Решение № 4997 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11740/2008 г.

Решение № 4997 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11740/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Светломира Желязкова, в качеството й на процесуален представител на Анна Димитрова Събева и Росица Асенова Тошева - изпълнителни членове на УС и представляващи "Интернешънъл Асет Банк" АД, (пълн. рег. № 723 от 15.02.2005 г. и рег. № 1890 от 7.04.2006 г., нот. заверено от нотариус Елка Илиева, рег. № 207 в район СРС и УАС от 30.10.2006 г. по ф. д. № 2367/1989 г. на СГС) срещу решение № 534 от 25.07.2008 г. по адм. дело № 1138 по описа за 2006 г. на Варненския окръжен съд. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - началникът на митница Варна и директорът на РМД - Варна не ангажират становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред окръжния съд е било решение № И 47-479/2005 от 3.02.2006 г. на началника на митница Варна, потвърдено с решение № Д-4424-18 от 10.05.2006 г. на директора на РМД-Варна. Същото е постановено в производство по реда на чл. 215 от ЗМ, във връзка с чл. 871 от ППЗМ за опрощаване на митни сборове по ЕАД № 2002/4-1079/2003 г. за внос на стока, сурова захар от захарна тръстика, предназначена за рафиниране, насипно, с декларатор "Билгигруп" АД. Молбата, по повод на която то е образувано е на "Интернешънъл Асет Банк" АД. Това производство е предшествано от друго производство по реда на чл. 172, ал. 1 от ППЗМ, на основание подадена от "Билгигруп" АД опростена ОЕАД (опростена митническа декларация за преференциален внос) под № 2002/4-1079 от 26.06.2003 г. за квота на стока-сурова захар от захарна тръстика, предназначена за рафиниране, със задължение в срок до 10.07.2003 г. да бъдат обявени данните и представени липсващите документи при приемане на декларацията. По повод молба от 8.07.2003 г., на основание чл. 172, ал. 2 от ППЗМ срокът за подаване на пълна ЕАД е удължен до 24.07.2003 г., като с последваща молба от 18.07.2003 г. е подновено искането. С писмо от 25.07.2003 г. началникът на МП "Варна Запад" е уведомил дружеството, че същото не може да бъде уважено поради изтекъл законоустановен срок. С решение от 15.08.2003 г., поради неизпълнение на изискванията по чл. 172, ал. 2 от ППЗМ митническият орган е взел под отчет размера на обезпечението, учредено с банкова гаранция № 189 от 26.06.2003 г., издадена от "Първа източна международна банка" АД. Впоследствие с решение от 19.08.2003 г. на началника на МП "Варна Запад" е оставена без уважение молбата на търговското дружество да им бъде разрешено подаване на пълна ЕАД за внос на количеството от 1000 мт сурова захар, като ползват разрешената квота от Агенция "Митници" за това количество. Този акт е обжалван по административен ред, като е постановено решение от 28.08.2003 г. на началника на митница Варна. По повод съдебното обжалване е постановен решение по адм. дело № 1787 по описа за 2003 г. на ВОС, като е обжалвано по касационен ред и е постановено решение по адм. дело № 217 по описа за 2005 г. и като краен резултат решението от 15.08.2003 г. на началникът на МП "Варна Запад" се явява влязло в законна сила. Според административният орган по сега обсъжданото административно производство твърденията на молителя за допусната грешка от страна на митническите органи се явяват оборени. Съгласно чл. 871, ал. 2 от ППЗМ опрощаване може да бъде разрешено също, ако неприлагането на намалени или нулеви ставки на митото е било в резултат на грешка от страна на митническите органи и декларацията за внос е съдържала всички данни и е била придружена от всички необходими документи за прилагането на намалената или нулевата ставка на митото. В случая не е налице грешка от страна на митническите органи, което се установява и с влязлото в сила съдебно решение, който спор се явява преюдициален и разрешен по посочения начин. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена тази фактическа страна по спора, като тя е конкретизирана и съдът е уточнил, че заявката за тарифна квота под № 2002/4-1079 от 26.03.2003 г. е регистрирана на 27.06.2003 г. под № 60 в Дневник "Заявки за тарифни квоти" на Агенция "Митници", воден съобразно изискванията на т. III.1 от заповед № 717 от 29.12.2000 г. на министъра на финансите за определяне на реда за администриране на преференциалните тарифни квоти. Видно от извършеното отбелязване в цитирания дневник тарифната квота за внос на сурова захар е изчерпана на 23.10.2003 г., който факт не е спорен по делото. Освен това според данните от административната преписка съдът е направил преценка, че след регистрирането на ОЕАД от 26.06.2003 г. от страна на митническата администрация е започнал документен контрол, при който е установено различие между декларираната митническа стойност и приложените към ОЕАД документи. На основание чл. 102 от ППЗМ е започнала процедура по определяне на митническата стойност от митническите органи, като е постановено решение на началника на МП "Варна Запад", потвърдено с решение № 99 от 24.07.2003 г. на началника на митница Варна. Същото е обжалвано по съдебен ред, като с решение от 12.10.2004 г. по адм. д. № 1565 по описа за 2003 г. на Варненския окръжен съд е отхвърлена жалбата на дружеството, срещу това решение за определяне на митническата стойност. Това съдебно решение е обжалвано по касационен ред и е оставено в сила с решение № 8156 от 19.09.2005 г. по адм. дело № 1146 по описа за 2005 г. на ВАС, първо отделение. При така допълнена фактическа обстановка съдът е направил анализ на разпоредбата на чл. 871, ал. 1 от ППЗМ, в приложимата редакция (ДВ, бр. 94 от 24.10.2003 г.). Тя установява изискванията за възстановяване или опрощаване при условие, че искането се обосновава със съществуването към момента на приемането на декларацията за внос на намалена или нулева ставка за митото за стоки в рамките на тарифната квота, плафон или друго преференциално третиране, като това се разрешава само при условие, че към момента на подаване на искането то е придружено от необходимите документи: в случаите на тарифна квота, че нейното количество не е изчерпано; а в останалите случаи, че нормално дължимата ставка на митото не е възстановена. В ал. 2 от цит. разпоредба е уреден случаят, когато условията по ал. 1 не са налице, като възстановяването или опрощаването може да бъде разрешено също, ако неприлагането на намалени или нулеви ставки на митото е било в резултат на грешка от страна на митническите органи и декларацията за внос е съдържала всички данни и е била придружена от всички необходими документи за прилагането на намалената или нулевата ставка на митото. Според съда към момента на подаване на искането за опрощаване на митни сборове не се установява наличието на две от изброените материалноправни предпоставки, а именно - неприлагането на намалени или нулеви ставки на митото не е било в резултат на грешка на митническата администрация, а също и декларацията за внос не е била придружена от всички необходими документи за прилагането на намалената или нулева ставка на митото. Този свой извод той обосновава с доказателствата по делото, а именно че неприлагането на намалената или нулева ставка е последица от поведението на вносителя, а именно развилите са производства по чл. 172 от ППЗМ и по чл. 102 от ППЗМ, както и че декларацията за внос не е била придружена от всички необходими документи за прилагането на посочената ставка на митото, аргумент за което е и развилото се производство по определяне на митническата стойност на внесената стока по реда и при условията на чл. 36 от ЗМ. Също така съдът е направил извод, че митническият орган действа в условията на оперативна самостоятелност, поради което и преценката му да откаже опрощаване на митни сборове в хипотезата на чл. 871, ал. 2 от ППЗМ не подлежи на съдебен контрол. Съдът е обсъдил конкретно възражението, че неспазването на указанията, които се съдържат в заповед № 717 от 29.12.2000 г. на министъра на финансите относно реда за администриране на преференциалните тарифни квоти е довело до грешка на митническата администрация, в резултат на която е отказана тарифна квота на "Билгигруп" АД за внос на 1000 т сурова захар по ОЕАД № 2002/4-1079 от 26.06.2003 г., като неоснователно. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. В мотивите на същото е обсъдена подробно и последователно фактическата обстановка по спора, като същият се явява изяснен именно от тази му страна. Основният спорен момент е правен и се свежда до това дали са налице предпоставките по чл. 871, ал. 2 от ППЗМ, към която разпоредба препраща чл. 217, във връзка с чл. 215 от ЗМ и в която цитирана подзаконова норма е предвидена възможността, освен в случаите по ал. 1 от същата, да се осъществи възстановяване или опрощаване, ако неприлагането на намалени или нулеви ставки на митото е резултат на грешка на митническите органи и декларацията за внос е съдържала всички данни и е била придружена от всички необходими документи за прилагане на намалената или нулевата ставка на митото. При преценяването на прилагането й от страна на административния орган съдът правилно е анализирал не само едната от тях, тази твърдяна от касатора, а именно допусната грешка от митническата администрация, но и другата предпоставка, относима към декларацията за внос с оглед нейното съдържание и приложените към нея необходими документи. Правилен е изводът на съда, че в случая не е налице грешка на митническия орган, както и че обсъжданата митническа декларация не отговаря на изискванията с оглед съдържащите се в нея данни и прилагането на следващите се към нея документи. Очевидно не може да се обоснове грешка на митническия орган, след проведено производство по реда на чл. 172 от ППЗМ, приключило с влязлото в сила съдебно решение. Следва да бъде зачетена силата на присъдено нещо на съдебния акт по отношение на спорния факт относно невъзможността за прилагане на намалена или нулева ставка на митото, поради пропускане на срока, уреден в чл. 172, ал. 1 от ППЗМ, дори и след удължаването му от компетентния митнически орган. Тя се явява противопоставима на касатора, независимо, че същият е трето лице по отношение на проведено производство, доколкото предпоставката по чл. 871, ал. 2 от ППЗМ е уредена като обективно реализирана и съществуваща, а именно допусната грешка, която води до неприлагането на намалени или нулеви ставки на митото. Следва да бъдат споделени фактическите изводи на първоинстанционния съд като точни в конкретния случай относно изискванията на заповед № 717 от 29.12.2000 г. на министъра на финансите за определяне на реда за администриране на преференциалните тарифни квоти и конкретно тези по т. III, 6 и 7. По делото не е бил спорен фактът, че няма писмен отговор, решение за отказ за разрешаване на внос по тарифна квота по процесната ОЕАД (същото се отразява на гърба на формуляри 6 и 7 на опростената митническа декларация за преференциален внос). От представения по делото ОЕАД се установява, че не съдържа формуляри 6 и 7, а на първата страница на документа има печат със съдържание "Съответства, разрешавам вдигането на стоките" и печат на митническия служител. Налице е започнато производство по чл. 172 от ППЗМ, поради което митническата администрация очевидно е задържала формуляри 6 и 7 към декларацията. Именно по тези съображения не следва да се цени като доказателство представеният в първоинстанционното производство дневник "Заявки за тарифни квоти", който под № 60 съдържа заявката за тарифна квота от 27.06.2003 г. Неизпълнение на процедурите по цитираната заповед не може да докаже грешка на митническите органи за неполучаването на квота за 1000 тона сурова, захар, предмет на ОЕАД № 2002/4-1079 от 26.06.2003 г. Това е така, понеже като преюдициален е разрешен спора със сила на присъдено нещо и той е този относно неподаване на пълна ЕАД поради пропуснат срок. Същият преклудира и представянето на документ, изискван за прилагане нулева или намалена ставка на вносно мито. Не е налице и втората предпоставка по обсъжданата подзаконова норма, а именно декларацията за внос да съдържа всички данни и приложените към нея необходими документи да са достатъчно, за да се приложи намалената или нулевата ставка на митото, именно поради проведеното административно и съдебно производството относно определяне на действителната митническа стойност на процесната стока, с оглед изискванията на чл. 36 от ЗМ, като и тук следва да бъде зачетена силата на присъдено нещо на съдебния акт по процесния факт относно митническата стока, предмет на внос. Не са налице предпоставките за опростяване на митни сборове по реда на чл. 871, ал. 2 от ППЗМ, поради което правилна е преценката на съда за законосъобразност на административния акт, обжалван пред него. Навежданите пред настоящата инстанция доводи от касатора в подкрепа на тезата му за наличието на твърдяната от него грешка, не се различават от тези, навеждани пред първоинстанционния съд. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Съгласно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение