Решение № 6827 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4256/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Астра Биоплант ЕООД, подадена чрез пълномощника му адв. Г. Механджиева, против Решение 393 от 11.02.2025 г. на Административен съд Русе (АС-Русе), постановено по адм. д. 829/2024 г., с което е отхвърлена жалбата му против Решение с рег. 32-1013527/20.09.2024 г. към декларация за временно складиране(ДВС) MRN 24BG002002112268U0/26.02.2024 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при АМ. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на първоинстанционния съд, че административният акт е валиден въпреки липсата на задължителен реквизит-диспозитив по чл.59, ал. 2, т.5. АПК. Акцентира върху липсата на протокол от проверка в системата МИСЗА. Сочи доказаност на нормативнодопустима грешка от измерване на стоката в съответствие с т. 4 от сключения договор между страните. Твърди, че е въведена стока с общностен статут. Поддържа, че е налице стока, натоварена от държавата членка - Белгия и поради това облагането с мита и ДДС се явява недопустимо. По подробно развити допълнителни съображения иска да се отмени решението на АС-Русе, да се обяви нищожност на оспореното митническо решение или алтернативно да се отмени същия. Претендира присъждане на разноски съгласно списък по чл.80 ГПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТД Митница Варна при АМ - оспорва същата като неоснователна, чрез процесуален представител юрк. Т. Караславов, по съображения, изложени в писмено становище. Иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Русе е било Решение с рег. 32-1013527/20.09.2024 г., издадено от директора на ТДМ - Варна при АМ. С оспореното решение, на основание чл.48 от Регламент (ЕС) 952/2013 вр. чл.84, ал.1, т.1 ЗМ, чл.74, чл.153, § 2, чл.154, б.а, чл.79, § 1, б.а и § 3, б.а, чл.5, т.39, чл.85, § 1, чл.101, § 1 и чл.102, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл.199, § 1, б.ж от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл.54, ал.1 и чл.56 ЗДДС, чл.19, ал.1, т.3 ЗАДС и чл.47, ал.2 ППЗДДС, е определен дължим от Астра БиоплантЕООД размер на публични държавни вземания за разтоварена в повече стока 23 021 кг., с описание Моноалкилови естери на мастни киселини, по декларация за временно складиране с MRN 24BG002002112268U0/26.02.2024 г., както следва: мито (A00) в размер на 3 232,15 лева и ДДС (B00) в размер на 10 591,50 лева, ведно с лихвата за забава върху размера на държавните вземания, същите са взети под отчет като за дата на възникването им е определена датата на въвеждането на стоката на митническата територия на ЕС 26.02.2024 г. На 26.02.2024 г. е подадена и приета от митническите органи декларация за временно складиране MRN 24BG002002112268U0/26.02.2024 г.,с описание на стоките от 1 до 4 Моноалкилови естери на мастни киселини, с общо бруто тегло 7028000 кг. във вакуум, с държава на изпращане Белгия и държава на получаване България, с получател дружеството жалбоподател. Стоката е превозена от Белгия с моторен танкер Silver Ray. ДВС е подадена в съответствие с чл.139 §1 от Регламент (ЕС) 952/2013, доколкото стоките не се придвижват под режим вътрешен транзит. Към ДВС са приложени следните документи: 4бр. ЕАД, фактура, 3бр. проформа фактура за различни количества, договор от 01.12.2023 г., сертификати от SGS от 26.02.2024 г. и 27.02.2024 г., коносаменти, каргоманифест, сертификат за анализ от 03.02.2024 г., рекапитулация от разтоварването на кораба за периода 26.02.2024 г. и 27.02.2024 г., справки по броячи и рецепти и устройства за данъчен склад. След окончателното разтоварване на кораба, в съответствие с чл. 247 ЗМ представителят на пристанищния оператор - Пристанище Варна ЕАД, е съставил акт-известие за установеното в повече количество спрямо декларираното по ДВС и посочените в нея 4 бр. е-АД. Количеството на действително разтоварената през двата дни на 26 и 27.02.2024 г. стока от 7 051 021 кг. във вакуум е с 23021 кг. във вакуум в повече, което е посочено и в съставения генерален акт 32 съгласно чл.248 ЗМ. Същата разлика е потвърдена и от извършената проверка в БАЦИС. Административният орган е констатирал, че за разлика от стоката, за която има регистрирани е-АД, за установената в повече стока в размер на 23021 кг. във вакуум или 23073,68 литра липсва доказателство за съюзен статут и по силата на чл.153, § 2 и чл. 154, б. а от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. с чл.199, пар. 1, б. ж от Регламент (ЕС) 2015/2447 същата е с недоказан съюзен статус, поради което възниква задължение за ДДС на основание чл.54, ал. 1 и чл. 16, ал. 4 ЗДДС във р. с чл.79, § 1, б. а от Регламент (ЕС) 952/2013. В оспорения административен акт е посочено, че поради липсата на договорната стойност за количеството от 23021 кг. във вакуум Моноалкилови естери на мастни киселини митническата стойност не може да се определи по чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013. При тези факти и след уведомление на засегнатото лице по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническият орган е приел, че митническата стойност следва да се определи в размер на 32852,32 лева на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 144, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Приложението на вторичните методи по чл. 74 § 2 от регламента е изключено от митническия орган, поради липсата на данни за технически характеристики съпоставими с идентични стоки с приети договорни стойности във всяко отношение. При горната фактическа установеност първостепенният съд е приел, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган, при условия на заместване на титуляра на длъжността, съгласно чл. 19, ал. 7 във вр. с ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), в административно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е изложил доводи, че предвид липсата на декларирана договорна стойност за установеното в повече количество от 23 021 кг. във вакуум и по арг. от чл.140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за митническите органи не е възникнало правомощието да включат в своето решение разпоредителна част, с която се определя митническата стойност на стоката в излишък. АС-Русе е мотивирал наличието на всички формални изисквания на минималното съдържание на съобщението по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 в съответствие с чл.8, § 1, б.а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 въпреки че в крайният акт се основава на мотиви, различни от първоначално посочените в уведомлението по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, доколкото митническите органи са действали добросъвестно. Аргументирал се с довода, че няма нормативно изискване да се връчва на заявителя ново уведомление. Изложил мотиви, с които обосновал становището си, че липсата на приложена справка от МИСЗА не води до необоснованост на акта. Според АС- Русе общото количество на стоката по издадената фактура с получател Астра Биоплант ЕООД напълно съответства на действително разтовареното количество, отразено в рекапитулацията от разтоварването, в акта-известие и генералния акт. В тази връзка съдът е приел, че не се касае до разлики в измерването при нейното разтоварване, а за действително доставено количество в повече. В съответствие с водените досиета по чл.7, т.3 от Наредба H-1 от 22.01.2014 г. на точките за контрол, през които е проточено горивото при неговото разтоварване на Пристанище Варна ЕАД и измервателни средства по чл.4, ал.1, т.1 от Наредба H-1 от 22.01.2014 г.), чрез които е извършено измерването, е посочен, клас на точност - 0,5 %, и допустимата грешка +/- 0,5 % при измервателна единица литър/литри при 15 °C, съдът е изложил съображения, че щом при осъществените метрологични проверки на средството за измерване същото съответства на класа си за точност, то извършените с него измервания следва да бъдат приети такива каквито са, без приспадане в полза на заинтересованите лица на допустимата грешка. Административният съд е съобразил нормата на чл.153, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, според която в специфични случаи, когато презумпцията, определена в параграф 1, не се прилага, митническият статус на съюзните стоки трябва да се докаже и приел, че доказателствената тежест е за жалбоподателя. Независимо от недоказаността от органа на посоченото в чл.154, § 1, б.а от Регламент (ЕС) 952/2013 обстоятелство, а именно извеждане на стоката от Съюза във връзка със статуса й, доколкото от представените доказателства се установило, че след като е отплавал от пристанището в Гент, Белгия и преди пристигането си в пристанище Варна, корабът Силвър Рейе спирал единствено на пристанище Уелва, Испания, първоинстанционният съд е направил извод, че презумпцията по чл.153, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 е неприложима, доколкото стоките са декларирани пред митническите органи с декларация за временно складиране. Съдът се е мотивирал с правната регламентация на дефинициите чл. 5, т.11 и т. 17 от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. с чл. 119, § 1, б.б и §2 от Делегиран регламент (EC) 2015/2446. Първостепенният съд е формирал извод, че за установеното при разтоварването в повече количество от 23 021 кг. във вакуум не следва да бъде признат митнически статус на съюзна стока само поради това, че то е превозвано на кораб без физическо разделяне от общото количество стока от 7 028 000 кг. във вакуум по четирите е-АД, чийто статус на съюзна стока е доказан от адресата на митническото решение. Според АС-Русе правилният метод за определяне на митническата стойност е този по чл.74, § 2, б.а от Регламент (ЕС) 952/2013, респ. чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 вместо резервния метод по чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, респ. чл.144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, но това би довело до влошаване на положението на жалбоподателя, поради което съдът е приел за законосъобразно приложен резервният метод по чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Решението е неправилно. По дефиниция на чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МКС, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл.74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. По силата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. На първо място, митническият орган в писмо peг. 32-834647/26.04.2024 г. твърди, че за стоката, разтоварена в излишък, цената за тон по търговска фактура 2422000066/29.02.2024 г. е 1213,81 USD, тоест признава се факта, че за процесната стока е налице фактура, респ. договорна стойност. Същевременно в решението на административния орган е прието, че не са представени доказателства за договорната стойност. При тези факти първостепенният съд неправилно е приел, че декларирана договорна стойност не е налице и по арг. на чл.140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС 2015/2447 за митническите органи не е възникнало правомощието да включат в своето решение разпоредителна част, с която се определя митническа стойност. В случая правомощието на митническите органи се свежда единствено дотам дали имат право или нямат право да приложат разпоредбата на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013, без уточнение дали да формулират разпоредителна част в своя акт. В тази връзка в диспозитива на обжалваното решение е посочено, че то става неразделна част от ДВС с MRN 24BG002002112268U1 от 26.02.2024 г., но така като е издадено - без разпоредителна част за митническата стойност, то не може да попълни данните от митническата декларация, касаещи и митническата стойност - компонент 4/16 от Дял II "Кодове във връзка с общите изисквания за данните, необходими за декларации и уведомления" от Приложение А към регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, така че на база на тези данни да произтекат размерите на задълженията за мито и ДДС. Освен това, диспозитивът на административния акт е задължителен реквизит съгласно чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК. Нормата на чл. 170, ал. 1 от АПК сочи, че в тежест на административния орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, е да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В частност, възприетото фактическо основание за промяна на митническата стойност (приложеният метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013) не се подкрепя от събраните доказателства, доколкото представената фактура може да бъде използвана за целите на определянето на митническата стойност арг. от чл.145 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, Разпоредбата на чл. 22, § 6 във вр. с чл. 29 от МКС задължава митническите органи преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за адресата, да му съобщят мотивите, на които то ще се основава, и да му предоставят възможност да изрази становището си в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. Според § 7 всяко решение, което е неблагоприятно за адресата, трябва да бъде мотивирано и в него трябва да се посочва правото за обжалване, предвидено в член 44. Според чл. 8, § 1, б. а) и б. в) от Регламента за изпълнение в съобщението по чл. 22, § 6 от Кодекса се посочват документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение и упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в буква а). Предвид изложеното на Астра Биоплант ЕООД са съобщени мотивите на които ще се основава неблагоприятното за него решение и му е дадена възможност за становище в 30дневен срок от уведомяването. Необосновано съдът е приел, че е спазена стриктно процедурата, доколкото само формално са спазени изискванията на минималното съдържание на съобщението по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013. В тази връзка разпоредбата сочи, че се съобщават мотивите на адресата, на които ще се основава актът. В случая в писмо per. 32-834647/26.04.2024 г. е посочено, че съгласно чл. 74, пар. 2, а) от Митническия кодекс, стоката състояща се от 23 021 кг. моноалкилови естери на мастни киселини е с митническа стойност от 50116,49 лв. с дължимо мито-3257,57 лв. и ДДС-10674,84 лв., за разлика от приетото в решение с рег. 32-1013527/20.09.2024 г., в което е посочена митническа стойност в размер на 49 725,53 лв., формирана по хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 с дължимо мито в размер на 3 232,15 лева и ДДС в размер на 10 591,50 лева. Според практиката на Съда на ЕС, съществено нарушение на административнопроизводствените правила е това процесуално нарушение, което, ако не бе допуснато, би имало за последица друг правен резултат. В т. 62 от Решението си от 20 декември 2017 г. по дело С-276/16, Prequ Italia Srl, Съдът на ЕС посочва, че нарушението на правото на защита, и в частност на правото на изслушване, налага отмяна на взетото в съответното административно производство решение, само ако при липсата на това нарушение производството би довело до друг резултат. В случая по делото са налице данни за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, носещи белега същественост. Независимо от уведомяването по чл.22, § 6 МК, в случая правото на защита на лицето не е обезпечено в пълен обем. В рамките на проведеното административно производство митническите органи не са осигурили на дружеството правото да бъде изслушано по релевантните