Решение № 13072 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9886/2012 г.
ВАСПетчленен състав22.10.2012 г.докладчик Бисер Цветков
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на Марийка Маринова Попова от гр. Димитровград, бул. "Г. С. Раковски" № 36-В-4 за отмяна на влязлото в сила определение № 6104/2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4976 по описа за 2012 г. Решението не може да се обжалва.
Мотиви
Решение № 13072 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9886/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по раздел I от гл. ХIV на АПК. Образувано е по искане, озаглавено "жалба", на Марийка Маринова Попова от гр. Димитровград, бул. "Г. С. Раковски" № 36-В-4 за отмяна на влязлото в сила определение № 6104/2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4976 по описа за 2012 г. В титулната част на искането молителят се позовава на разпоредбите на чл. 237, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 4 от АПК. Приема, че неправилно с атакуваното чрез извънредния способ на отмяната определение и контролираното с него определение на Административен съд гр. Хасково й е отречено правото на достъп до съд. Насрещната страна по искането за отмяна - кметът на кметство с. Добрич, обл. Хасково не изразява становище по молбата. Искането за защита по извънредния способ на раздел I, гл. ХIV от АПК е насочено срещу определение № 6104/2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4976 по описа за 2012 г., с което е оставено в сила прекратително определение от 9.03.2012 г. на АС гр. Хасково по адм. д. № 69 по описа за 2012 г. Молбата е неоснователна. Молителят не сочи конкретно и не установява отменителни основания измежду тези по чл. 239 от АПК. Позоваването на разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК без да са индивидуализирани противоречащи си съдебни актове няма как да бъде обсъждано. Спорна е и приложимостта на това отменително основание при защитата срещу влезли в сила определения, доколкото при противоречие на съдебни актове от тази категория следва правото на достъп до съдопроизводство по един и същ спор да е признато от един съд и да е отречено от друг, т. е не е преградена възможността на страната да получи правосъдие. Ако противоречието е на определения и/или разпореждания постановени при разпределена според функционалната подсъдност компетентност, то това противоречие е допустимо с оглед съдържанието на инстанционния контрол и отново по хипотеза е в полза на сезиращия съда. Оценката на качествата на магистратите от състава на съда постановил прекратителното определение и това за оставянето му в сила не е сред отменителните основания. Конкретното проявление на тези качества при постановяването на съдебни актове се проверява при редовния инстанционен контрол. Квалифицирането на дейността на магистратите в правораздавателната дейност като престъпна не е установено по надлежния ред /т. е. с влязла в сила осъдителна присъда/, което изключва осъществяването на основанието по чл. 239, т. 2 от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, Първа колегия,