Решение № 76 от 12.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2310/2012 г.

Решение № 76 от 12.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2310/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения М. С. К. за проверка по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение № 103 от 4.07.2012 г. постановено по ВНОХ дело № 304/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд. В искането се поддържат всички основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1т. 1 - 3 НПК, като се излагат съображения за допуснати съществени нарушения при събирането и оценката на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон с осъждането му за престъпление, което не е извършил. В условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание чрез защитниците си поддържа искането по изложените в него съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на влязлото в сила въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 25 от 18.05.2012 г. постановена по НОХ дело № 69/2012 г. Панагюрският районен съд е признал подсъдимия М. С. К. за виновен в това, че на 11.05.2011 г. в гр. П., без да има надлежно разрешение, държал в дома си бризантно взривно вещество - тротил с нето тегло 200.59 гр и огнестрелни оръжия - три броя пушки, пригодени за стрелба със съвременни боеприпаси, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години. С въззивно решение № 103 от 4.07.2012 г. постановено по ВНОХ дело № 304/2012 г. Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил присъдата. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в срок от легитимна страна и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. Оплакването за постановяване на влязлото в сила въззивно решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК се мотивира с осъждането му по обвинението при липса на годни доказателства за авторството. В този смисъл са изложените съображения, че двете съдебни инстанции избирателно са кредитирали доказателствата, като са възприели само тези, подкрепящи обвинителната теза, една част от които са процесуално недопустими. Такова нарушение по делото не е допуснато. Производството е за втори път пред Пазарджишкия окръжен съд, след като предходен състав на съда е отменил постановената от Панагюрския районен съд осъдителна присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав с указания за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При повторното разглеждане на делото въззивният състав е изпълнил в пълен обем задълженията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК, като е проверил изцяло правилността на невлязлата в сила присъда. Констатирал е, че по делото са събрани всички относими и допустими доказателства и при преценката на надеждността и достатъчността им решаващият съд не е пренебрегнал задължението си по чл. 305, ал. 3 изр. 2 от НПК. Констатирал е противоречивата информация съдържаща се в гласните доказателствени източници и по вътрешно убеждение, което не е опорочено, е мотивирал кои от тях кредитира. Условно ги е разделил на две групи, като в първата е включил обясненията на подсъдимия и показанията на св. Т. К. и А. К., а във втората група - показанията на св. И. Т. и С. К. Много внимателно ги е анализирал и съпоставил помежду им и с останалите източници на доказателства и е мотивирал решението си кои от тях кредитира. Като е преценил, че правилата за формиране на волята на решаващия съд са спазени, а доколкото по същество вътрешното му убеждение не подлежи на последваща проверка, не е имал основание да промени изводите му и да приеме тезата за недоказаност на обвинението и като последица искането на жалбоподателя за оправдаване. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339, ал. 2 НПК е посочил основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Изложените съображения за отхвърляне на обясненията на подсъдимия и показанията на неговата майка - св. А. К. намират опора в данните по делото и не са направени при превратната им оценка. Съобщеното от подсъдимия, че никога не е виждал и не е знаел за съществуването на взривното вещество и огнестрелните оръжия и на свидетелката, че били останали от нейния починал съпруг, тя ги открила преди повече от десет години и поставила под леглото в сутеренния етаж на къщата без да уведоми останалите обитатели - подсъдимия, съпругата му и двете малолетни деца, мотивирано е преценено като недостоверно. Решението на съда за отхвърлянето им не е израз на предубеденост и стремеж "да бъде осъден единственият мъж в домакинството, ловец и законен притежател на оръжия", в какъвто смисъл са доводите на осъдения, а е резултат на аналитичната дейност и съпоставянето му с останалите източници на доказателства, в това число със заключението на назначената в досъдебното производство, изслушана в съдебното следствие и приета без възражение от страните балистична експертиза и с показанията на свидетелите, на които е дадена вяра. При експертното изследване на трите огнестрелни оръжия, е констатирано наличието на почти нови преработки, за които вещото лице е установило, че не е възможно да са направени по времето, твърдяно от свидетелката. Отделно от това свидетелката, макар да твърди, че освен нея никой не е имал достъп до пушките, не е могла да обясни по какъв начин и кой е извършил преработките и в съдебното следствие да посочи някакви индивидуализиращи ги белези. Взривното вещество е открито при други лични вещи на подсъдимия, поради което е логичен изводът, че той го е поставил. Показанията на св. Т. и К. не са включени без основание в годната доказателствена съвкупност, поради което това оплакване на осъдения също е неоснователно. Данните по приложеното дознание подкрепят извода на съда, че не са участвали в друго процесуално качество в същото наказателно производство и с разпита им не е допуснато нарушение по чл. 118, ал. 2 от НПК. Установено е и прието по делото, че поводът да посетят дома на подсъдимия е бил друг и когато се натъкнали на забранените за притежание вещи преустановили проверката и не са извършили никакви процесуално следствени действия във връзка с инкриминираното деяние. Няма процесуална пречка полицейските органи, открили предмета на престъплението да установят възприетите лично от тях факти, в това число и за обясненията, които са им дали лицата присъствали при откриването им. Тези показания съдържат достатъчно доказателствена информация и липсват основания за съмнение в обективността и добросъвестността им. Под страх от наказателна отговорност са установили, че първият въпрос, който задали на присъстващите в помещението свидетелки К. бил на кого са откритите пушки, на който получили съответен отговор, че са законно притежавани от подсъдимия, който е ловец. Показанията им са важен източник на доказателства и не могат да бъдат игнорирани само защото са изпълнявали служебни задължения във връзка с друго престъпление. Във връзка с възражението за недопустимост на показанията им следва да се посочи, че не се оспорва фактът на откриване на оръжията от тях, а изявлението на св. А. К. за принадлежността им. При направената вярна оценка на доказателствената съвкупност и установените от тях подлежащи на доказване факти по чл. 102 от НПК, решаващите съдилища са достигнали до правилни правни изводи, а именно, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по несъмнен и категоричен начин и следва да носи наказателна отговорност по приетата квалификация Материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. Налице са съставомерните признаци от състава на това престъпление. Извън довода за допуснато нарушение по чл. 303, ал. 1 от НПК от осъдения не се поддържат други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които настоящата инстанция е длъжна да отговори. Не са налице и основания за служебна намеса от касационния състав при упражняване на правомощията му за точното и еднакво приложение на закона. Конкретни доводи в подкрепа на твърдението за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК от осъдения не се поддържат. Наказателната му отговорност е индивидуализирана в рамките, предвидени в особената част на НК за престъплението, като наказателното му положение е смекчено в достатъчна степен с приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1т. 1 от НК. Допълнителното му намаляване по реда на възобновяването на делото би било проява на неоправдан либерализъм и в разрез с целите по чл. 36 от НК. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд не са допуснати поддържаните от осъдения съществени нарушения по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК и като неоснователно искането му за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл