Решение № 2835 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12937/2014 г.

Решение № 2835 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12937/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на СОУ "Екзарх Антим I", гр. Казанлък, подадена от директора на училището Радиана Стефанова, против решение № 141 от 08.08.2014 г., постановено по административно дело № 176/2014 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. Изложени са съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като е възпроизведена и тезата за незаконосъобразност, поддържана пред първата инстанция досежно оспореното от училището предписание в частта му по т. 6, дадено от служителите на Дирекция "Инспекция по труда" - Стара Загора с протокол за извършена проверка изх. № 520 от 05.03.2014 г. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и на потвърденото с него предписание. В съдебно заседание надлежно упълномощения от касатора да го представлява пред тази инстанция адв. Янков поддържа касационната жалба и прави искане за присъждане на направените разноски. Ответникът по касация Дирекция "Инспекция по труда" - Стара Загора в депозирана по делото писмена молба оспорва касационната жалба и моли атакуваното с нея първоинстанционно съдебно решение да бъде потвърдено като правилно. Другият касационен ответник - Светлана Стоянова Женкова от гр. Казанлък, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на визираните в нея основания и извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. В хода на производството пред Административен съд - Стара Загора (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) е установено, че на 25.02.2014 г. и на 05.03.2014 г. служителите на Дирекция "Инспекция по труда" - Стара Загора са извършили проверка за спазване на трудовото законодателство при жалбоподателя. По време на проверката служителите констатирали, че работодателят СОУ "Екзарх Антим I", гр. Казанлък едностранно е намалил трудовото възнаграждение на Светлана Стоянова Женкова на длъжност "старши учител по немски език в гимназиален, начален и прогимназиален етап" в СОУ "Екзарх Антим I", уговорено с Допълнително споразумение (ДС) № 612 от 14.03.2013 г. към трудов договор № 200 от 08.09.2000 г., от 627,00 лв. на 249,64 лв., без да са налице предвидените в закона обстоятелства (предложеното от работодателя ДС № 40 от 16.09.2013 г. не е подписано от Светлана Стоянова Женкова). Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 118, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). За предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл. 404, ал. 1 от КТ на СОУ "Екзарх Антим" I, гр. Казанлък е дадено следното предписание по т. 6 (при извършената проверка са констатирани още пет нарушения, като предписанията, дадени във връзка с тях не са предмет на оспорване): "Работодателят СОУ "Екзарх Антим" I, гр. Казанлък да начисли и изплати на Светлана Стоянова Женкова, на длъжност "старши учител по немски език гимназиален, начален и прогимназиален етап" в СОУ "Екзарх Антим" I, възнаграждение за периода месец септември 2013 г. - месец февруари 2014 г., на основание чл. 118, ал. 1 във връзка с чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ". Определен е срок на изпълнение на предписанието 10.04.2014 г. С подложеното на касационна проверка съдебно решение Старозагорският административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на СОУ "Екзарх Антим I", гр. Казанлък, подадена от директора на училището Радиана Стефанова, против предписание по т. 6, обективирано в протокол за извършена проверка изх. № 520 от 05.03.2014 г. по описа на Дирекция "Инспекция по труда" - Стара Загора, съставен от Мария Илиева, главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - Стара Загора и Кремена Пенева Попова - главен инспектор в същата дирекция. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него административен акт отговаря на всички изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Административният съд е изложил, че едностранното намаляване на трудовото възнаграждение като съществен елемент на трудовото правоотношение без съгласието на служителя, на основание чл. 118, ал. 3 във връзка с ал. 1 от КТ е допустимо само, когато е предвидено в закон, а правомощието на директора на училището, дадено му в чл. 41б, ал. 1, т. 4 от Закона за народната просвета - да определя индивидуалните възнаграждения, следва да бъде упражнявано в рамките на бюджета и съобразно нормите, определени в подзаконовите нормативни актове. Съответното намаление на трудовото възнаграждение следва да бъде съобразено и с изискването на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 1 от 04.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета, според която индивидуалните основни месечни заплати на педагогическия персонал, при нормална продължителност на работното време, следва да се договаря в размери не по-ниски от определените в приложение № 1 по длъжностни нива, като за "старши учител" минимумът е 535 лв. Според решаващия състав дори и да бъде намалена индивидуалната норма на учебните занятия, вследствие на което се намали и индивидуалното месечно основно възнаграждение, то това намаление следва да е със съгласието и на двете страни и да отговаря на условията, предвидени в чл. 4, ал. 1 от Наредба № 1/04.01.2010 г. Установено е и нарушение на чл. 3, ал. 7 от Наредба № 3 от 18.02.2008 г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета, тъй като за да се открие ново щатно място следва да е налице минимален хорариум учебни часове по приложение № 1 по определен учебен предмет. Първоинстанционният съд е приел, че при минимална задължителна норма за преподавателска работа по чуждоезиково обучение за учителски длъжности в V-XI/XII-XIII клас 648 часа годишно, предвиденият хорариум от 924 учебни часа по немски език се явява недостатъчен за две щатни бройки учителски длъжности на пълно работно време, като от тези нормативно установени часове годишно на Женкова са разпределени само 258 часа индивидуална норма, а на другия преподавател 666 учебни часа, от които 18 часа лекторски. Видима е разликата в разпределението на часовете за преподаване, според които е определено и по-ниското възнаграждение на Женкова, което при пълно работно време съставът на първоинстанционния съд е определил, че е в нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 7 от Наредба № 3/18.02.2008 г., както и на злоупотреба с правомощията на директора, посочени в чл. 41б, ал. 1, т. 4 от Закона за народната просвета (ЗНП) за определяне на преподавателската натовареност. От всичко изложено първоинстанционният съд е направил извода, че определената по-ниска индивидуална работа на Женкова в нарушение на изискванията на нормативен акт не може да бъде годно основание за едностранно изменение на трудовия договор, касаещо намаление на трудовото възнаграждение, което е по-ниско и от минималната работна заплата. Предвид тези изводи Административен съд - Стара Загора е отхвърлил жалбата на СОУ "Екзарх Антим I", гр. Казанлък, подадена от директора на училището Радиана Стефанова против предписание по т. 6, обективирано в протокол за извършена проверка изх. № 520 от 05.03.2014 г. по описа на Дирекция "Инспекция по труда" - Стара Загора. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Решението е постановено и в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, а доводите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил всички правнозначими доводи на страните и е проверил законосъобразността на оспорената принудителна административна мярка съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка в чл. 168 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че предписанието е издадено при наличие на компетентност в кръга на предоставените от закона правомощия, в установената от закона форма (в това число съдържа изискуемите реквизити на чл. 59, ал. 2 от АПК), без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи на касатора за пороци при издаване на предписанието. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, касаещи правото на инспекцията по труда, регламентирано в чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, да даде задължително предписание за отстраняване на констатирано нарушение на трудовото законодателство. От събраните писмени доказателства по делото се установява хипотезата на цитираната норма - допуснато нарушение на трудовото законодателство, състоящо се в това, че работодателят СОУ "Екзарх Антим I", гр. Казанлък едностранно намалил трудовото възнаграждение на Светлана Стоянова Женкова на длъжност "старши учител по немски език в гимназиален, начален и прогимназиален етап" в СОУ "Екзарх Антим I" уговорено с ДС № 612/14.03.2013 г. към ТД № 200/08.09.2000 г. от 627.00 лева на 249.64 лв., без да са налице предвидените в закона обстоятелства (предложеното от работодателя ДС № 40/16.09.2013 г. не е подписано от Светлана Стоянова Женкова), което е в нарушение на чл. 118, ал. 1 от КТ. Именно посоченото нарушение на трудовото законодателство обосновава прилагането на процесната принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ - предписание до СОУ "Екзарх Антим I", гр. Казанлък да начисли и изплати на Светлана Стоянова Женкова на длъжност "старши учител по немски език в гимназиален, начален и прогимназиален етап" в същото училище, уговореното с ДС № 612/14.03.2013 г. към ТД № 200/08.09.2000 г. трудово възнаграждение за периода от месец септември 2013 г. до месец февруари 2014 г. Тя цели спазване на трудовото законодателство, което спазване представлява важен държавен и обществен интерес - т. е. налице е съответствие с целта на закона, както правилно е приел Административен съд - Стара Загора. Съгласно сключения от Светлана Женкова и СОУ "Екзарх Антим I", гр. Казанлък, в качеството на работодател, трудов договор № 200/08.09.2000 г. и сключеното към него ДС № 612/14.03.2013 г., Женкова е изпълнявала длъжността "старши учител по немски език в гимназиален, начален и прогимназиален етап" в същото училище, като е работела по безсрочно трудово правоотношение, при 8 часов работен ден и петдневна седмица, а трудовото й възнаграждение е формирано от основно възнаграждение - 627.00 лева, допълнително възнаграждение за професионално-квалификационна степен - 12.00 лева и 1% от основното възнаграждение за всяка година трудов стаж. Няма данни за индивидуалната норма на учебните часове на Женкова по този договор, но по твърдения на касатора те са 675 учебни часа годишно. С ДС № 40/16.09.2013 г. работодателят е изменил едностранно трудовия договор на Женкова, като с оглед намалението на индивидуалната норма на преподавателска работа - 258 часа и недостиг 390 часа от минималната норма задължителна преподавателска работа, основното възнаграждение на преподавателката е намалено на 249,64 лева., като останалите характеристики на трудовия договор останали непроменени - място на работа, работно време, характер на работа, допълнителни възнаграждения. Видно от представеното пред първоинстанционния съд сведение за организиране на дейността в училището Списък - Образец № 1 за учебната 2013/2014 г. Мариам Саркис Куртиян, преподавател по български и немски език, е с индивидуална норма за преподавателска работа по немски език 666 часа годишно, като от тях минимално предвидените за съответната година 648 часа хорариум и 18 часа лекторски. От същия Списък - Образец № 1, утвърден от директора на училището на 30.09.2013 г., се установява, че при минимална задължителна норма от 648 часа годишно на Женкова са разпределени 258 часа индивидуална норма и 390 часа недостигат до минималния норматив. Предвид тези данни безспорно е по делото, че към датите на извършената проверка е съществувало трудово правоотношение, при пълен работен ден от 8 часа дневно и 40 часа седмично между СОУ "Екзарх Антим I", гр. Казанлък в качеството на работодател, и лицето Светлана Стоянова Женкова. Чл. 118, ал. 1 от КТ задължава страните по трудовото правоотношение да не го променят едностранно, освен в случаите и по реда, установени в закона. Няма спор, че трудовото възнаграждение е част от съдържанието на правоотношението по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ. Едностранната промяна обаче попада в уреденото в чл. 118, ал. 1 от КТ изключение, т. е. налице е специална правна уредба и установен ред за нея. Тази правна уредба се съдържа в чл. 41б, ал. 1, т. 4 от Закона за народната просвета, създаден с § 71, т. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. (ЗДБРБ - отм.). Съгласно № 71, т. 2 от ПЗР на ЗДБРБ в Закона за народната просвета в глава пета се създават чл. 41а и чл. 41б. В посочения чл. 41б, ал. 1, т. 4 е предвидено, че училищата в системата на народната просвета прилагат системата на делегиран бюджет, която дава право на директора на училището да определя индивидуалните възнаграждения, преподавателската натовареност и броя на учениците в групи и паралелки съобразно нормите, определени в подзаконовите нормативни актове. Съгласно чл. 42, ал. 4 от Закона за народната просвета, Министерството на образованието и науката и Министерството на финансите одобряват нормативите и осигуряват регулаторите и другите икономически условия за осъществяване на дейностите в системата на народната