Решение № 13073 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12941/2015 г.

ВАСI отделение02.12.2016 г.докладчик Милена Славейкова

Диспозитив

ОТМЕНЯ съдебно решение № 332 от 07.10.2015 г. на Административен съд гр. В. Търново, постановено по адм. д. № 710/2014 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт № 121400055 от 14.05.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с решение № 336 от 19.08.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит поради липса на реални доставки на стоки на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5, вр. чл. 6 ЗДДС общо размер на 76 259.91 лв. и са начислени лихви по фактури, издадени от "Витрен" ЕАД и "Ню солюшънс" ЕООД, както и в частта, с която ДОДОП гр. В. Търново е осъдена за разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ оспорването на "Кейт пласт" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Л., ул. "Г. Г." .№... срещу ревизионен акт № 121400055 от 14.05.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с решение № 336 от 19.08.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит поради липса на реални доставки на стоки на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5, вр. чл. 6 ЗДДС общо размер на 76 259.91 лв. и са начислени лихви по фактури, издадени от "Витрен" ЕАД и "Ню солюшънс" ЕООД. ОСЪЖДА "Кейт пласт" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Л., ул. "Г. Г." .№..., да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в размер на 4931.15 лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13073 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12941/2015 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. В. Търново срещу решение № 332 от 07.10.2015 г. на Административен съд (АС) гр. В. Търново, постановено по адм. д. № 710/2014 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) № 121400055 от 14.05.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с решение № 336 от 19.08.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага подробни съображения за липса на реални доставки на стоки и услуги по всяка от спорните фактури. Изтъква липсата на доказателства за предаване на стоките от доставчика "Витрен" ЕАД поради липса на подписи в описите на материали и в приемо-предавателните протоколи (ППП). Счита доводите си за доказани с приета по делото комбинирана съдебно-техническа и икономическа експертиза (СТИЕ), от която не може да се установи последващо влагане на материалите в обекти на "Инфракънстракшън" ЕАД. Претендира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС и по същество на спора да потвърди РА, като му присъди юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът по касационната жалба "Кейт пласт" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Л., ул. "Г. Г." .№... не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предмет на съдебната проверка за законосъобразност на РА е била частта от акта, с която на "Кейт пласт" ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 08, 09 и 10.2013 г. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит (ДК) поради липса на реални доставки на стоки на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5, вр. чл. 6 ЗДДС общо размер на 76 259.91 лв. и са начислени лихви по фактури, издадени от "Витрен" ЕАД и "Ню солюшънс" ЕООД. За доставчика "Витрен" ЕАД приходните органи са взели предвид непредставянето на приемо-предавателни протоколи или други съпътстващи фактурите документи от "Кейт пласт" ЕООД, липсата на данни за превоз и за плащане, липсата на коректно счетоводно заприхождаване на стоките и неконкретизирания предмет на фактурите "материали по договор". Относно доставчика "Ню солюшънс" ЕООД ревизиращите органи са съобразили непредставянето от "Кейт пласт" ЕООД на договори, в които да са договорени условията на доставките, липсата на доказателства за превоз и несъответствия с доказателствата от предходния доставчик "З. Щ. + Дизайн" ЕООД. За да отмени РА като необоснован и недоказан в оспорената част за доставчика "Витрен" ЕАД съдът е приел за доказано плащането по спорните четири фактури № № 1...316/10.09.2013 г., 1...326/17.09.2013 г., 1...332/23.09.2013 г. и 1...354/30.09.2013 г. и счетоводното заприходяване на закупените материали при РЛ през м.октомври 2013 г. Съдът е намерил предмета на фактурите за достатъчно индивидуализиран съобразно чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС, тъй като към всяка от тях имало опис на материали, поради което е приел за неотносимо непредставянето на Приложение № 1 към договора. Намерил е за решаващ подписа за предал стоките на представените от доставчика "Витрен" ЕАД приемо-предавателни протоколи. Кредитирал е показанията на свидетеля С. Л. на длъжност "строителен техник" при "Инфракънстракшън" ЕАД, към което дружество РЛ претендира да е извършило последващи доставки в качеството си на подизпълнител на СМР "Реконструкция на площадни пространства и прилежащи площи" в с.Д. Ц., с.Д., с.Я. и с.К., община Я.. Свидетелят потвърждавал приемането на строителни материали по предявените му ППП между "Кейт пласт" ЕООД и "Витрен" ЕАД. В представените от доставчика доказателства по повод насрещната проверка съдът е намерил аргумент от разпоредбата на чл. 301 ТЗ за потвърждаване на сключването и изпълнението на сделките. Изложил е допълнителни мотиви за липса на доказателства ДЗЛ да е разполагало с данни за евентуални нарушения, извършени от доставчика. По отношение на доставчика "Н. С." ЕООД съдът е кредитирал показанията на управителя му Д. М., който установявал механизма на доставките, превоза на стоките и закупуването им от производителя "З. Щ. + Дизайн" ЕООД. Намерил е, че показанията съответстват на писмените доказателства по делото. По аргумент от разпоредбата на чл. 301 ТЗ е приел, че е налице потвърждаване от доставчика на сключването и изпълнението на сделките, а от съвкупната преценка на всички доказателства - че е доказана реалността на доставките на стоки. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и неправилно приложение на закона. Липсата на доставка е основание да се откаже право на приспадане на ДК поради нарушение на основните принципи на системата на ДДС - наличие на реална икономическа дейност и данъчен неутралитет, който цели да освободи от данъчна тежест всички реални икономически дейности. Липсата на доставка е данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ (т. 38 от Решение на СЕС от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 "Боник" ООД), тъй като само реално осъществената доставка е предпоставка за признаване на правото на приспадане на ДК (т. 31 от същото решение). Отделни обстоятелства като: дали ДЗЛ е проверило, дали наетите на строежа работници са в действително правоотношение с доставчика (т. 45 от Решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 G. T.), или дали доставчикът е разполагал с персонал, материали или активи (т. 31 от Решение от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 "М. П." ЕООД) са само част от обективните данни, които приходната администрация може да приведе в подкрепа на доводите си за извършена данъчна измама, форма на която е липсата на реална доставка. Фактите и обстоятелствата от обективната действителност, които могат да се окажат във връзка на преюдициалност към спорното правоотношение, т. нар. доказателствени факти, и които по този начин са индиция за наличието на реална икономическа дейност, са най-разнообразни, специфични за всеки случай и не могат предварително да бъдат определени (за разлика от правнорелевантните факти, очертани в хипотезиса на правните норми). Единствено в правомощията на националната юрисдикция съобразно националните правила за доказването в съответствие в принципа на процесуална автономия е да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да отговори на спорния материалноправен въпрос относно законосъобразното упражняване на правото на ДК (т. 32 от решение на СЕС от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 "Боник" ЕООД и т. 37 и т. 43 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 "Евита-К"). За тази цел спомената юрисдикция следва да вземе предвид всички обстоятелства по случая (а не само отделни от тях като техническа, кадрова обезпеченост, произход на стоките и др. под.) - т. 50 от решение от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 G. T. Идентична е преценката, която съдът следва да направи съобразно националното процесуално законодателство - съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК). Фактическите установявания са специфични за всеки един от случаите, зависят от процесуалната активност на страните в хода на производството въз основа на националните правила за доказването и в съдебната фаза са предмет на решаващата дейност на съда - установени ли са (доказани ли са) съответните обективни данни, въз основа на които да се направи извод, че е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик (налице е реална доставка на стоки) или реално изпълнение услуги със съответен обективиран резултат. Спорният материалноправен въпрос по делото е относно реалността на доставката на стоки по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО - всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. За целите на служебната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК съдът проверява, дали релевантните за спорното материално право факти са установени правилно от първоинстанционния съд. Установяването на фактите от първоинстанционния съд може да бъде засегнато, както от съществени процесуални нарушения (липса на мотиви, нарушение на правилата на доказателствената тежест или доказателствената сила на документите, извращаване на данните по делото), така и поради необоснованост (вътрешни противоречия в мотивите, несъответствие между правилата на логическото мислене и изводите на съда по преценка на доказателствата). В конкретния случай са основателни касационните доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост. Налице са допуснати от съда грешки при установяване на релевантните за спора факти, които от своя страна са довели до неправилно приложение на материалния закон. В хода на ревизията РЛ е представило само спорните фактури, издадени от "Витрен" ЕАД, всички с предмет "доставка на материали по договор". За периода 2013 г. доставчикът "Витрен" ЕООД няма назначени лица на трудов договор и не е подавал ГДД по чл. 92 ЗКПО. По повод връчено ИПДПОЗЛ доставчикът "Витрен" ЕАД е представил договор № 36 от 27.08.2013 г., фактурите, придружаващи документи и извлечения от счетоводни сметки. Договорът е рамков за покупко-продажба на стоки, предвиждащ необходимост от допълнителна индивидуализация на стоките чрез предварителна заявка (чл. 12) и по цени в Приложение № 1. Предварителни заявки и Приложение № 1 не са представени. В договора представителят на доставчика е посочен като Т. П. Д., докато фактурите и придружаващите документи са на името на Т. П. Д. Приложените от доставчика описи и ППП не са подписани за приел от името на получателя. Посочено е в ППП, че предаването е извършено в гр. К., но липсват доказателства за превоз, който е договорен да е за сметка на доставчика. В приложените към фактурите описи са отбелязани допълнителни дейности "рязане", "товарене", "документи", които не са предмет на договора от 27.08.2013 г. Съгласно обобщената оборотна ведомост на "Витрен" ЕАД за периода 01.09.-31.12.2013 г. не са отписвани стоки, тъй като сметка 304 "Стоки" няма кредитен оборот. Доставчикът е приложил фактура от предходен доставчик "Метални тръби" ЕООД, но при проверка в информационната система на НАП е установено, че такава фактура не е отразена в дневниците за продажби на "Метални тръби" ЕООД. Тук е мястото да се посочи, че приложените от доставчика товарителници са нечетливи, поради което са негодни доказателства. Именно в този смисъл са оспорени от ответника, поради което не могат да служат като доказателство за осъществен транспорт. Видимо товарителниците са с липсващи реквизити и не съдържат означение за превозното средство, с което е извършен транспортът. Същите са издадени от "Витреен" ЕАД (различно наименование от "Витрен"), което допълнително разколебава доказателствената им стойност. Приложеното свидетелство за регистрация на самосвал и полуремарке на името на М. Ю. М. не могат да се свържат с другите представени документи. Като свидетел е разпитан С. Л. - строителен техник и геодезист на "Инфракънстръкшън" ЕАД, към което дружество "Кейт пласт" ЕООД е било подизпълнител на СМР. Свидетелят установява, че на подизпълнителите е възлагано снабдяването с материали, като лично той е проверявал дали те пристигат с гаранция за качество и е преглеждал приемо-предавателните протоколи, подписвал е товарителници и ППП. На свидетеля са предявени съставени от "Витрен" ЕАД ППП, за които е заявил, че са му познати като форма, защото материалите по тях са използвани на всички обекти. Поддържа, че всички материали са били придружени със сертификат от производителя или декларация за съответствие от лицето, което препродава материала, тъй като тези документи му били изисквани нагоре по веригата. Посредством показанията на св. Л. не може да се установи конкретният доставчик на материалите - свидетелят не споменава име на доставчик, а само хипотетично потвърждава, че формата на документите му е позната. Въпреки това, дори и с допълнителната молба от 02.07.2015 г. на третото лице "Инфракънстръкшън" ЕАД по реда на чл. 192 ГПК не са поискани и не се представени твърдяните от свидетеля доказателства (сертификати от производителя или декларации за съответствие на качеството), нито вещите лица по съдебната експертиза потвърждават наличието на строителна документация. Съгласно комбинирана съдебна експертиза - техническа и икономическа, е налице плащане по банков път общо на сума в размер на 324 000 лв. В счетоводството на "Кейт пласт" ЕООД доставените от "Витрен" ЕАД материали се водят само стойностно, което не предоставя възможност да се проследи къде са вложени материалите (пояснение на в. л. Б. в о. с. з. на 02.04.2015 г.). Отчитането на приходите не се води по обекти, което не дава представа кои разходи за материали формират себестойността на извършените услуги. Експертизата не е могла да отговори на въпроса (да посочи основание и първичен документ) към кои приходи от СМР услуги са отнесени разходите за материали, доставени от "Витрен" ЕАД, тъй като отнасянето им към себестойността на приходи от СМР също се води само стойностно. Вещото лице строителен инженер не е могло да отговори на въпроса за съпоставимост (идентичност) между доставени и вложени материали поради липса на строителна документация, която липса в. л. Л. потвърждава в о. с. з. на 02.04.2015 г. С оглед легалната дефиниция за доставка на стоки по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО относимо е изследване на обстоятелствата, притежавали ли са доставчиците спорните количества стоки и по какъв начин са ги прехвърлили на получателя, овластявайки го да се разпорежда фактически с тях като собственик. Разместването на материални блага предполага оставянето на материални следи за това движение, поради което ревизираното лице следва да притежава, респ. да представи още в хода на ревизията, доказателства за реално предаване на стоки, съдържащи индивидуализиращи стоката белези, които да наведат на категоричен и несъмнен извод, че стоки от посочения вид и количество са отделени и реално предадени на получателя. По делото не са събрани доказателства, които обсъдени в тяхната съвкупност, да навеждат на категоричен и несъмнен извод за реални доставки на стоки от доставчика "Витрен" ЕАД. Ревизираното дружество като получател по доставките не представя приемо-предавателни протоколи, а представените такива от доставчика не са подписани от получателя, налице са несъответствия в документите чрез посочването в ППП на допълнителни дейности "рязане", "товарене", "документи", които не са договорени, както и други несъответствия, посочени по-горе. Не са представени заявки и Приложение № 1 към договора, не са налице данни в счетоводството на ревизираното лице, по които може да се проследи заприхождаването на конкретните материали и влагането им в последващи доставки. Наличието на плащане не е достатъчно за извод в противна насока. По изложените съображения и като е достигнал до извод за незаконосъобразност на РА по отношение на този доставчик, административният съд е постановил обжалваното решение при неправилно приложение на закона. На основание чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да бъде отменено в тази част и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго по същество на спора за отхвърляне на жалбата. Относно доставчика "Н. С." ЕООД РЛ е представило спорните фактури, придружени с двустранно подписани приемо-предавателни протоколи и стокови разписки с идентично съдържание (л. 253 - 264 от Папка № 2). Следва да се отбележат отделни разминавания между документите: ППП № 1 е от дата 28.08.2013, докато фактурата и описът са от 29.08.2013 г., в ППП са посочени "паркови елементи", докато по опис са "паркинг" елементи, различна е мерната единица на тротоарните плочи - кв. метри по ППП и бройки по опис. П. разминаване е налице при ППП и описа от 09.09.2013 г. - паркови/паркинг елементи. Плочите в ППП от 09.09.2013 г. не са индивидуализирани по вид, големина, цвят. Към фактури № 75/17.10.2013 г. и № 76/20.10.2013 г. не е приложен ППП, а към фактура № 77/29.10.2013 г. освен, че липсва приложен ППП в предмета на фактурата не е посочен номер и дата на ППП, т. е. съдържанието на фактурата е изцяло неиндивидуализирано съобразно изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС. В предавателните протоколи не е посочено мястото на предаване на стоките. В приложеното на 25.02.2014 г. обяснение РЛ не е уточнило на кои обекти са вложени строителните материали, което препятства проверката относно твърденията му и разколебава тяхната достоверност (л. 252). Едва в хода на съдебния процес жалбоподателят уточнява, че се касае за обекти на "Инфракънстръкшън" ЕАД по сключен договор от 01.08.2013 г., но комбинираната съдебна експертиза не потвърждава влагането на всички материали по спорните фактури, а счетоводството на лицето не предоставя възможност да се проследи, дали е закупувало същите материали и от други доставчици. Доставчикът "Н. С." ЕООД е представил в хода на ревизията спорните фактури, придружаващи документи, данни за предходен доставчик, счетоводна отчетност. Представените фактури № № 75/17.10.2013 г., 76/20.10.2013 г. и 77/29.10.2013 г. са без ППП, а приложените стокови разписки са без подписи за предал и приел. Приложените от доставчика ППП № 1/28.08.2013 г. и № 2 от 09.09.0213 г. съдържат горе отбелязаните разминавания. В обяснение от 28.02.2014 г. представител на "Ню солюшънс" ЕООД посочва, че във всяка фактура е посочен номер на товарителницата, като товарителниците са на доставчика - фактурите не съдържат номер на товарителницата или същият е нечетлив, не е ясно, кой е доставчикът - "Н. С." ЕООД или "З. Щ. + Дизайн" ЕООД. Последното дружество е отразило в дневника за продажби и в СД данъчните фактури, издадени на "Н. С." ЕООД (ПИНП № 04-23-1302728 от 05.03.2014 г.), но в решението на горестоящия административен орган (стр. 6) са отбелязани намерени несъответствия между фактурите от "З. Щ. + Дизайн" ЕООД и фактурите към "Кейт пласт" ЕООД. Процесуалният представител на РЛ поддържа, че се касае за транзитна продажба, при която стоката тръгва от "З. Щ. + Дизайн" ЕООД и пристига до обект на възложителя, на който ревизираното дружество се явява подизпълнител. Нито към обясненията на доставчика от 06.12.2013 г. или от 28.02.2014 г., нито в хода на съдебното производство, са представени визираните от свидетеля М. товарителници, въпреки че транспортът е за сметка на доставчика. Ответникът в първоинстанционното производство е оспорил по реда на чл. 193 ГПК съдържанието на описите на материали, ППП и товарителниците, представени от "Витрен" ЕАД с уточнението, че липсата на подписи под документите препятства оспорването на тяхната автентичност. Относно доставчика "Н. С." ЕООД са оспорени, както съдържанието, така и автентичността на стоковите разписки и ППП, въпреки, че частните документи не притежават обвързваща съда доказателствена сила, която да бъде оборена в производство по реда на чл. 193 ГПК. В откритото производство по чл. 193 ГПК по отношение на доставчика "Н. С." ЕООД е разпитан представителят му Д. М. Показанията на св. М. са пълни с неточности и разминавания с представените в хода на ревизията писмени доказателства. Свидетелят поддържа, че има трайни търговски отношения с "Кейт пласт" ЕООД, тъй като е основен доставчик за региона М., Лом, Вършец, но посочва погрешно име на представителя на получателя "Кейт пласт" ЕООД - Г. Г., вместо Г. Г. Пред съда св. М. посочва, че Г. заявявал количества към него, а той от своя страна ги заявявал към производителите. Превозът бил възлаган на спедиторска фирма "Арнимар" ЕООД или "Сиена М", но писмени доказателства не са ангажирани. Както се посочи, товарителници също не са представени. Показанията на св. М. са указание за това, че са налице само твърдения за наличие на съставени документи, но такива не се представят. Свидетелят поддържа, че към всяка фактура на "З. Щ. + Дизайн" ЕООД има приложени товарителница и сертификат за техническите показатели на материалите, но такива не са представени, въпреки, че се твърди, че копие от товарителницата се връща при прекия доставчик "Ню солюшънс" ЕООД. Не се потвърждават показанията на св. М., че ППП обединяват доставки, тъй като количеството на стоките по ППП № 1 от 28.08.2013 г. напълно съответства на стоковата разписка от 29.08.2013 г., а това по ППП № 2 от 09.09.2013 г. - на стоковата разписка от същата дата. Въпреки показанията за налични товарителници и сертификати за качество към всяка от фактурите на "З. Щ. + Дизайн" ЕООД такива не са представени и не са описани между доказателствата, приложени от прекия доставчик към обясненията от 06.12.2013 г. (л. 69 от папка № 3) или от 28.02.2014 г. (л. 189 от папка № 3). Поддържаната от ревизираното дружество защитна теза пред съда за непредставяне на ревизионната преписка в пълнота, тъй като лицето и неговите доставчици били представили на ревизиращите органи всички документи, но същите тенденциозно не били събрани, е несъстоятелна. Няма процесуална пречка лицата да представят доказателства под опис в хода на ревизията, за което получават съответен входящ номер от приходната администрация за целите на доказването. Не е имало пречка тези доказателства да бъдат представени пред горестоящия административен орган или пред съда, което не е сторено дори със санкцията по чл. 161, ал. 3 ДОПК, тъй като негативните последици от недоказването са значително по-тежки. Установява се от съдебната експертиза, че в счетоводството на "Кейт пласт" ЕООД материалите са заприходени само стойностно. Не е възможно да се посочи към кои приходи от СМР са отнесени разходите за материали по спорните фактури, тъй като отнасянето към себестойността на реализирани приходи от СМР също се води само стойностно (пояснение на в. л. Б. в о. с. з. на 02.04.2015 г.). Вещото лице строителен инженер е открило частична идентичност между доставените от "Ню солюшънс" ЕООД материали по спорните фактури: 5219.06 кв. м. тротоарни плочки I-во качество, сиви и 1710 броя бордюрни плочи 50/25/15, общо на стойност 72 078.25 лв. Експертите не са в състояние да отговорят на въпроса дали при ревизираното лице се откриват данни за материали, идентични по видове и количества с тези, доставени от "Витрен" ЕАД и от "Ню солюшънс" ЕООД поради липса на заведена счетоводна сметка 302 "Материали", в която се водят партиди по вид материал, количество и стойност. Въпреки така откритата съпоставимост не може да се направи извод за реалност на доставките. От една страна, защото идентичността е частична (не за всички материали, предмет на фактурите) и на по-силно основание - тъй като счетоводството на ревизираното лице не предоставя възможност да се проследи, дали е придобило идентични по вид и количество материали, но от други доставчици. Съгласно т. 4 от заключението (стр. 11 от обстоятелствената част и стр. 13 от заключителната част) експертите не са в състояние да отговорят на въпроса дали при ревизираното лице се откриват данни за материали, идентични по видове и количества с тези, доставени от "Витрен" ЕАД и от "Ню солюшънс" ЕООД поради липса на заведена счетоводна сметка 302 "Материали", в която се водят партиди по вид материал, количество и стойност. Съгласно чл. 242 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 123, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано лице води подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване на задълженията му по този закон от органите по приходите. След като самото ревизирано лице поради липса на изискуемата счетоводна отчетност се е поставило в невъзможност да докаже получаването на стоките по спорните фактури, респ. влагането им и използването им за последващи облагаеми доставки, за целите на процеса следва да понесе отрицателните последици от несправянето в доказателствената тежест - недоказаният факт е неосъществил се факт. По изложените съображения и спрямо доставчика "Ню солюшънс" ЕООД не са налице доказателства, които обсъдени в тяхната съвкупност, да наведат на категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките - налице са несъответствия в представените писмени доказателства и в свидетелските показания на св. М., а комбинираната експертиза не потвърждава заприхождаването на материалите при получателя и последващото им влагане при осъществяването на облагаеми доставки. По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде отменено и в тази част и съгласно чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго по същество на спора за отхвърляне на оспорването. При този изход на спора на касатора следва да се присъдят разноски съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 2817.80 лв. за първата инстанция и 2113.35 лв. за касационната инстанция съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата, общо в размер на 4931.15 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,

Цитирани разпоредби

1