обстоятелства в случая за определяне на нова митническата стойност по разпоредбата на чл.74, § 3 МК. Възможността на страната да се запознае с мотивите на акта е съществен елемент от правото й на защита. Мотивите могат да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, какъвто е и настоящият случай. Ако административният акт е издаден на основание на подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. При издаването на оспорения акт е приложен методът по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Този метод е на последно място в йерархията на предвидените в Регламент (ЕС) 952/2013 методи за митническо остойностяване, тъй като е остатъчен метод и може да се използва само когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. (Решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI:EU:C:2019:519, т. 37). В оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност на процесната стока по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74, § 2 от посочения регламент е направена справка с системата МИСЗА, като липсва информация за идентични стоки, без обсъждане и без прилагане като част от административната преписка на справките, не е достатъчно да мотивира последователното изключване на всеки от методите съгласно Регламент (ЕС) 952/2013 г. Дори да се приеме, че е невъзможно да се открие в системата информация за идентични стоки, то с оглед определението за сходни стоки в чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, т. е. с подобни параметри, е следвало митническият орган да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки. В случай, че националната информационна система не му предоставя необходимите данни, е следвало да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави-членки или от службите на Съюза, за да се приеме, че е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013), според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В оспорения акт не се съдържат каквито и да било "налични данни" за стоките, използвани като база за сравнение при преценката за приложимост на всеки от методите, включително и данни за стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, въз основа които е изключено прилагането на методите по чл. 74 § 2 и е приет за приложим субсидиарният метод по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. На следващо място, в административния акт е посочено като правно основание за неговото издаване чл. 153, пар. 2 във вр. с чл. 154. б.а" от Регламент (ЕС) 952/2013- съюзните стоки променят статуса си на несъюзни стоки, когато са изведени от митническата територия на Съюза, доколкото не се прилагат правилата за вътрешен транзит. В случая органът не е доказал такова извеждане да се е осъществило. От представените доказателства за последно посетените от кораба Силвър Рей пристанища е видно, че след отплаването на кораба от пристанището в Гент, Белгия на 10.02.2024 г. и преди пристигането на кораба на 24.02.2024 г. на пристанище Варна, той е спирал единствено на пристанище Уелва, Испания, където е пристигнал на 15.02.2024 г. и е отплавал на 16.02.2024 г., т.е. не са установени фактите кога и къде процесната стока е загубили статута си, респ. кога и къде е била изведена от територията на ЕС. Отделно от гореизложеното, видно от представените по делото доклади от изпитване (test report - mid- сертификати), досиета на контролни точки 1 и 2 и рекапитулация от разтоварване на кораб МТ SILVER RAY по показания от средства за измерване 26.02.2024 г. - 27.02.2024 г., измерването на количеството стока, разтоварено от кораба е било извършено чрез средства за измерване от одобрен тип и клас на точност 0.5, респективно допустима грешка +/- 0.5%. В тези сертификати е посочено, че измервателната единица е L при 15 градуса С. В конкретния случай според 4 бр. е-АД са били изпратени общо 7 961 934 литра моноалкилови естери на мастни киселини при 15 градуса С. Следователно максимално допустимата грешка при измерването на това количество е 39 809,67 литра при 15 градуса С. Това означава, че отчетените в повече 23 337 712 литра при 15 градуса С са под посочената горна граница и поради това не може да се твърди, че тези литри са стока, различна от изпратената от доставчика в Белгия, още повече, че е установено по делото, че стоката не е била превозвана разделно. С оглед изложеното настоящата касационна инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно при наличие на сочените от касатора отменителни основания и същото следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразно решение 32-1013527/20.09.2024 г, издадено от директора на Териториална дирекция Митница Варна. Решението на АС Русе е неправилно и в частта за разноските, поради което следва да се отмени и в тази му част. Предвид изхода на спора и направеното искане от касационния жалбоподател, на Астра Биоплант ЕООД следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер от 2300 лв. съгласно представен списък и договор за правна услуга от 16.05.2025 г. ведно с платежно нареждане от 19.05.2025 г . Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, състав на първо отделение