просвета. В изпълнение на тази делегация е приета Наредба № 3/18.02.2008 г. за нормите на преподавателската работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета. Според чл. 3 от същата, нормите за преподавателска работа представляват броят на учебните часове, които се изпълняват от педагогическия персонал в рамките на работното време, установено в трудовия договор, съобразно изискванията на КТ. Тези норми се отчитат в учебни часове и изпълнението им е част от трудовите задължения на педагогическия персонал. Съгласно Приложение № 1 към Наредба № 3/18.02.2008 г. минималната задължителна преподавателска работа за учителските длъжности в I-IV/V-XI (XII, XIII) клас по чужди езици е 648 часа годишно. Редът и начинът за определяне на индивидуалните основни месечни заплати на персонала в средното образование се определя в Наредба № 1/04.01.2010 г. за работните заплати на персонала в звената от системата на народната просвета, съгласно делегацията от чл. 5, ал. 1, т. 2 от ПМС № 46/26.02.2009 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности. Така съгласно чл. 3 от Наредба № 1/04.01.2010 г. основната месечна работна заплата за педагогическия персонал е възнаграждение за изпълнение на нормата преподавателска работа и другите трудови задължения, присъщи за длъжността в съответствие с уговорената в индивидуалния трудов договор продължителност на работното време. Изключенията от минималните размери на основните месечни заплати са допустими в хипотезите по чл. 4, ал. 2 от Наредба № 1/04.01.2010 г., една от които хипотези е, когато индивидуалната норма преподавателска работа на лицето е под установената минимална норма задължителна преподавателска работа, в който случай съгласно чл. 4, ал. 4 от същата наредба се намалява основната работна заплата пропорционално на намалението на нормата. В случая обаче следва да се установи дали са налице законните предпоставки за намаление на нормата, съгласно изискването на чл. 41б, ал. 1, т. 4 от Закона за народната просвета, т. е. намаляването на индивидуалната норма следва да бъде извършено съгласно нормите, определени в подзаконовите нормативни актове. В чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3/18.02.2008 г. е уреден начинът, по който се определя посочените норми на преподавателска дейност - в учебни часове, които се изпълняват от съответния преподавател в работно време, установено в трудовия договор и съобразно изискванията на КТ. В ал. 7 на чл. 4 е посочено, че при нормална продължителност на работното време от 8 часа на ден и 40 часа в седмицата, на педагогическия персонал се възлага не по-малко от минималните задължителни норми за преподавателска работа, определени в приложение № 1, т. е. при определеното на Женкова 8-часово работно време, 5 дни в седмицата следва да й се възложи 648 часа годишно. За да се открие нова щатна бройка за учителска длъжност съгласно чл. 4 от Наредба № 3/18.02.2008 г. следва да има учебни часове за изпълнение на минимална задължителна норма преподавателска дейност, като изключение от това правило е, когато по съответния учебен предмет са налице учебни часове повече от половината минимална норма задължителна преподавателска работа, при условие, че работното място е единствено по съответния учебен предмет или всички други работни места по същия учебен предмет са формирани по реда на ал. 1. В настоящия случай нито първата, нито втората предпоставка са изпълнени, тъй като за учебната 2013/2014 г. са нормирани общо 924 учебни часове, при минимално задължителна норма 648 часа. Така предвидените часове освен всичко друго са разпределени неравномерно и между преподавателите, като индивидуалната норма на Мариам Куртиян е 666 часа - над нормативно предвидения минимум от 648 часа, а на Женкова са разпределени 258 учебни часа, което е с 390 часа под нормативно установения в Приложение № 1 минимум за преподавателска дейност по чужди езици. Няма данни и обяснение от страна на касатора кое е наложило това неравномерно разпределение на учебни часове между преподавател, който изпълнява длъжността "старши учител по немски език в гимназиален, начален и прогимназиален етап" от 2000 г., и новооткритото работно място за същата длъжност. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че е налице злоупотреба с право, тъй като по аргумент от чл. 4, ал. 3 от Наредба № 3/18.02.2008 г. в рамките на определените средства по делегирания бюджет на училището работно място за учителска длъжност може да се открие при непълно работно време, когато учебните часове по учебния предмет са по-малко от половината от минималната норма задължителна преподавателска работа, но тази хипотеза е следвало да се приложи за новооткритото работно място, а не за завареното такова, и следва да е при непълен работен ден, а не както е определено в ДС № 40/16.09.2013 г. за 8-часов работен ден, 5 дни в седмицата. С тези си действия работодателят е злоупотребил с предоставените му по силата на чл. 41б, ал. 1, т. 4 от ЗНП правомощия, като в нарушение на чл. 3, ал. 7 и чл. 4 от Наредба № 3/18.02.2008 г. е намалил индивидуалната норма за преподавателска работа на Женкова, което от своя страна е довело до обективна невъзможност на преподавателя да изпълни минимално задължителната норма, която е предвидена в Приложение № 1 към Наредба № 3/18.02.2008 г. и съответно е приложено правилото на чл. 4, ал. 4 от Наредба № 1/04.01.2010 г. Освен всичко друго следва да се отбележи, че е нарушена и разпоредбата на чл. 245, ал. 1 от КТ, според която при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. В настоящият случай не се установява, а и не се твърди за недобросъвестност в изпълнение на служебните задължения от страна на Женкова, поради което и законопредвидено е да получава трудово възнаграждение не по-малко от минималната работна заплата за страната, което към 2013 г. е 310 лева, а за 2014 г. - 340 лева. Заплащането на трудово възнаграждение под установения в чл. 245, ал. 1 от КТ минимум е в несъответствие с правната характеристика на минималната работна заплата, която се определя за най-ниско квалифицирания труд полаган при нормални условия на работа с оглед необходимостта от задоволяване на най-елементарните жизнени потребности на работника или служителя. Минималната работна заплата, определена от Министерския съвет, е основна заплата, която е задължителна за страните по трудовото правоотношение, и те не могат да слизат под нейния размер. Правилата, които определят размера на минималната работна заплата, са императивни и нарушаването им води до недействителност. С разпоредбата на чл. 245 от КТ се гарантира изплащането на минималната работна заплата, установена в страната. Според разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КТ работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона. Случай на изключение от общото правило по чл. 118, ал. 1 е предвиден в чл. 41б, ал. 1, т. 4 от ЗНП, където е уредено, че училищата в системата на народната просвета прилагат система от делегиран бюджет, която дава право на директора на училището да определя индивидуалните възнаграждения, преподавателската натовареност и броя на учениците в групи и паралелки съобразно нормите, определени в подзаконови нормативни актове. Следователно, при наличието на отказ на учителката (Светлана Женкова) да подпише изготвеното от работодателя допълнително споразумение към трудовия й договор, с което предвид намаляването на индивидуалната норма преподавателска работа под установения минимум, извършено в нарушение на нормативни разпоредби, е намален размерът на трудовото й възнаграждение, по силата на цитираната разпоредба на ЗНП директорът на училището не е бил компетентен да определи същото, тъй като настъпилите промени на индивидуалните норми не са извършени съобразно нормите, определени в подзаконовите нормативни актове, макар и да са се осъществили в рамките на бюджетното финансиране. В допълнение на това, определеното в допълнителното споразумение трудово възнаграждение е под минималната работна заплата, което от своя страна е нарушение по чл. 245, ал. 1 от КТ. Предвид изложеното законосъобразно е оспореното пред Старозагорския административен съд предписание на служителите на Дирекция "Инспекция на труда" - Стара Загора, дадено на СОУ "Екзарх Антим I", гр. Казанлък да начисли и изплати на Светлана Женкова на длъжност "старши учител по немски език в гимназиален, начален и прогимназиален етап" в същото училище уговореното с ДС № 612/14.03.3013 г. към ТД № 200/08.09.2000 г. трудово възнаграждение за периода месец септември 2013 г. - месец февруари 2014 г. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на решението и незаконосъобразност на процесното предписание, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора не следва да бъде уважено и акцесорното искане на касатора за присъждане на разноски по делото.