Решение № 7377 от 17.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9443/2015 г.

ВАСIV отделение17.05.2019 г.докладчик Светослав Славов

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от А. Джебиян, [населено място], против заповед № РД 46-288/6.03.2015 г. на министъра на земеделието, храните и горите. ОСЪЖДА А. Джебиян със съдебен адрес, [населено място], [улица], да заплати на Министерството на земеделието, храните и горите сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 7377 от 17.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9443/2015 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалбата на А. Джебиян, със съдебен адрес [населено място], против заповед № РД46-288/6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните /понастоящем, министъра на земеделието, храните и горите/, в частта, в която в одобрения окончателен специализиран слой "Постоянно затревени площи" са включени части от имоти, собственост на жалбоподателя, а именно: Поземлен имот с идентификатор № 17141.198.5 с площ 2000 кв. м., поземлен имот № 17141.147.15 с площ 6220 кв. м., поземлен имот № 17141.147.16 с площ 6220 кв. м., поземлен имот № 17141.147.17 с площ 6220 кв. м., 17141.142.25 с площ 60 775 кв. м., 17141.142.26 с площ 16 993 кв. м. и поземлен имот № 17141.144.8 с площ 34 185 кв. м., находящи се в землището на с. Горски извор, област Хасково. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, по които се претендира отмяната й. Ответникът - министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Пенева, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Със заповед № РД 46-408/18.11.2014 г. министърът на земеделието и храните е одобрил специализиран слой "Постоянно затревени площи" като част от Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, създаден чрез използване на актуални към 2014 г., данни за начин на трайно ползване на имотите от КВС/КК. В раздел V от същата заповед е изрично указана възможността, земеделските стопани в едномесечен срок от уведомяването да подадат възражения за включване или невключване на определени имоти или части от тях в слой "Постоянно затревени площи". От А. Джебиян е подадено възражение по образец срещу заповедта, относно включването в специализирания слой на части от имоти с кадастрален идентификатор №№ № 17141.198.5, 17141.147.15, 17141.147.16, 17141.147.17, 17141.142.25, 17141.142.26 и поземлен имот № 17141.144.8, като е посочено, че същите се използват като обработваема земя. Възражението е разгледано и видно от изпратеното на жалбоподателя писмо изх. № 94-5014/15.06.2015 г. е прието за неоснователно, въз основа данните от извършени проверки и съгласно методиката за създаване на слой "Постоянно затревени площи". С процесната заповед № РД46-288/6.03.2015 г., министърът на основание чл. 33а, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 16е, ал. 5 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, е одобрил окончателния специализиран слой "Постоянно затревени площи" и разпоредил същият да бъде предоставен на Разплащателната агенция за зареждане в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ и ползване по време на кампания за директни плащания 2015 г. Предаването на цифровите географски данни за специализирания слой "Постоянно затревени площи" на изпълнителния директор на ДФЗ е извършено с писмо изх. № 13-1439/12.03.2015 г. По делото е допусната и приета като неоспорена съдебно-техническа експертиза, която потвърждава направените констатации от административния орган. Според вещото лице, данните, описанията и снимките от протоколите от извършените теренни проверки на физическите блокове, в които попадат процесните имоти, отговарят на въведените данни в СИЗП. Въз основа данните от приобщените по делото документи, настоящият състав приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби на приложимия ЗПЗП. Оторизирането на заявените за подпомагане площи се извършва след административна проверка чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. Тази проверка представлява пространствено съпоставяне на данните от заявленията за подпомагане с данните от Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/. Съгласно чл. 33а, ал. 3 ЗПЗП, Министерството на земеделието и храните създава слой "Постоянно затревени площи" с цел запазване на постоянно затревените площи. По законовата делегация на чл. 30, ал. 6 ЗПЗП министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите, в която връзка е приета Наредба № 105/2006 г. Съгласно чл. 16ж, ал. 1 от Наредба № 105/2006 г. /в приложимата й редакция/ специализираният слой "Постоянно затревени площи" се обновява ежегодно до 1 март чрез включване или изключване на площи въз основа на заповеди на министъра на земеделието и храните и решения за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди, издадени по реда на глава пета от Закона за опазване на земеделските земи. В чл. 16д, ал. 1, т. 1 от Наредбата е посочено, че в слоя се включват съществуващи към момента на създаването му затревени площи, които са с начин на трайно ползване по Картата на възстановената собственост - пасища, мери, ливади или друг вид постоянно затревени площи, а в ал. 3, т. 1 на същата разпоредба - че слоят се създава с цел запазване на съществуващите, постоянно затревени площи от разораване и преобразуване. По делото е представена извадка към 20.01.2015 г. от електронния регистър на КВС/КК за населено място с. Горски извор, от която е видно, че процесните имоти са с начина на трайно ползване "пасища". По данни от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, се установява, че процесните имоти не са обработваема земя, както твърди жалбоподателя, а пасища, храсти и затревени територии. Единствено за имот № 17141.198.5 има данни за обработка /разораване/. Според експерта, чието заключение не е оспорено от страните и съдът възприема, като обективно и компетентно дадено, двата имота попадат в обхвата на Натура 2000 и изцяло в съответствие с одобрената от Министерството на земеделието и храните методика за създаване на специализиран слой "Постоянно затревени площи", са включени в обхвата на този слой. Данните от заключението кореспондират с приложената по делото извадка от цифрова ортофото карта, изготвена чрез самолетно заснемане от 2014 г., от която е видно, че имотите представляват затревени площи, а не обработваеми земи. С оглед изложеното, неоснователни са релевираните от оспорващия доводи за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при определянето на слоя "Постоянно затревени площи" и материална незаконосъобразност на атакуваната заповед. От приложените към преписката доказателства е видно, че имотите са затревени територии, с начин на трайно ползване "пасище", който не е променен към датата на издаване на процесната заповед. Следователно, МЗХ е създал в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Постоянно затревени площи" при спазване на изискванията на чл. 33а, ал. 3 ЗПЗП. По тези съображения, настоящият състав приема, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода от спора, основателно се явява направеното от процесуалния представител на министъра на земеделието, храните и горите, искане за присъждане на направените по делото разноски. Същите следва да бъдат присъдени в размера на 200 лв - юрисконсултско възнаграждение, определен от съда съобразно действащата правна уредба и по-конкретно, чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим на основание чл. 144, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

2