Решение № 5292 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 751/2009 г.

Решение № 5292 от 22.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 751/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби от дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Първата касационна жалба е насочена срещу решение № 1310/16.10.2008 г., постановено по адм. дело № 1928/2007 г. по описа на Варненския административен съд, с което е обявена частично нищожността на РА № 2500131/19.07.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Търговище в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период месец октомври 2006 г. по фактури, издадени от "Омега транс" ООД в размер на 11 604,80 лв. и начислената лихва. Релевира се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон. Изложени са доводи в касационната жалба, че АПВ се извършва в резултат не на ревизия, а на проверка, при която органите по приходите не установяват данъчни задължения, а извършват само формална проверка. Касаторът твърди, че АПВ макар и да има някои белези на индивидуален административен акт, не е такъв, поради което неправилно административният съд е приел, че изменението му може да стане само по реда на чл. 99 АПК. Подробни съображения, обосноваващи направеното оплакване са развити в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт в посочената част. Иска се присъждане на юристконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Втората касационна жалба е насочена срещу решение № 1541/18.11.2008 г. по същото дело, с което е оставено без уважение искането на дирекцията за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1310/16.10.2008 г. относно разноските, които са присъдени в полза на Национална агенция по приходите, а не на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. Касаторът се позовава на чл. 6, ал. 3 от Закона за устройство на държавния бюджет, съгласно който дирекцията е третостепенен разпоредител с бюджетни кредити в структурата на НАП, поради което разноските трябва да се присъдят в негова полза. Ответникът "Тим-Лесо груп" ЕООД - гр. Омуртаг, редовно призован не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за правилност на решението в частта, в която ревизионния акт е обявен за нищожен, а относно касационната жалба срещу решението, с което е оставено без уважение искането за поправка на очевидна фактическа грешка, следва да се остави без уважение. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество, касационната жалба, насочена срещу решението с, което е обявена нищожността на ревизионния акт е неоснователна, а касационната жалба срещу решението, с което е отказано допускане на очевидна фактическа грешка в частта за разноските е основателна. За да обяви нищожността на РА № 2500131/19.07.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Търговище в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период месец октомври 2006 г. по фактури, издадени от "Омега транс" ООД в размер на 11 604, 80 лв. и начислената лихва, първоинстанционният съд е приел, че с АПВ № 1123/11.12.2006 г. на дружеството е бил възстановен ДДС в размер на 2 488, 81 лв., която сума е получена от лицето на 18.12.2006 г. Направен е извод от съда, че е налице влязъл в сила индивидуален административен акт, какъвто представлява АПВ по отношение на процесния данъчен период - месец октомври 2006 г. Съдът е приел, че процедура по изменение на влезли в сила индивидуални административни актове не е разписана в ДОПК, доколкото нормата на чл. 133 ДОПК визира изменение на задължения за данъци, затова следва да се приложи чл. 99 АПК. Прието е от съда, че в процесния случай и АПВ и РА са издадени от равни по степен органи по приходите, т. е. актът, с който е изменен влязъл в сила индивидуален административен акт не е издаден от непосредствено по-горестоящ административен орган, което е довело до нищожност на ревизионния акт в частта за данъчен период - месец октомври 2006 г. Решението в тази обжалвана част е правилно. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира, че са законосъобразни изводите на съда относно порочността на ревизионния акт до степен на нищожност, поради липсата на компетентен орган, който да го възложи и съответно издаде. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на решаващия съдебен състав от първоинстанционния съд, че АПВ представлява индивидуален административен акт. Неговото изменение след влизането му в сила може да се извърши единствено по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК. С влезлия в сила АПВ за ответното дружество са възникнали права, поради което не може с последващ ревизионен акт, неиздаден по реда на чл. 133 ДОПК тези права да се превърнат в задължения за данъчния субект. Неправилно касаторът се позовава на чл. 129, ал. 3 ДОПК в последната му редакция която е неотносима за процесния случай, тъй като АПВ № 1123 е издаден на 11.12.2006 г., поради което е приложима редакцията на тази правна норма преди изменението с ДВ., бр. 108/2007 г. в сила от 19.12.2007 г. Съдът не споделя правните изводи на съда, че в ДОПК няма разпоредба, предвиждаща изменение на АПВ, поради което следва да се приложат нормите на АПК , но тези изводи на съда не опорочават решението му като краен резултат. Постоянната практика на ВАС, I отделение е категорична, че в случаите, когато за един и същи данъчен период има издаден АПВ, с който се възстановява данък на данъчния субект, а след това за същия период е издаден РА, с който се определят данъчни задължения, то издадения ревизионен акт е нищожен. Тази нищожност се обосновава именно с посочените по-горе разпоредби на ДОПК . Предвид изложеното по-горе обжалваното съдебно решение не страда от пороците, посочени от касатора и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, изр. 1 АПК. Относно касационната жалба срещу решението, с което е оставено без уважение искането за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка, настоящият съдебен състав счита, че тя е основателна. Изрично в разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. последно ДОПК е отразено, че разноски под формата на юристконсултско възнаграждение се дължи на администрацията. Като се има предвид разпоредбите на чл. 156, ал. 1 във връзка с чл. 159, ал. 2 ДОПК, именно дирекция "ОУИ" в качеството й на решаващ орган е страна в съдебното производство, поради което на нея следва да се присъдят разноските, а не на първостепенния разпоредител с бюджетни кредити, каквато е НАП. Освен това изрично в мотивите на решение № 1310/16.10.2008 г. съдът е изразил волята си за присъждане на юристконсултско възнаграждение, като изрично е посочил, че това възнаграждение се дължи на ответната страна, която е дирекция "ОУИ" - гр. Варна, а не НАП. В този смисъл решението, с което е отказано допускане на очевидна фактическа грешка е неправилно и следва да бъде отменено и постановено друго, с което молбата за допускане на очевидна фактическа грешка бъде уважена. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,