Решение № 436 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1733/2008 г.

Решение № 436 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1733/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) Й. П. С. и П. П. И., двамата от гр. Б. са подали касационна жалба срещу решението на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 703/2007 г. Ответниците Н. П. Ч. и Г. Д. Ч., двамата от гр. Б., считат жалбата за неоснователна. След проверка, касационният съд установи следното: Бургаският районен съд с решение по гр. д. № 433/2007 г. е отхвърлил предявеният от С. и И. срещу ответниците - съпрузите Ч., иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот - апартамент в гр. Б., кв. Меден рудник, сключен между И като прехвърлители и Н. Ч. като приобретател, който договор е удостоверен с нот. акт № 20/7.12.1994 г. на Бургаския нотариус. По жалба на ищците е образувано гр. д. № 703/2007 г. на Бургаския окръжен съд, който с въззивно решение от 14.01.2008 г. е отменил частично първоинстанционното решение и развалил договора до размер на 6/12 ид. ч. от имота, като оставил в сила решението на районния съд в останалата част, с която е отхвърлен искът за разваляне на договора изцяло. Изводите и решението на въззивния съд са правилни. Бургаският окръжен съд е направил задълбочен и изчерпателен анализ на гласните доказателства по делото и обосновано е приел, че до смъртта на прехвърлителката И. И., починала на 11.03.2006 г., приобретателката Ч., подпомагана и отсъпруга си, е изпълнявала задълженията по алеаторния договор за гледане и издръжка на двамата прехвърлители. Съдът точно е констатирал, че след смъртта на И., отношенията между Ч прехвърлителя П. И. /сестра и брат/ са се влошили, но това е било резултат на неговите действия и поведение, тъй- като е отказал да приема грижи от Ч. и не я е допускал до дома му. Едновременно с това съдът е отчел като неточно изпълнение от страна на ответницата, нейната пасивност при възникналите конфликтни отношения, тъй-като не е поискала трансформация на задълженията й в паричен еквивалент. С оглед на това, съдът е постановил разваляне на договора само по отношение на 1/2 от апартамента, каквото е било притежанието на П. И. към момента на сключване на договора. Неоснователно е оплакването на касаторите, че съдът е следвало да развали договора изцяло щом като е доказано неизпълнение по отношение на едния от кредиторите. Развалянето на алеаторните договори е подчинено на общите правила по чл. 87 ЗЗД, при които съществено значение има степента на неизпълнение. Когато неизпълнението по отношение на един от кредиторите по договора е значително, това може да бъде основание за разваляне на договора изцяло. В случая обаче, решаващият съд е констатирал, че от сключване на договора през 1994 г. до смъртта на И. И. през 2006 г., или в продължение на 12 години, ответницата е изпълнявала задълженията си добросъвестно спрямо двамата прехвърлители. Искът за разваляне на договора е предявен през 2007 г. и решаващият съд е приел, че за този период е допуснато неизпълнение от ответницата поради противопоставянето на прехвърлителя П. И., който е отказвал съдействие по субективни причини. С оглед на тези фактически обстоятелства, не може да се приеме че е налице значително неизпълнение на договора, което да бъде основание за развалянето му изцяло. Върховният касационен съд