Решение № 8418 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7678/2016 г.

Решение № 8418 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7678/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., подадена чрез пълномощника юриск. Т. Н., против решение № 519 от 19.05.2016 г. по адм. д. № 72/2016 г. на Административен съд С. - област, пети състав, с което по жалбата на Д. Н. В. е отменено Уведомително писмо изх. № 02-230-6500/8352/19.11.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързано с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2014 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", като преписката е върната на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението и е осъден ДФ "Земеделие" за заплати разноски по делото в размер на 1020 лв. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и необоснованост и се оспорват изводите на съда относно двойното деклариране на спорните БЗС. Т., че неправилно съдът е приел, че административният акт не е мотивиран, предвид на това, че в таблиците са посочени заявените площи, както и установените и наддекларирани площи в резултат на установени двойно заявен площи, като конкретните нарушения са нанесени в колони и в числово отразени ха за всяко БЗС. И., че между засегнатите от застъпването земеделски стопани в административното производство съществува правен спор и са представени документи, от които не може еднозначно да се изясни правното основание за ползване на спорните площи, а ДФЗ няма право да дава превес на който и да е от тях. Моли, Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно и претендира присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът - Д. Н. В. от гр. К., оспорва касационната жалба чрез пълномощник адв. Г. К., който в съдебно заседание и с писмен отговор излага доводи за оставяне в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно постановено и претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че процесното писмо не съответства на представените доказателства при проведеното производство по отстраняване на застъпванията, като не са взети предвид представените към договора за наем скици, а земеделските стопани, с които са установени застъпванията не са приложили оригиналните скици към договорите с отразените върху тях подимоти. Излага, че правилно съдът е приел, че за тези конкретни случаи липсват ясни мотиви на какво фактическо основание административният орган е разрешил застъпването, като е нарушило правото на защита на страната и не е дало възможност на съда да установи на какво се основава действителната воля на административния орган. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 519 от 19.05.2016 г. по адм. д. № 72/2016 г. на Административен съд С. - област е отменено Уведомително писмо изх. № 02-230-6500/8352/19.11.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързано с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи" за кампания 2014 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с което на Д. Н. В., е отказано подпомагане за площите, декларирани в зона "Натура 2000", според група А - постоянни пасища и са му наложени санкции за бъдещ период в размер на 6 673,96 лв. и административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията в мотивите на съдебния акт. Със същото решение Д. фонд "Земеделие" гр. С. е осъден да заплати на Д. Н. В. направените разноски по делото в размер на общо 1020 лв. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган в рамките на законовите му правомощия, но при постановяването неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В мотивите на съдебното решение подробно са анализирани доводите на земеделския производител и на административния орган, приетите писмени доказателства и изслушаната съдебно-техническа експертиза, от които е изведено заключение за незаконосъобразност на процесното уведомително писмо и връщане преписката на органа за ново разглеждане на заявлението на Д. В.. Съдът е преценил, че установеният от вещото лице по делото общ размер на недопустимата площ по мярка 213 от 2,16 ха или 2,50 %. сочи, че не са спазени изискванията на чл. 58, от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. и административният орган неправилно е приел, че общият размер на недопустимата площ за "Натура 2000" е 43,47 ха или 96,32 %., поради което и постановеният отказ за финансово подпомагане, обективиран в процесното уведомително писмо е незаконосъобразен. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна е установено, че Д. В. е заявил 14 земеделски парцела за подпомагане за кампания 2014 г. по по мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързано с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи". С Уведомително писмо № 02-230-6500/8352/19.11.2015 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", му е отказано финансово подпомагане в размер на 13 602,78 лв. за кампания 2014 г., поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане за част от площите и му е наложена санкция за бъдещ период в размер на 6 673,96 лв. Със съдебното решение са описани декларираните от земеделския стопанин за всеки БЗС с установени наддекларирани площи по Мярка 213. По отношение на отказания размер за финансово подпомагане и наложената санкция Д. В. е оспорил уведомителното писмо по съдебен ред. В производството съдът е допуснал и приел съдебно - техническа експертиза, която не е оспорена от страните, според която от заявените за подпомагане парцели по мярка 213 за кампания 2014 нямат недопустими площи от слоя. Първоинстанционният съд е приел, че в уведомителното писмо и в административната липсват мотиви, поради които не са признати представените от заявителя документи относно основанието за ползване на заявените площи: Съдът е приел, че същите не са взети предвид и не са обсъдени в процесното уведомително писмо, а земеделският стопанин не е уведомен, че представените от него документи удостоверяващи правото му на ползване на тези имоти няма да бъдат взети предвид при изчисляване на допустимите за подпомагане площи. Съдът е посочил, че от заключението на СТЕ е видно, че за голяма част от заявените от жалбоподателя парцели са установени застъпвания, за които административния орган не е взел предвид представените от земеделския стопанин към договора за наем скици, издадени от община К. за земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, които общината е разделила на подимоти. Експертът е установил, че в договорите за наем всички земеделски стопани, участващи в застъпванията, изрично са посочени номерата на подимотите и техните площи, като същите са показани и на скици към договорите. Земеделските стопани, с които са установени застъпвания по заявлението на жалбоподателя не са приложили оригиналните скици към договорите с отразените върху тях подимоти, а издадени от АГКК на земеделските стопани скици са на целите кадастрални имоти. Въз основа на направените проверки, анализи и изчисления вещото лице е приело, че като недопустими за подпомагане площи по заявлението на жалбоподателя следва да бъдат определени 2,16 ха или 2,50 %. Първоинстанцонният съд подробно е анализирал допуснатата експертиза и приетите писмени доказателства. От изслушаната и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че всички декларирани БЗС попадат в допустимия слой за подпомагане, както и че проверки на място не са извършвани. От заключението на вещото лице е видно, че има несъответствия при разрешаването на двойно заявени площи и установената застъпена площ, за Мярка 213 следва да е 2,16 ха или 2,50 %., а в уведомителното писмо е 43,47 ха или 96,32 %. Решаващият съдебен състав приема, че издателят на уведомителното писмо има задължението да извърши конкретна и пълна проверка по всяко едно заявление и в случай, че се установят несъответствия да назначи допълнителни проверки, с които да изясни обективните факти. В този смисъл е и изискването на приложимия чл. 28, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., съобразно който данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат последвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. Тъй като административният орган не е извършил нито едно от визираните по- горе действия, следва да се приеме, че не е изяснил в пълна степен верността на констатираните несъответствия. При това положение правилно първоинстаницонният съд е приел, че уведомителното писмо е издадено в противоречие с материално-правните разпоредби на Регламента, които имат пряко действие. Неоснователни са и доводите на касатора, в този смисъл, за нарушение на чл. 28, § 2 от Регламент № 1122/2009 на Комисията. Следва да се отбележи, че е правилна забележката, че съдът неправилно се е позовал на чл. 24, ал. 4 и чл. 28 от Регламент (ЕО) № 796/2004, който е отменен 2010 г., но което обаче е несъществено нарушение, предвид идентичността на нормите с чл. 28, § 2 от Регламент № 1122/2009 на Комисията. Настоящият съдебен състав споделя и изводите на съда за нарушение и на основни разпоредби на административното производство пред административния орган - чл. 28 и чл. 34 от АПК, поради това, че на страната не е осигурена предвидената от нормативната уредба възможност да изрази становище по събраните доказателства, както и да предяви своите искания, също така не са изяснени в пълнота фактите и обстоятелствата относно двойно заявените площи по мярка 213 "Натура 2000". С оглед на изложеното след връщане на преписката на органа следва да бъдат спазени административнопроизводствените правила за произнасяне по заявлението на земеделския стопанин в съответствие с дадените от административния съд указания, относими към определяне на действителното процентно съотношение на наддекларираната към установената площ при съобразяване констатациите на СТЕ. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. На ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски в доказания размер - 850 лв., представляващи адвокатски хонорар, съгласно Договор за правна защита и съдействие (л. 27 от касационното дело). Настоящият съдебен състав приема, че претендираното адвокатско възнаграждение е съответстващо на действителната фактическата и правна сложност на делото, поради което възражението за прекомерност следва да се остави без уважение. Следва да се има предвид също, че съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й редакция след изм. и доп. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г., минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗПЗП, които дела безспорно са без определен материален интерес, е 500 лева, поради което претендирания размер от 850 лева не е прекомерно завишен и следва да бъде осъден ДФЗ да заплати на ответника. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение