Решение № 1337 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6748/2015 г.

Решение № 1337 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6748/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" град Пловдив чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение № 614/24.03.2015 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 220/2015 г. С него се отменя заповед № ОТ-77-828/30.10.2014 г. на директора на ДСП Пловдив. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, Никола Иванов Пенев не взема стновище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Никола Иванов Пенев срещу срещу заповед № ОТ-77-828/30.10.2014 г. на директора на ДСП Пловдив с която му се отказва отпускане на целева помощ за отопление с мотивите, че средномесечният доход на жалбоподателя през предходните шест месеца е 173.56 лева и надвишава диференцирания минимален доход за отопление 160.08 лева. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна и отменил заповедта. Мотивите са, че според чл. 2, ал. 6 от Наредба № РД-07-5/2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление заявителите на такава помощ декларират получените доходи през предходните шест месеца независимо за кой период се отнасят, буквалното тълкуване на която разпоредба противоречи на Закона за социално подпоматгане и не следва да намери приложение. Предвид изложеното е постановено решението. Така постановеното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Съдът при постановяване на решението си неправилно е приложил разпоредбата на чл. 2, ал. 6 от приложимата наредба. Доколкото средномесеченият доход на заявителя на помощта е по висок от диференцирания минимален доход за отопление не възниква правото на целева помощ за отопление. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от ЗСП условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с правилника за прилагането на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. В § 1, т. 9 ДР ППЗСП е предвидено, че "доходи" за отпускане на социални помощи по реда на този правилник са всички брутни приходи, произхождащи от източниците, изброени в б. б. "а"- "о" включително, сред които по б. "к" са посочени пенсиите. В чл. 9, ал. 6 ППЗСП е посочено, че доходите се декларират за месеца, през който са получени независимо за кой период се отнасят. В същия смисъл е разпоредбата на чл. 2, ал. 6 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. Поради тази нормативна регламентация, доходите от пенсии, получени през един от месеците от релевантния 6-месечен период, но отнасящи се за предходен период, следва да бъдат декларирани от лицето. Мотивите на съда, че цитираната регламентация противоречи на закона не се обосновават с конкретни разпоредби от ЗСП поради което не се споделят от настоящата инстанция. Предвид изложените съображения е налице твърдяното касационно основание за отмяна и обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по съществото на спора с което се отхвърли жалбата като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,