Решение № 31 от 4.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4442/2022 г.

Решение № 31 от 4.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4442/2022 г., VI о., докладчик председателят Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на А. С. от гр. Кричим, действащ чрез пълномощника адв. Божинов, срещу решение № 274 от 18.02.2022 г., постановено по административно дело № 2603/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу Решение № 2153-15-229/07.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд. Твърди се, че съдът неправилно не е съобразил и не е приложил чл. 99, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО. Ответникът по касация - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив /ТП на НОИ – Пловдив/, действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт Спасова, в писмен отговор изразява становище за правилност на обжалваното съдебно решение и неоснователност на касационната жалба, поради което моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв. и прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, и предлага то да бъде потвърдено. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото. А. С. е подал заявление вх. № 2113-15-6933/31.12.2019 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, като към датата на подаване на заявлението С. е с навършена възраст [възраст]. С разпореждане [номер]/ Протокол № 2140-15-482/17.07.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на заявителя е отказано отпускане на претендираната пенсия за ОСВ, тъй като не е изпълнено условието на чл. 69б, ал. 2 от КСО за наличието на стаж от втора категория 15 години, като същия има положен стаж от втора категория 14 г. 07 м. 10 дни. Съгласно приложените документи е зачетен стаж по категории, както следва: осигурителен стаж от втора категория 14 г. 07 м. и 10 дни и от трета категория - 19 г. 09 м. и 04 дни. Общата продължителност на стажа след превръщане по чл. 104 от КСО възлиза на 38 г. 00 м. и 09 дни. Разпореждането е обжалвано по административен ред и е потвърдено с Решение № Ц2153-15-154/04.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, което е обжалвано по съдебен ред. С влязло в сила Решение № 849/23.04.2021 г. по адм. д. № 2467/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив е отменено Решение № Ц2153-15-154/04.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-482/17.07.2020 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, като преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне по подаденото от С. заявление вх. № 2113-15-6933/31.12.2019 г., при съблюдаване на дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е приел, че трудът на С. за периода от 01.01.1997 г. до 31.10.1997 г., положен на длъжност "шофьор" в "Кричим автотранспорт" ЕООД, е труд, полаган при условията на втора категория труд. В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение е издадено разпореждане [номер]/ Протокол № 01191/21.05.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на С., на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 31.12.2019 г. по заявление вх. № 2113-15-6933/31.12.2019 г. В разпореждането е допусната очевидна фактическа грешка, която е поправена с разпореждане [номер]/Протокол № 2136-15-19/29.07.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, като посочената като дата на подаване на заявлението - 20.05.2021 г. е поправена на правилната 31.12.2019 г. Двата акта - разпореждане [номер]/Протокол № 01191/21.05.2021 г. и разпореждане [номер]/Протокол № 2136-15-19/29.07.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив са обжалвани от С. по административен ред, като с решение № 2153-15-317/08.09.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив жалбите са оставени без уважение. За да отхвърли сезиралата го жалба срещу решение № 2153-15-317/08.09.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, първостепенният съд е приел, че административният орган правилно е приложил относимите законови норми, като правилно е определена началната дата за отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст - 31.12.2019 г., тъй като независимо, че С. е придобил право на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО към по-ранна дата, към която изпълнява необходимите условия - навършена възраст, наличие на 15 г. осигурителен стаж по условията на втора категория труд и сбор от осигурителен стаж и възраст - 100, заявлението, с което е поискал отпускането на пенсията за ОСВ, е подадено от него в ТП на НОИ - Пловдив на 31.12.2019 г. Решаващият съд е преценил, че е неотносимо към спора подадено от С. предходно заявление с вх. № 2113-15-2703 от 03.07.2017 г., производството по което е приключило с влязъл в сила административен акт за отказ за отпускане на пенсията, като до 31.12.2019 г. няма подавано друго заявление за отпускане на пенсия. Посочено е и че разпореждане [номер]/ Протокол № 01191/21.05.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив е постановено при спазване на дадените задължителни указания с влязлото в сила Решение № 849/23.04.2021 г. по адм. д. № 2467/2020 г. на Административен съд - Пловдив и положеният от С. труд за периода от 01.01.1997 г. до 31.10.1997 г. при осигурителя "Кричим автотранспорт" ЕООД е зачетен като такъв от втора категория. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд - Пловдив е постановено в съответствие с доказателствата по делото, както и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Касаторовите възражения срещу проверявания съдебен акт са неоснователни. Съгласно чл. 94, ал. 1 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 от КСО предвижда, че лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. В случая, безспорно се установява, че до признаването от съда с влязло в сила Решение № 849/23.04.2021 г. по адм. д. № 2467/2020 г. на Административен съд - Пловдив на положения от С. трудов стаж в периода от 01.01.1997 г. до 31.10.1997 г. на длъжността "шофьор" в "Кричим автотранспорт" ЕООД за труд от втора категория, касаторът не е имал изискуемия се от нормата на чл. 69б, ал. 2 от КСО осигурителен стаж от 15 години при условията на втора категория труд. При издаването на процесното решение и потвърденото с него разпореждане са изпълнени дадените от съда задължителни указания и този стаж е зачетен като такъв от втора категория. В решение № 2153-15-317/08.09.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е посочено, че А. С. е придобил право на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО към 26.06.2019 г., към която дата заявителят С. изпълнява всички необходимите условия - навършена възраст, наличие на 15 г. осигурителен стаж при условията на втора категория труд и сбор от осигурителен стаж и възраст – 100. Изводът на административния орган за наличието на всички кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО към посочената дата се подкрепя от данните и доказателствата по делото. С. е подал заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО на 31.12.2019 г., т. е. след изтичане на повече от 2 месеца от момента на придобиване на правото на пенсия, с оглед което налице в случая е хипотезата на чл. 94, ал. 1, изречение 2 от КСО. Заявлението и документите към него са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, поради което пенсията се отпуска от датата на подаването им, в процесния случай от 31.12.2019 г. Предвид обвързващата сила на влезлите в сила съдебни решения са преклудирани възраженията, относно законосъобразността и стабилитета на разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15-598/31.10.2017 г., което обстоятелство е отчетено и от първоинстанционния съд. Правилно съдът е преценил, че е неотносимо към спора предходното подадено от жалбодателя заявление с вх. № 2113-15-2703 от 03.07.2017 г. В процесния случай не са налице хипотезите на чл. 99, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО, поради което са неоснователни наведените в касационната жалба възражения за приложимостта на посочените норми. С подаването на заявлението от 31.12.2019 г. С. е инициирал ново отделно, самостоятелно административно производство по отпускане на пенсия за ОСВ, приключило с процесния административен акт. Като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение, което кореспондира със събраните по делото доказателства и приложимия материален закон, и което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. В конкретния случай, в съдебния акт грешки от такова естество не са били допуснати. При този изход на спора основателна е акцесорната претенция на ответника по касация за присъждане на разноски. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК в полза на ТП на НОИ - Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер от 100 лева, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,