Решение № 2704 от 15.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба, подадена от Кмета на Община град Добрич срещу Решение 256 от 06.07.2022г., постановено по адм. дело 181/2022 г. от Административен съд-Добрич /АдмС - Добрич/ с доводи за незаконосъобразност и наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Претендира присъждане на разноски по делото пред настоящата инстанция. Ответната страна - К. Динев, представляван от адв. А. Динев и адв. О. Динев от САК, оспорва касационната жалба като неоснователна в подробен писмен отговор. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за защитата на адвокатите му по реда на чл. 38, ал. 2, т. 2 от ЗАдвокатурата. Ответната страна - З. Здравчев, представляван от адв. В. Андонова от САК, оспорва касационната жалба като неоснователна в подробен писмен отговор. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че административния орган в нарушение на чл. 35 АПК, е игнорирал приложените към заявлението от молителите доказателства и се произнесъл незаконосъобразно, което съдът правилно е констатирал. Липсват мотиви в акта на административния орган по приложените от молителите доказателства. С оглед на това съдът правилно е достигнал до единствения възможен извод, че процесния административния акт е незаконосъобразен. Настоящата инстанция като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Добрич е отменил отказа на Кмета на Община град Добрич за издаване на удостоверение за наследници на В. Павлов с рег. 94-00-87#1/09.03.2022г. Преписката е изпратена обратно на административния орган за ново произнасяне по молба вх. 94-00-87/25.02.2022г. и издаване на удостоверение за наследници на В. Павлов, починал на 03.01.1936г. Със същото решение Община град Добрич е осъдена да заплати на жалбоподателите разноските по делото, представляващи внесената държавна такса от 10 лв. за всеки един от тях, а на адвокатите им общо сумата от 1 000 лв., на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за оказаната от тях безплатна правна помощ. За да мотивира този правен резултат съдът е приел за безспорно установено, че К. Динев и З. Здравчев са поискали от Кмета на Община Добрич да им бъде издадено удостоверение за наследниците на В. Павлов, роден на 04.11.1880 г. и починал на 03.01.1936 г. в гр. Варна. В тази връзка длъжностното лице от община Добрич е поискало от община Варна информация за съпруга, деца и родствени връзки на родителите на наследодателя Б. Павлов (починал на 04.09.1914 г.) и С. Павлова (починала на 19.03.1934 г.), както и заверени копия от семейни регистри, в които има записвания за семейството. В отговор е изпратено писмо изх. 94-00-292#1 от 01.07.2019 г., с което Община Варна уведомява запитващата община, че в стари семейни регистри на гр. Варна не са открити данни за лицата Б. Павлов и С. Павлова. Към писмото е приложено копие от т. 21, стр. 348/1934 г. от стари семейни регистри, където В. Павлов е записан като глава на семейство, неженен, без деца. Съдът е установил, че с оглед на така постъпилите данни административният орган е постановил отказ за издаване на удостоверение на наследници на В. Павлов (поч 1936 г.), който отказ е мотивирал с факта, че най-стария семеен регистър, съхраняван в община Добрич, е от 1942 г. Посочил е още, че съгласно чл. 8, ал. 4 от Закона за наследството, за да пристъпи към определяне на наследниците е необходимо да му бъдат предоставени удостоверения за родствени връзки и на двамата родители на В. Павлов, за да могат да се установят, към датата на смъртта му, кои са били най-близките му живи роднини. Като правно основание на отказа са вписани чл. 8, ал. 2 и чл. 10, ал. 1 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, чл. 542 ГПК, чл. 24 и чл. 38, ал. 4 ЗГР. По делото е приложено от ответника Решение 12516 от 09.10.2020 г. по адм. дело 2019/ 20 г. на Трето отделение на ВАС (л. 39 - 41), с което е отхвърлено оспорването по жалбата на двете лица срещу предходен отказ на Кмета на Община град Добрич да издаде Удостоверение за наследници на В. Павлов, като е прието от състава на ВАС, че длъжностното лице по гражданското състояние има единствено задължение да извърши проверка по регистрите на населението, като, ако в тях липсват необходимите данни, както е счетено, че е в случая, те следва да бъдат установени от общия съд по реда на ГПК. След това решение на ВАС обаче, е подадено ново искане, към което са приложени в административната преписка допълнителни доказателства, необсъдени от административния орган. Такива са удостоверенията от община Варна, община Сливен и Столична община за лицата с родствена връзка с починалия - Б. Павлов, С. Павлова, К. Байчев, брат на С. Павлова, вуйчо на В. Павлов, П. Байчева и Д. Кънчева. Всички тези доказателства, както и представените актове за смърт на други близки роднини на починалото лице, за което се иска издаване на удостоверението не са обсъдени от административния орган. Извършено е позоваване единствено на Решението на ВАС, с което е отменено Решение 546/ 20.12.2019 г. по адм. дело 539/ 2019 г. на АдмС - Добрич, както и на това, че запазените регистри в Община град Добрич са от 1942 г., а наследодателят на жалбоподателите е починал през 1936 г., поради което не са налични данни в запазените регистри. След анализ на представените с административната преписка доказателства и тези, представени от жалбоподателите в хода на съдебното производство /изискани от Районен съд - Балчик и Районен съд - Каварна заверени преписи от запазените по гр. дело 210/ 2007 г., по гр. дело 627/2008 г. на ДОС, гр. Дело 924/2009 г. на ВКС документи и запазените такива по гр. дело 325/1994 г. на PC - Каварна/ съдът е направил извод, че оспорваният отказ е незаконосъобразен. Приел е за безспорно обстоятелството, че жалбоподателите се явяват наследници на общия им наследодател В. Павлов по съребрена линия до шеста степен включително, поради което административният орган е бил длъжен да издаде исканото удостоверение за наследници като е бил длъжен да събере служебно всички доказателства за всички наследници и да уважи искането. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, поради което решението на съда ще следва да се остави в сила. Първоинстанционният съд е разгледал не само представените пред административния орган доказателства, но и е събрал по искане на страната допълнителни такива. Съдът правилно и изчерпателно се е мотивирал за взетото от него решение като е разгледал не само настоящата правна уредба, която засяга спора по извършването на административна услуга, но и е съпоставил законодателството на Република България, успоредно със законодателството на Царство България за релевантния към годината на смъртта период 1936г. Направените от него изводи за необходимостта от служебно анализиране на всички представени пред административния орган доказателства, както и изводите относно наличието и степента на родство между лицата заявители и починалото лице В. Павлов се споделят от настоящата инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК не следва да бъдат преповтаряни. За изчерпателност и по отношение на аргументите, наведени в касационната жалба на Община град Добрич, че не разполагат с достатъчно данни, настоящият състав на Трето отделение следва да посочи, че в АПК от 2019 година с добавянето на нов чл. 13а е въведен принципа за комплексно административно обслужване. В тази връзка са допълнени и правомощията на административните органи при издаване на индивидуални административни актове и осъществяване на административни услуги в чл. 36 от АПК. Действително, в чл. 1, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация е посочено, че "Гражданска регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението". Съгласно чл. 24 от с.з. общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението, а редът за издаване и образците на удостоверенията по ал. 1 се утвърждават в специална наредба /Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г./. Удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт, арг. от чл. 10, ал. 1 на наредбата. В удостоверението длъжностното лице вписва всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството (чл. 11, ал. 5 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г.). Наследниците се вписват с пореден номер като се посочва връзката им с наследодателя. От тук се е насложило и разбирането, че длъжностното лице по гражданското състояние има единствено задължение да извърши проверка по регистрите на населението. Ако в регистрите липсват необходимите данни, както е в случая, те следва да бъдат установени от общия съд по реда на ГПК. Настоящия състав намира, с оглед новата разпоредба на чл. 13а и допълненията на направени в чл. 36 от АПК, че компетентното длъжностно лице е длъжно ако не да събира, то поне да обсъжда други информационни източници извън съответните регистри, както е посочил и първоинстанционния съд. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението изрично предвижда, че за определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. Само ако в регистъра на населението липсват данни за издаване на съответното удостоверение, длъжностното лице прави мотивиран отказ по реда на Административнопроцесуалния кодекс (чл. 8, ал. 2 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г.). По делото обаче са налични достатъчно данни, които длъжностното лице е можело да използва, така че да издаде исканото удостоверение, а в случай че ги намира за непълни да направи собствено изследване на въпроса за наследяването по майчина и бащина линия. Въз основа на изложеното, обжалваното решение е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователна. На процесуалните представители на страната следва да се присъди възнаграждение за оказана от тях адвокатска защита в размер на 500 лв., за един адвокат, доколкото двамата адвокати са представлявали само К. Динев, а адв. Андонова не е направила искане за присъждане на разноски. В случая се касае за оказана помощ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Според чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв., т.е. в случая следва да бъде осъдена Община град Добрич, юридическото лице, към което е административният орган, издал оспорения акт, да заплати на адв. А. Динев и О. Динев общо 500.00 лв. (петстотин лева), което би представлявало възнаграждението за един адвокат. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, Трето отделение