Решение № 1117 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5802/2013 г.

Решение № 1117 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5802/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), при Министерство на правосъдието, против Решение № 1781/15.03.2013 г., постановено по а. д. № 5862/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил като незаконосъобразна Заповед № Л-320356/27.04.2012 г. на директора на ГДИН, с която на Мария Тодорова Танкова от гр. Бургас, началник на Сектор "Изпълнение на наказанията" (СИН), тя и началник на Сектор "Пробация" при Областна служба "изпълнение на наказанията" (ОСИН), Бургас, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 г., считано от връчване на заповедта. Недоволен от решението, директорът на ГДИН го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли отмяната му. Ответната страна - Мария Танкова, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение на АССГ. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АССГ. То не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му, въпреки твърдения довод за необоснованост, са правните изводи на съда, за които се сочи, че са незаконосъобразни. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение е правилно. Доводът за необоснованост на решението се декларира, но не се конкретизира и обосновава. При липсата на конкретност и непосочване на фактическия извод на съда, направен в противоречие със събрано по делото доказателство, ВАС не е в състояние да провери основателността на довода и се произнесе по него. Доводът за допуснато "нарушение на съдопроизводствените правила" най-вероятно касае "същественото им нарушение" по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Той също се декларира, без да се конкретизира и обосновава, поради което и за него важи посоченото по-горе. Доводът за нарушение на материалния закон касае правния извод на АССГ, че издателят на заповедта е допуснал нарушение на нормата на чл. 225, ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 235, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), относно налагането на дисциплинарното наказание след изтичане на сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР и на чл. 231 ЗМВР във вр. с чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР във връзка с приетата от съда липса на посочване на дата или период на извършване на нарушението. Така изложеният довод е неоснователен. Видно от текста на обжалваната заповед, в нея действително не е посочено с кое точно действие Танкова е извършила дисциплинарно нарушение: с факта на притежаване на дялове от търговски дружества или с това, че този факт не е отразен в съответните декларации, които тя е попълвала през 2005, 2006, 2007, 2008 и 2009 г. Липсата на конкретност относно деянието е довело и до непосочване в административния акт на времето, когато според дисциплинарно наказващия орган е извършено нарушението от страна на Танкова. Тези въпроси, който задължително е следвало да се изяснят от дисциплинарно разследващия орган (ДРО) и да бъдат посочени в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, са останали неизяснени по делото. Приложени са два частни договора, датирани от съставителите им като такива от 18.03.20118 г. (л. 56, 57), според които Танкова продава собствените си дружествени дялове на трети лица. Договорите са без нотариална заверка на подписите. Датата на прехвърлянето на дяловете обаче, не е проверена от ДРО чрез събиране на доказателства под формата на официални документи, установяващи факта на прехвърляне. От приложеното по делото Писмо изх. № 04-01-19/6.02.2012 г. (л. 38) на главния секретар на Агенцията по вписванията се установява, че към 1.01.2012 г. в агенцията няма данни за регистрирани фирми на лицето Танкова и информация за нейно участие в търговски дружества. Т.е. единствените доказателства, установяващи датата, в която Танкова се е освободила от собствеността на дружествените й дялове, са посочените два договора, издирени и приложени към административната преписка от ДРО. Ако е било налице нарушение на нормите на ЗМВР относно наличието на обстоятелства, водещи до несъвместимост със заеманата длъжност, при наличието на същите следва, че това е било до 18.03.2008 г. След тази дата служителката няма участие в търговски дружества, т.е. не извършва и дисциплинарно нарушение. Най-късната дата, на която Танкова е подала декларация по реда на ЗДСл, в която е отразила неверни обстоятелства е декларацията от 30.03.2009 г. - т. 4 (л. 30). За това й нарушение дисциплинарна отговорност съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗМВР може да се търси до 30.03.2010 г. По делото не са изследвани данните дали като лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Танкова е извършила административно нарушение по смисъла на чл. 34, ал. 1 от него с факта на невярното деклариране на обстоятелствата относно притежаваните от нея търговски дружества в попълваните декларации по чл. 12 от с. з. през периода 2005 - 2009 г., изтекла ли е давността за налагане на административно наказание за това й поведение и погасена ли е по давност отговорността на служителката този повод. Това обаче не е било предмет на изясняване в дисциплинарното производство. Тази отговорност се реализира от друг орган, по друг ред и на друго правно основание, поради което не е предмет и на настоящото съдебно-административно производство. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС