М. К., като обжалваният съдебен акт следва да се отмени и делото да се върне на друг състав за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото АС Бургас следва да задължи ответника да комплектова цялата административна преписка с доказателства / заповедите на кмета на община Бургас/ относно районите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване на територията на община Бургас, утвърдената план – сметка за всяка една от процесните години относно разходите за отделните услуги, както и доказателства за направените разходи от общината относно сметосъбиране и сметоизвозване, за депониране на отпадъци, за миене, метене и почистване на обществени места, за закупуване на съдове за битови отпадъци, за процесните периоди. На оспорващия следва да бъде указана възможността да иска назначаването на експертиза за изясняване на спорния въпрос относно начина на формиране на размера на задълженията за ТБО и за ДНИ за процесните периоди. След събиране на всички доказателства по делото АС Бургас дължи произнасяне по спорния предмет, като формира мотиви относно законосъобразното или не определяне на размера на задълженията за ТБО / за отделните услуги/ и за ДНИ за всеки един от декларираните обекти с процесния АУЗД. На основание чл. 226, ал. 3 АПК новият състав на АС Бургас следва да се произнесе и по разноските за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 АПК и чл. 222 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение