Решение № 3101 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13623/2020 г.

Решение № 3101 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13623/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Полен 2018" ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [адрес], действащо чрез пълномощника адвокат Мемцов, против решение № 1961 от 02.11.2020 г., постановено по административно дело № 2171/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е: 1) отхвърлена жалбата на "Полен 2018" ЕООД против заповед за временно спиране експлоатацията на обект с изх. № АУ-1552-79-1 от 22.06.2020 г. на директора на РЗИ (Регионална здравна инспекция) - Пловдив, с която е прекратена процедурата по вписване в регистъра на обектите с обществено предназначение на обект: "Агроаптека", гр. Пловдив, [улица], и спряна временно експлоатацията на "Агроаптека" до отстраняване на описаните в заповедта нарушения и вписване на обекта в поддържания от РЗИ - Пловдив публичен регистър на обектите с обществено предназначение; 2) осъдено "Полен 2018" ЕООД да заплати на Регионална здравна инспекция - Пловдив сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени и потвърдената с него заповед като незаконосъобразна. Твърди, че тя е издадена от некомпетентен орган относно устройствените изисквания за селскостопанските аптеки, в противоречие с материалния закон и в частност с действащия Закон за защита на растенията, който е специален в сферата на фитосанитарния контрол и съгласно чиито разпоредби и тези на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, БАБХ (Българската агенция за безопасност на храните) изпълнява контролни функции, вкл. върху лицата, които търгуват и преопаковат продукти за растителна защита и извършват биологично изпитване и специализирани растителнозащитни услуги. Навежда доводи за допуснати от решаващия състав съществени процесуални нарушения. Претендира и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Ответникът по касация – директорът на Регионалната здравна инспекция – Пловдив, действащ чрез процесуалните представители старши юрисконсулт Томова и адвокат Генчева, моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а оспореното с нея решение да се потвърди като правилно. Възвежда и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, като предлага атакуваният с нея акт да бъде отменен като неправилен. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от твърдяните от касаторовия повереник пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е изяснил фактическата обстановка по спора. С уведомление за откриване на обект с обществено предназначение от 17.02.2020 г. "Полен 2018" ЕООД е уведомило РЗИ - Пловдив, че от 17.02.2020 г. открива агроаптека с адрес: гр. Пловдив, [улица], във връзка с което на 06.03.2020 г. е извършена проверка от РЗИ - Пловдив в обекта и е констатирано, че обектът не отговаря на здравно-хигиенните изисквания, подробно описани в съставения протокол. Несъответствията със здравно-хигиенните изисквания са квалифицирани като нарушения, поради което е издадено предписание № ПБПЗиЗТЕ-24 от 10.03.2020 г., със срок за изпълнение до 30.04.2020 г., удължен до 15.06.2020 г. На 17.06.2020 г. е извършена повторна проверка, при която е било констатирано частично изпълнение на дадени предписания и в съставения протокол са отразени неотстранените нарушения по т. 1, 2 и 6 от предписанието от 10.03.2020 г. Въз основа на тези констатации и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗ) на 22.06.2020 г. директорът на РЗИ – Пловдив е издал оспорената впоследствие пред Пловдивския административен съд заповед за временно спиране експлоатацията на обект с изх. № АУ-1552-79-1, с която е прекратена процедурата по вписване в регистъра на обектите с обществено предназначение на обект: "Агроаптека", гр. Пловдив, [улица], и е спряна временно експлоатацията на "Агроаптека" до отстраняване на описаните в заповедта нарушения и вписване на обекта в поддържания от РЗИ - Пловдив публичен регистър на обектите с обществено предназначение. Издателят на акта се е мотивирал с това, че при извършената повторна проверка отново не е представен документ за завършено висше агрономическо образование на продавача съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 11 от 12.04.1995 г. за санитарно-хигиенните изисквания към устройството и работата на селскостопанските аптеки, не е осигурен метален шкаф за съхранение на лесно запалимите вещества съгласно чл. 6 от Наредба № 11 от 12.04.1995 г., не са осигурени отделни входове за посетители и за зареждане, за приемното и складовото помещение съгласно Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 12.04.1995 г., които нарушения крият риск за здравето както на работещия, така и на клиента. С подложеното на касация решение Административен съд - Пловдив не е уважил като неоснователно оспорването на процесната заповед. Анализирайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и установените с тях факти съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и при наличие на посочените в обстоятелствената й част фактически и правни основания. Обосновал е извод, че същата представлява материално законосъобразен административен акт, при издаване на който не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В мотивите на съдебния акт са изложени съображения, че след като издаденото от контролните органи задължително предписание от 10.03.2020 г. за привеждане на обекта в съответствие със санитарно-хигиенните изисквания не е изпълнено в първоначално определения срок до 30.04.2020 г. и в удължения по искане на управителя на "Полен" ЕООД срок до 15.06.2020 г., и няма данни предписанието да е било обжалвано и отменено по съответния ред, то представлява влязъл в сила индивидуален административен акт, вменяващ на дружеството конкретни задължения. Съдът е акцентирал е върху това, че неизпълнението на влязлото в сила предписание е елемент от фактическия състав на чл. 38, ал. 2 от ЗЗ, проявлението на който е основание за издаване заповед за спиране на експлоатацията на обекта. Решението на Пловдивския административен съд е правилно. То е постановено при изяснени фактически обстоятелства след подробен анализ на доказателствата и на относимите материалноправни разпоредби при спазване на дължимата съдопроизводствена процедура. Доколкото между страните не се е формирал спор по факти, а само относно правилното приложение на материалния закон, то решаващият съдебен състав правилно е издирил, тълкувал и приложил относимите за казуса материалноправни разпоредби. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни в настоящото изложение. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. За да се обоснове законосъобразността на оспорената заповед за временно спиране експлоатацията на агроаптека, административният съд е установил релевантните за спора факти, подвел ги е към приложимите за случая материалноправни норми, и обосновано е приел за доказани фактическите и правните основания за издаване на акта. Актът за временно спиране на експлоатацията на обект, предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пловдив по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 45, ал. 1, изр. 1 от ЗЗ, представлява принудителна административна мярка, която обективира волеизявление на административния орган за предотвратяване и преустановяване на констатирани нарушения на санитарно-хигиенните изисквания към устройството и работата на селскостопанските аптеки. Противно на твърдяното от касаторовия повереник, директорът на РЗИ – Пловдив е бил компетентен да издаде обсъжданата заповед. Както правилно е посочено в мотивите на проверяваното решение, специалният Закон за защита на растенията (ЗЗР), обн. ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г., и Наредба № 3 от 31.07.2017 г. за условията и реда за пускане на пазара, търговия, преопаковане, транспортиране и съхранение на продукти за растителна защита, не дерогират приложението на Закона за здравето и Наредба № 36 от 21.07.2009 г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол, понеже ЗЗР и издадените за неговото приложение наредби уреждат въпросите, свързани пряко с изискванията към продуктите за растителна защита, биологичното им изпитване, тяхната употреба съгласно Директива 2009/128/ЕО и контрола върху производството, пускането на пазара, търговията, преопаковането и употребата им, но не и въпросите, свързани с изискванията към устройството на самите обекти за търговия, представляващи обекти с обществено предназначение, контролът върху които се осъществява именно от РЗИ. Фактът, че съществуват две наредби, издадени на основание новия Закон за защита на растенията, не води до друг извод, понеже тези нови наредби уреждат други изисквания към селскостопанските аптеки, а не здравните изисквания, поради което и контрола по тяхното изпълнение не е правомощие на РЗИ, а е възложен на други институции. Селскостопанските аптеки са обекти с обществено предназначение по смисъла на § 1, т. 9, б. "у" от допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за здравето, във връзка с което и на основание чл. 36, ал. 1 от ЗЗ всеки, който открие обект с обществено предназначение (в случая агроаптека), е длъжен да уведоми съответната регионална здравна инспекция по местонахождението на обекта не по-късно от деня на започване на дейността. Съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗЗ здравните изисквания за обектите с обществено предназначение, продуктите и стоките със значение за здравето на човека, както и максимално допустимите нива на фактори на жизнената среда се определят с наредби на министъра на здравеопазването, доколкото с друг закон не е предвидено друго. В § 39 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на ЗЗ е регламентирано, че до влизането в сила на актовете по § 38 (касае се за нормативните актове по прилагането на Закона за здравето, които в едногодишен срок от влизането му в сила Министерският съвет приема и министърът на здравеопазването издава) издадените нормативни актове по прилагането на отменения Закон за народното здраве (ЗНЗ, отм.) се прилагат, доколкото не противоречат на този закон. Към момента на издаване на оспорената пред първоинстанционния съд заповед по отношение на селскостопанските аптеки правната уредба се съдържа в Наредба № 11 от 12.04.1995 г. за санитарно-хигиенните изисквания към устройството и работата на селскостопанските аптеки, издадена на основание § 11 от заключителните разпоредби (ЗР) на ЗНЗ (отм.) и § 3 от ЗР на отменения Закон за защита на растенията, доколкото нова наредба не е приета. И към настоящия момент няма друг нормативен акт, който да урежда здравни изисквания към селскостопанските аптеки, което води до извод, че тази наредба е действаща и държавният здравен контрол се осъществява въз основа на нейните разпоредби. За пълнота в тази връзка трябва да се отбележи, че контролът по прилагане на наредбата е възложен на ХЕИ и РСРЗКА, които вече не съществуват с това наименование, но РЗИ е правоприемник на ХЕИ. Условията и редът за осъществяване на държавен здравен контрол са установени в ЗЗ и Наредба № 36 от 21.07.2009 г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол. В чл. 6, ал. 1 от тази наредба са изброени дейностите, чрез които се осъществява държавният здравен контрол, и съгласно т. 2 и т. 9 такива дейности са инспекция/проверка на въведени в експлоатация обекти с обществено предназначение и проверка на документацията на такива обекти за продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на населението и факторите на жизнената среда. В чл. 11 от ЗЗ е уредено, че с цел защита на здравето на гражданите на Република България се извършва държавен здравен контрол чрез осъществяване на определените в чл. 15 от ЗЗ дейности от регионалните здравни инспекции, една от които е контролът по спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за обектите с обществено предназначение по § 1, т. 9 от ДР на ЗЗ (чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗЗ), включващи и селскостопанските аптеки. В съответствие с чл. 36, ал. 3 от ЗЗ е издадена Наредба № 9 от 21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции, както и условията и реда за вписване в регистъра. На основание чл. 36, ал. 2 от ЗЗ във връзка с чл. 2, ал. 2 от посочената наредба в срок от един месец от уведомяването, РЗИ извършват проверка за спазване на здравните изисквания в обекта. В чл. 8, ал. 1 от наредбата е уредено, че ако при тази проверка се констатира, че не са спазени здравните изисквания за обекта, се издава предписание с посочване на срок за привеждане в съответствие със здравните изисквания. В чл. 8, ал. 3 от същата наредба е регламентирано, че при констатиране на неизпълнение на предписанието директорът на РЗИ прави мотивиран отказ за вписване, в който случай процедурата по вписване в регистъра се прекратява и за обекта се издава заповед за спиране на експлоатацията му. Именно на това основание във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗЗ е издадена обсъжданата заповед. В конкретния случай заповедта за временно спиране експлоатацията на обект на директора на РЗИ – Пловдив е издадена по повод неизпълнение на задължителни предписания, дадени във връзка с констатирано неспазване на нормативно установените здравни изисквания за процесния обект с предназначение "Агроаптека". Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за здравето, който е едно от правните основания на заповедта, издаването й се предпоставя от неизпълнени задължителни предписания в определен от административния орган срок. В случаи като настоящия, когато има предписание, което не е изпълнено в определения срок, в условията на обвързана компетентност възниква задължение за административния орган да издаде заповед за налагане на принудителната административна мярка. Предписанието е отделен административен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване, каквото не е проведено. Съдът е съобразил, че то е влязло в сила и не е изпълнено в срок, както и това, че правилото на чл. 38, ал. 2 от ЗЗ е императивно и не дава възможност за преценка и избор на административния орган по отношение на действията или актовете, които да извърши, респ. издаде. Неоснователно е направеното от касатора възражение в тази връзка, че съдът е следвало да обсъди съответствието на предписанието с материалноправните разпоредби. Осъществяване на косвен съдебен контрол за действителността на влязлото в сила предписание инцидентно, по повод на оспорването на заповед за временно спиране на експлоатацията на обект, е недопустимо да се осъществява в съдебно-административното производство. Такъв косвен контрол действително е предвиден в чл. 17 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), но този институт няма приложение в административния процес, а само в гражданския. Неоснователно е и касационното оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е извършил цялостна проверка на оспорения пред него административен акт по реда на чл. 168 на всички основания по чл. 146 от АПК, а заключенията му са съответни на фактите по делото, преценени през призмата на приложимите материалноправни разпоредби. В хода на административното производство по издаване на заповедта за временно спиране на експлоатацията на обект агроаптека не са допуснати нарушения на процесуалните правила като самостоятелни отделни основания; актът е издаден от компетентен орган, притежава необходимото по закон съдържание и е съобразен с целта на закона; спазени са както регламентираните в АПК общи правила, така и предвидените специални изисквания, ред и процедура за извършване на проверка от контролните органи на РЗИ - Пловдив. Предвид горното следва да се приеме, че съдът правилно е преценил, че обсъжданият акт за спиране е издаден в съответствие с изискванията на закона. С оглед на това тезата, която се силаеше да докаже касаторовият повереник, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него заповед, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, Пловдивският административен съд е постановил правилен съдебен акт, за исканата отмяна на който не са налице касационни основания. Това налага извод, че проверяваното решение на първоинстанционния съд като постановено в съответствие със събраните доказателства и установените от тях правнорелевантни факти, при коректно прилагане на материалния закон и спазване на дължимата съдопроизводствена процедура, следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а основателно се явява искането на ответника по касация, представляван пред настоящата инстанция от юрисконсулт (за представителството от адвокат не се претендира репариране на направените разноски), за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на РЗИ - Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лева съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева). Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган – депозирал е писмена защита, съдържаща становище по съществото на спора, и се е явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити каузата на упълномощителя си. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,