Решение № 11984 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7384/2012 г.

Решение № 11984 от 1.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7384/2012 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Рашо Господинов Петров от гр. Стара Загора, чрез пълномощника му адв. Диана Гърдева, против решение № 68 от 12.04.2012 г., постановено по адм. дело № 158/2011 г. по описа на Старозагорския административен съд, пети състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-25-446 от 15.03.2011 г. на кмета на община Стара Загора. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с искане за неговата отмяна. Ответникът - кметът на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Соня Николова, в подробно писмено становище, обосновава неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Ответниците - Танка Минчева Даскалова, Боян Борисов Даскалов, Николай Тончев Трандев и Анелия Борисова Тодорова не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Сочи, че оспореното решение е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК и същото следва да се отмени, като настоящата инстанция се произнесе по съществото на спора. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С оспореното решение, постановено в производство по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор против заповед № РД-25-446 от 15.03.2011 г., с която на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ кметът на община Стара Загора е отказал на наследниците на Господин Петров Иванов правото да придобият собствеността върху имот № 258.30, м. "Съборена кюприя", землище гр. Стара Загора. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по предходно, подадено от Господин Иванов, наследодател на жалбоподателя, заявление за придобиване на собствеността върху процесната земеделска земя - вх. № 0502178 от 20.07.1992 г., е налице положително произнасяне на компетентния орган. Изготвена е оценка на имота, видно от представения оценителен протокол, на основание § 5, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в редакцията към момента на подаване на заявлението. Определената сума обаче не е внесена от ползувателя, само поради неговото виновно поведение, в резултат на което процедурата по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е останала недовършена. Създаденият с ПМС № 456/1997 г. ред по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, е относим само до лица, които не са подали до този момент заявления за придобиване на правото на собственост. Кметът не е следвало да се произнася по повторно подаденото заявление, тъй като непостигане на целения ефект от страна на жалбоподателя по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ се дължи на негово виновно поведение и не може да обоснове ново искане по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. По тези съображения съдът е счел, че обжалваната заповед е законосъобразна, постановена при правилно приложение на материалния закон. Така постановеното решение е неправилно, тъй като не е съобразено с доказателствата по делото, съответно неправилно е приложен материалния закон. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил, поради което не се налага връщането на делото за ново разглеждане. От данните по делото безспорно е установено, че Господин Иванов, наследодател на настоящия жалбоподател, е заявил искането си за придобиване на собствеността върху предоставен за ползване имот, който той е закупил от ползвателите Георги Динев Ковачев и Тянка Димова Ковачева, с площ от 1 дка, находящ се в м. "Съборена кюприя", землището на гр. Стара Загора, с молба вх. № 0502178 от 20.07.1992 г. На основание приложимия към този момент ред, визиран в § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в действащите му към момента на искането и произнасянето редакции от ДВ, бр. 72/1993 г., съответно ДВ, бр. 48/1995 г., е направена оценка на имота, предоставен за ползване - оценителен протокол от 15.08.1994 г. от нарочна, назначена от кмета на общината комисия, която има значение на положително произнасяне, тъй като имплицитно съдържа и разпореждане за признаване на правото на трансформация на правото на ползване в право на собственост. Изводите на съда в този смисъл са обосновани и съобразени със закона. Това което съдът не е съобразил обаче е, че съгласно приложената по делото разписка Господин Иванов е получил оценителния протокол през 1994 г., като липсват данни за точната дата на съобщаване на оценката на заявителя. Ето защо не може да се възприеме изводът на съда, че процедурата по трансформация на правото на ползване в право на собственост не е довършена само и единствено поради виновното поведение на заявителя, който не е заплатил определената цена на имота, по сметка на общината. Освен че не е ясно кога точно му е съобщен оценителния протокол, незаплащането на цената в срока по § 5, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, в редакцията му от ДВ, бр. 72/1993 г. не може да се вмени във вина на ползувателя, тъй като плащането е невъзможно - визираният в нормата срок е до 30.09.1993 г., а произнасянето с оценителния протокол е от 1994 г., т. е. далеч след неговото изтичане. Късното произнасяне на администрацията - повече от две години след подаване на искането не може да има неблагоприятни последици за заявителя. Освен това, в случая следва да се съобрази и обстоятелството, че съгласно нормата на § 36 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 98/1997 г., ползвателите, подали молби за оценки до общините по местонахождението на имота до 30.09.1995 г. по § 4а и 4б от ЗСПЗЗ, запазват правата си за получаването им по този закон. (Посоченото изменение е синхронизирано с изменението и допълнението на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 98/1997 г., с което е създадена нова ал. 6, в която е посочен краен срок, до който може да се заяви правото за придобиване на собственост - 31.01.1998 г. Посоченият срок до 31.01.1998 г. е повторен и в § 61 от ПМС № 456/1997 г., визиращ възможността на ползувателите с права по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които не са заявили да ги заявят по посочения ред.) Очевидна е волята на законодателя, да се даде нова възможност, както на ползувателите, незаявили правата си до този момент да ги заявят в посочения срок, така и тези, на които не са довършени процедурите по изкупуване на ползваните имоти да запазят правата си за това - да получат оценка. При тези данни, следва да се приеме, че след като заявителят е с недовършена процедура по придобиване на собствеността, не по негова вина, то въпреки произнасянето на административния орган през 1994 г., като ползувател подал молба в срок, е запазил правото си да получи оценка. Бездействието на административния орган не може да доведе до погасяване на правото на ползвателя да иска оценка на имота, което искане е заявено още през 1992 г. и което право му е гарантирано със специалната норма на § 36 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Естествено е новото произнасяне на административния орган да е съобразено и проведено по приложимия ред - този по § 62 и сл. от ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, ДВ, бр. 122/19.12.1997 г., който ред е приет в синхрон с цитираните норми на § 4а и § 36, след изменението им през 1997 г. В тази връзка не може да се възприеме изводът на съда, че кметът не е следвало да се произнася със заповед по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като сочената процедура важи единствено по отношение на незаявили претенциите си ползватели. Липсва разрешаване с влязъл в сила административен акт на спорния въпрос, поради което липсва основание да се откаже произнасяне по искането от 1992 г., новирано през 1997 г., при запазените с нормата на § 36 от ЗСПЗЗ права. Междувременно имотът е отреден за ползувателя с влезлия в сила план на новообразуваните имоти, като му е определен имот № 258.30 от 600 кв. м, т. е. в рамките на ограничението по § 4з от ПРЗ на ЗСПЗЗ. Изложеното води до извода, че административният орган законосъобразно се е произнесъл по искането по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, но не е имал основание да отказва признаване на права на ползвателя по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Приемайки обратното, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон и решението като неправилно на това основание, следва да бъде отменено. Произнасяйки се по същество, настоящият състав следва да отмени като незаконосъобразна заповедта на кмета на гр. Стара Загора, като признае правото на ползвателя да придобие собствеността върху имота, тъй като са налице основанията на § 4а от ЗСПЗЗ за признаване на това право - не се спори, че заявителят е приобретател от лице с предоставено право на ползване по силата на акт, визиран в § 63 от ППЗСПЗЗ, подал е искане в срок, в имота има изградена сграда, която не попада в изключенията по смисъла на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. В хипотезата на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ не се съдържа изискване за законност на сградите и наличие на строителни книжа. След като на ползвателя му бъде признато право на трансформация, делото следва да бъде върнато като преписка на административния орган за определяне на оценка на имота. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 1 и 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,