Решение № 3858 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15940/2013 г.

Решение № 3858 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15940/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Анна Миткова от гр. Варна, подадена от пълномощникът адв. Костелянчик против решение № 2397/04.10.2013 г. по адм. д. № 116/2013 г. на Административен съд-Варна. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, се претендира отмяната му и произнасяне по същество, със законните последици. Ответникът Общински съвет-Варна, чрез адв. Николова излага становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението и моли за потвърждаването му изцяло . Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за обоснованост и законосъобразност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящата касаторка срещу решение № 550-6/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет-Варна, с което е одобрен ПУП-ПУР на с. о. "Акчелар", в частта, засягаща ПИ 2522.631 по отношение на събирателна улица V клас. Решението е мотивирано с валидност на оспорения административен акт, като издаден от компетентния орган и при спазена процедура по чл. 128, ал. 2, чл. 129, ал. 1 и чл. 124, ал. 2 от ЗУТ . Прието е, че са съобразени изискванията на чл. 16, ал. 7 във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и ПУР е съобразен с влязлата в сила кадастрална карта от 2008 г., т. е. отговаря на чл. 115, ал. 2 от ЗУТ. Обсъдена е подробно изяснената по делото фактическа обстановка във връзка с констатациите на неоспорената съдебно-техническа експертиза. Прието е, че липсва друг по-икономичен вариант по смисъла на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ за прокарване на улицата, а предвидения такъв с плана не противоречи на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като икономичното осъществяване на предвижданията по плана не се преценява на плоскостта само на един имот, а в общите параметри. Решението е обосновано и законосъобразно. Процесният подробен устройствен план - ПУР предвижда първична регулация по чл. 110, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗУТ във връзка с чл. 16, ал. 7 ЗУТ. Установено е по делото, че процесния ПИ 2522.631 не е урегулиран и е нанесен по актуална кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, като засегнатата от предвидената улица част от сграда е в режим на търпимост. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно липсата на нарушенията на материалния закон при одобряване на процесния ПУП-ПУР, в частта, касаеща предвидената второстепенна улица от V клас, засягаща собствения на жалбоподателката ПИ 2522.631. Кредитираната изцяло и във връзка с останалите доказателства по делото съдебно-техническа експертиза, установява при детайлно визиране на показателите по плана, спазване параметрите на съществуващата улична мрежа, с класификацията на проектната улична мрежа, с техническите характеристики, съгласно Наредба № 2/2004 г., за планиране и проектиране на комуникационно-транспортни системи на урбанизираните територии . Улицата / от о. т. 159 до о. т. 163/ е съобразена с денивилацията на място и има пълно съвпадение с проектните и теренни квоти, както и с ОУП/2012 г. с оглед първостепенната улична мрежа. Процесната улица е проектирана с минимално допустими габарити за улица от клас V по Наредба № 2/2004 г. и съответства на принципа на съразмерност, като това е най-икономичния вариант, съобразен и с минимално засягане на наличния сграден фонд. Следователно оспореният план е законосъобразен, като отговарящ на изискванията за икономично и целесъобразно устройство на територията /чл. 108, ал. 5 ЗУТ/ и съразмерност /чл. 6, ал. 2 от АПК/, която съразмерност не се отнася само до един от засегнатите от улицата имоти, а се преценява комплексно. В случая не е налице засягане правата на оспорващата в по-голяма степен, отколкото закона позволява за постигане целта, за която акта се издава, тъй като засегнатата сграда в имота не е законна, а в режим на търпимост. С оглед на изложеното, обжалваното решението, като правилно и законосъобразно, постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение