Решение № 14741 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6699/2011 г.
ВАСVI отделение14.11.2011 г.докладчик т Александър Еленков
Диспозитив
Оставя в сила решението по адм. дело № 25/2011 г. на Административен съд - гр. Монтана. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14741 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6699/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Витан Цветанов Цветков от гр. Монтана срещу решението по адм. дело № 25/2011 г. на Административен съд - гр. Монтана. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че с решение № 106 от 20.12.2010 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Монтана е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател Витан Цветанов Цветков срещу разпореждане № 1296 от 2.11.2010 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при същото РУСО, с което това длъжностно лице е отказало да отпусне на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО). За да постанови този резултат директорът на РУСО е приел за законосъобразен изводът на длъжностното лице, че жалбоподателят няма най-малко 15 години осигурителен стаж от втора категория и общ сбор 100 от възраст и осигурителен стаж, изискуем от правилото на 68, ал. 2 КСО. Витан Цветанов Цветков е оспорил законосъобразността на отказа и решението на директора пред съда с доводи, че: а) от придобития от него осигурителен стаж като шофьор за времето от 1978 г. до 1986 г. от втора категория са зачетени само 9 години и 11 месеца, т. е. по-малко от действително придобития осигурителен стаж от втора категория (вероятно жалбоподателят е допуснал техническа грешка - посоченият от него период е от 8 години); б) от 1986 г. до 1991 г. е работил като механик и този осигурителен стаж не е зачетен като такъв от втора категория; в) осигурителният стаж, придобит от него в Автобусни превози и в Товарни превози също не е зачетен за такъв от втора категория. В хода на съдебното производство е прието писмено заключение от вещото лице Илия Димитров Петров, което завършва така: "VI. Заключителна част: ... По задача № 2: Дори трудът му като стругар, фрезист и механик да е зачетен като втора категория Витан Цветанов Цветков към датата на подаване на заявлението, към датата на разпореждането и решението на РУСО - Монтана не е имал необходимите 100 точки." С посоченото по-горе решение Административен съд - гр. Монтана е отхвърлил жалбата на Витан Цветанов Цветков срещу решението на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане - отказ. За да постанови този резултат съдът се е позовал изцяло на цитираната част от заключението на вещото лице. Изразил е становище, че не следва да обсъжда въпроса осигурителният стаж през спорните периоди от коя категория е, щом като дори при благоприятната за жалбоподателя втора категория пак не би било осъществена втората предпоставка за правото на пенсия при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО - лицето да има сбор 100 от осигурителен стаж и възраст. Този извод е правилен (законосъобразен и обоснован). Доводите в касационната жалба не са съобразени с тези мотиви към оспореното с нея решение на Административен съд - Монтана и не следва да бъдат обсъждани. Ако счете, че в резултат на изминалия период от време - от жалбата до директора на РУСО до постановяването на това решение по касационната жалба - той вече има необходимия сбор 100 от осигурителен стаж и възраст, касационният жалбоподател може отново да подаде заявление за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, защото спорът, от коя категория е осигурителният стаж през спорните периоди и длъжности шофьор, стругар, механик и т. н., не е разрешен с влязло в сила съдебно решение. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,