Решение № 9247 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2857/2020 г.

Решение № 9247 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2857/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на фондация " Фондация Хипотерапия", ЕИК 205074889 чрез проц. си представител адв. С. Овчаров, против решение № 19/7 януари 2020 г., постановено по адм. д. № 1066/2019 г. по описа на Административен съд София област. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от фондация "Фондация Хипотерапия"ООД против заповед № 01-933/5 юни 2019 г. на кмета на община Самоков, с която е наредено да бъдат премахнати незаконни строежи "Второстепенна дървена постройка с навес"- 2 броя, находящи се в поземлен имот с идентификатор 37527.51.3 по КККР на землището на с. Ковачевци, като извършени без строителни книжа и разрешение за строеж. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Противно на посоченото в касационната жалба, с разпореждане № 1492/24 септември 2019 г. (л. 34) на основание чл. 163, ал. 3 АПК административният съд правилно е разпределил и съответно указал в какво се състои доказателствената тежест на фондацията - жалбоподател. Невнасянето на депозит за извършване на съдебно-техническа експертиза от страна на настоящия касатор представлява процесуална пасивност, от която е недопустимо да бъдат черпени права. От събраните по делото писмени доказателства първоинстанционният съд е формирал аргументиран извод, че съобразно характеристиките на построеното се касае за два броя строежи по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, а не за преместваеми обекти и строежите, предмет на оспорения административен акт, са шеста категория, съобразно визираното в чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ. В тази връзка законосъобразно е преценено, че за процесните строежи не e налице разрешение за строеж, предвид което те са изпълнени в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Решаващият съд, относно наличие на търпимост на строежите, е приел, че същите не попадат в приложното поле на § 16 и § 127 ПЗР на ЗУТ, който извод този съд изцяло споделя. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на община Самоков следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав