Решение № 13179 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12269/2019 г.

Решение № 13179 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12269/2019 г., IV о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от директора на Областна дирекция на Държавен Фонд "Земеделие" – София, чрез Д. Петрова - юрисконсулт - процесуален представител, срещу решение № 4762/08.07.2019 г. по адм. дело № 10514 по описа за 2018 г. на Административен съд София – град. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. При подробно изложени съображения прави искане да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да се отхвърли жалбата на М. Георгиев срещу обжалвания от него административен акт. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът – М. Георгиев, не изразява становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, допустима е, но по същество е неоснователна. Настоящият състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - София е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява основателна. С решение № 4762 от 08.07.2019 г. по адм. дело № 10514/2018 г. Административен съд София - град е отменил решение № 14/112/09366/3/01/04/01 от 12.07.2018 г. /изх. № 01-220-6500/57 от 13.07.2018 г./ за налагане на финансова корекция, издадено от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – София област и осъдил Държавен фонд "Земеделие" да заплати на М. Георгиев сумата от 1 844. 46 лева, представляваща извършени от последния разноски по производството. За да постанови този резултат административният съд е приел, че в настоящия случай ЗУСЕСИФ не е приложим, тъй като процедурата по заявлението за подпомагане, респективно по заявката за второ плащане е установено в Наредба № 9 от 3.04.2008 г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Следователно твърдените от административния орган, неизпълнение на нормативните и договорни задължения от страна на жалбоподателя е следвало да бъдат установени в административна процедура по реда на чл. 33 от Наредба №– от 3.04.2008 г. в хода на която Изпълнителния директор на Разплащателната агенция или упълномощено от него лице, при наличието на предпоставките установени в чл. 33, ал. 1, чл. 33, ал. 2, т. 1 или чл. 33, ал. 2, т. 2 от Наредбата, със съответния акт да изиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати сключения договор. На следващо място съдът е посочил, че съобразно чл. 59, ал. 2, т. 2 от АПК е въведено правилото, когато административния акт се издава в писмена форма, той да съдържа изрично наименование на акта, тъй като наложителната необходимост, конкретно да се наименува съответния акт, има функцията да определи, какво е действителното намерение на административния орган и какъв е точният предмет на неговото волеизявление. Въз основа на което с оглед наименованието на процесния акт, постановения с него резултат и посоченото основание на което това е сторено, е направен извода, че е налице решение за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. Също така е приел, че смесването на двете процедури и като краен резултат, започването на административното производство по реда на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и приключването му с издаване на решение за финансова корекция, е прието, че е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, което пък е довело до нарушаване на правата на жалбоподателя на участие и защита в производството. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Обосновано съдът в мотивите на решението си е приел, че ЗУСЕСИФ е неприложим. Позоваването в административния акт на разпоредби на ЗУСЕСИФ, обаче, не съставлява съществен порок, налагащ отмяната му само на това основание. Производството в случая е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 9/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП, според нейния § 4 от ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, последният закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Процесната процедура по заявлението за подпомагане и сключения договор за отпускане на финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР 2007-2013 г. е уредена с Наредба № 9, издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗПЗП, а не от ЗУСЕСИФ, поради което правилно административният акт е основан и на чл. 33, ал. 1 във вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9/2008 г. Основателно обаче е твърдението на касатора, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Спорът между страните е по отношение на установените от административния орган обстоятелства, а именно дали е налице неизпълнение на инвестиции, основни дейности и цели предвидени за изпълнение на бизнес плана, в това число налице ли е изпълнение на предвидените за засаждане 24 дка орехи през третата година от изпълнение на Бизнес плана, който да са създадени в съответния период съобразно нормата на чл. 14г от Наредба № 9 от 03.04.2008 година. Съответно дали е налице установеното от административния орган, че размерът на стопанството на ползвателя е 4. 02 ИЕ, формирани от 80 бр. пъдпъдъци и 1. 0136 ха орехи, което е съпоставено с първоначалния определен размер при кандидатстване, който е бил 4. 26 ИЕ се установява намаление с 0. 24 ИЕ. На следващо място дали е налице твърдяното нарушение на разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., съответно т. 4. 29 б. "к" от договора. След събиране на административната преписка и всички представени от насрещните страни писмени доказателства, съдът напълно се е десезирал от разрешаването на възникналия пред него правен спор за законосъобразността на наложената финансова корекция. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК го задължава, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, в това число спазването на материалния закон и съответствието с целта на закона. Съдът е този, който законово е задължен да прецени, дали при издаване на решението за налагане на финансова корекция са спазени разпоредбите на Наредба № 9/2008 г., особено в конкретния случай, при който са изложени фактическите и правни основания от подзаконовия нормативен акт. Следователно съдът е следвало в развилото се пред него производство по проверка на законосъобразността на решението да прецени и съществуването на материалните основания за издаването му, което той безспорно не е направил. Решаването на спора по същество от настоящата касационна инстанция би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Допуснатите от съда нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до постановяване на неправилно решение. Те съставляват отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С оглед на изхода от спора и на разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК по искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,