Решение № 5911 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1600/2012 г.

Решение № 5911 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1600/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ахмед Асан Якуб от с. Дъбник, Община Поморие, срещу решение № 16150/8.12.2011 г. по адм. д. № 3727/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е обявена нищожността на заповед № РД -46-371/18.10.2000 г. на министъра на земеделието и горите. Касаторът твърди в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е недопустимо и иска обезсилването му, поддържа алтернативно - неправилност и необоснованост на решението и се иска отмяната му. Ответникът - Върховна административна прокуратура, представлявана от прокурор Кожарев взема становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - министърът на земеделието и горите, не взема становище по касационната жалба. Върховният административен съд, първа колегия, петчленен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в него отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подаден в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав, по протест на прокурор от Върховна административна прокуратура, е обявил за нищожна заповед № РД 46 - 1371 от 18.10.2000 г., издадена от министъра на земеделието и горите, с която на основание чл. 81, ал. 1 от Закона за горите (отм.), във връзка с чл. 140, ал. 1, т. 2 и § 6, ал. 1 от ППЗГ е наредено да се отстъпи възмездно право на строеж на Ахмед Асан Якуб върху земя от държавния горски фонд в, в района на Държавно лесничейство - Несебър, за строителство на масивни жилищни сгради. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед е постановена в нарушение на административнопроизводствени правила - § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗГ във връзка с § 6, ал. 2 от ПЗР на ППЗГ и глава пета на ЗДС, тъй като правото на строеж е отстъпено без провеждане на търг или конкурс. Решението е правилно като краен резултат, но настоящата инстанция не споделя изложените мотиви. Заповедта на министъра на министъра на земеделието и горите е издадена при липса на материална компетентност, поради това, че съобразно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от Закона за горите (отм.), в приложимата редакция към датата на издаване на спорната заповед, строителството в горите и земите в горския фонд, свързано с управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите, независимо от тяхната собственост, обхваща изграждането на горски пътища и транспортни съоръжения, съобщителни линии и далекопроводи, технико-укрепителни съоръжения, сгради и други временни постройки. С разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ППЗГ е конкретизирано, че строителство по смисъла на чл. 81, ал. 1 от Закона за горите (отм.) е изграждането на горски пътища (първа, втора и трета степен), въжени линии, ски-писти, лифтове, влекове и паркинги; сгради за постоянно или временно обитаване - административно-управленски сгради, горски и ловни кантони, контролни горски пунктове, пожаронаблюдателни кули, горски учебни и опитни центрове, стационари, сгради за отдих, туризъм и санаторно-курортно лечение, къмпинги, заслони, ремонтни работилници и складове, навеси, ферми за производство на дивеч, рибарници, риболюпилни, селскостопански ферми, битови и стопански сгради, пречиствателни съоръжения; съобщителни линии и далекопроводи, необходими по т. 1 и 2 и по чл. 16 от ППЗГ и технико-укрепителни съоръжения за защита на строителството по т. 1, 2 и 3. С оглед разпоредбата на чл. 139 от ППЗГ във всички случаи допустимото строителство в горите и земите от горския фонд, което се разрешава в хипотезата на чл. 81, ал. 1 от ЗГ (отм.) без промяна на предназначението е за осигуряване мероприятията по управление, възпроизводство, ползване и опазване на горите, за запазване и подобряване на техните многостранни полезни функции. Оттук следва изводът, че изброяването на строежите, за които може да се отстъпи право на строеж върху земя от държавния горски фонд е не примерно, а изчерпателно, поради което заповедта на министъра е произнесена извън границите на материалната му компетентност да издаде заповед за отстъпване на право на строеж в земи от горския фонд на физически лица за задоволяване на жилищни и вилни нужди. Настоящият състав счита, че възможността да се учреди право на строеж за вилни или жилищни нужди не попада в хипотезите, визирани в нормата на чл. 81, ал. 1 от ЗГ (отм.), в които министърът на земеделието и горите е компетентен да издаде заповед. В текста на чл. 140, ал. 3 от ППЗГ изрично е предвидено, че за всички строежи в земите от горския фонд, извън изчерпателно изброените в ал. 1, строителството се разрешава само след изключване на терена от горския фонд. Хипотезата, при която в горите и земите от горския фонд се извършва строителство, извън това, което е предвидено в Глава шеста на ППЗГ е уредена като основание за изключване на горите и земите от горския фонд, поради промяна на предназначението им - чл. 15, ал. 1, т. 1 от ППЗГ. Следователно, правото на строеж в полза на физически лица за задоволяване на жилищни и вилни нужди не може да се учреди за терен, представляващ гора или включен в горския фонд, от което следва, че като е издал процесната заповед министърът на земеделието и горите е постановил акт извън рамките на материалната си компетентност, визирана в § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗГ. При изричното изискване за изключване от горския фонд на земи, чието предназначение се променя за извършване на строителство, извън предвиденото в Глава шеста на ППЗГ, настоящият състав намира, че не е налице компетентност на министъра на земеделието и горите да издаде заповед за отстъпване на право на строеж в полза на физически лица за построяване на масивни сгради за задоволяване на жилищни или вилни нужди. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно в крайния извод за нищожност на процесната заповед на министъра на земеделието и горите, но с мотивите изложени в настоящото решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,