Решение № 15456 от 15.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10416/2016 г.

Решение № 15456 от 15.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10416/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на инспектор ПНС ППС при "Организация на движението паркинги и гаражи" ЕООД, гр. В. Търново срещу решение № 253/22.07.2016 г. на Административен съд гр. В. Търново по адм. д. № 319/2016 г., с което съдът е отменил по жалба на Б. М. С. от гр. П. наложена от него принудителна административна мярка, представляваща принудително преместване на 01.05.2016 г., на пътно превозно средство - лек автомобил марка "Шкода", модел "Октавия 1.9 ТДИ", с рег. № А 2181 КР, без знанието на неговия собственик или упълномощен от него водач. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на Б. М. С. от гр. П. срещу принудителна административна мярка ПАМ/, наложена от инспектор ПНС ППС при "Организация на движението паркинги и гаражи" ЕООД, гр. В. Търново, представляваща принудително преместване на 01.05.2016 г., на пътно превозно средство - лек автомобил марка "Шкода", модел "Октавия 1.9 ТДИ", с рег. № А 2181 КР, без знанието на неговия собственик или упълномощен от него водач. Ответникът по касационната жалба, Б. М. С., не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият касационен състав приема, че същата е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на материалния закон: Производството пред Административен съд В. Т. е образувано по жалба на Б. М. С. от гр. П. срещу принудителна административна мярка, наложена от инспектор ПНС ППС при "Организация на движението паркинги и гаражи" ЕООД, гр. В. Търново, представляваща принудително преместване на 01.05.2016 г., на пътно превозно средство - лек автомобил марка "Шкода", модел "Октавия 1.9 ТДИ", с рег. № А 2181 КР, без знанието на неговия собственик или упълномощен от него водач. Въз основа на събраните в хода на производството доказателства, съдът е установил съответстваща им фактическа обстановка, която не се спори между страните: На 01.05.2016 г. около 12.50 ч. Б. М. С. бил спрял собствения си автомобил марка "Шкода", модел "Октавия 1.9 ТДИ", с рег. № А 2181 КР, на ул. "С. С." в гр. В. Търново, предназначено за такси пиаца. Според докладната записка на инспектор К. К., автомобилът бил паркиран при наличие на пътен знак В - 27, Е-20 и допълнителни табели Т-17 с надпис "нарушителите се отстраняват" и допълнителна табела Т - 2, определяща зоната на действие - 35 м. Фактът на нарушението е удостоверен с Констативен протокол № 1260/01.05.2016 г., съставен от инспектор ПНП ППС при ОДПГ ЕООД, гр. В. Търново, фотоснимки на пътните знаци и фотоснимки на автомобила на мястото на неговото паркиране. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че ПАМ е наложена на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 5 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на гр. В. Търново. Същата се състои в принудително преместване на 01.05.2016 г., на пътно превозно средство - лек автомобил марка "Шкода", модел "Октавия 1.9 ТДИ", с рег. № А 2181 КР, без знанието на неговия собственик или упълномощен от него водач. За да отмени обжалваната ПАМ, съдът е приел, че същата е наложена при неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Страните не спорят, че водачът на репатрирания автомобил е с 82,5% трудова неработоспособност, за установяване на който факт е представено Експертно решение на ТЕЛК - л. 8 по делото. Стоянов е представил и карта за паркиране на хора с трайни увреждания. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че налагайки процесната ПАМ, органът не е съобразил разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 3 ППЗДвП, която изключва действието на пътен знак В 27 спрямо ППС, обслужващи лица, притежаващи документ за инвалидност. И касационната инстанция не споделя извода на касатора, че картата за хора с трайни увреждания по силата на чл. 99а, ал. 1 ЗДвП дава право единствено на преференциално паркиране. В конкретния случай се касае за изключение от правилото на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП с оглед духа и целта на Закона за интеграцията на хората с увреждания /ЗИХУ/ за създаване на достъпни условия на жизнена среда на хората с трайни увреждания, аргумент, за което се извлича и от чл. 18, т. 7 ППЗДвП. Предвид гореизложеното, касационният състав приема, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Решението не страда от релевираните пороци на чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд