Решение № 16770 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14270/2018 г.

Решение № 16770 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14270/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ срещу Решение № 5591/04.10.2018 г. на Административен съд София – град /АССГ/ постановено по административно дело № 2384/2018 г. С обжалваното решение е отменена Заповед № 513 з-830/29.01.2018 г. на директора на СДВР, с която на Н. Георгиев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Касаторът оспорва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че на служителя е предоставена покана за запознаване с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения. Такива не са постъпили, но при издаване на заповедта са взети предвид обясненията, дадени в хода на дисциплинарното производство. Сочи, че съдът не е кредитирал представените доказателства в тази връзка, без да е изложил съображения за това. Счита, че неправилно съдът е приел, че необсъждането на възраженията на жалбоподателя относно това, че конкретната преписка е завършена съгласно установените от заместник - началника на 04 РУ правила, е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Оспорва и изводите на съда, че не е изпълнил задължението си по чл. 206, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, както и, че заповедта е издадена извън срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Иска оспореното решение да се отмени и да се постанови ново, с което да се потвърди оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация – Н. Георгиев оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Иска оспореното решение да се потвърди. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. По делото е установено, че към датата на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание Н. Георгиев е заемал длъжността младши полицейски инспектор в група "Териториална полиция" – Лозенец на сектор "Охранителна полиция" към 04 Районно управление /РУ/ при СДВР. Дисциплинарното наказание на Георгиев е наложено затова, че в качеството му на младши полицейски инспектор не е предприел необходимите действия по приключване и изпращане на преписка № 228000-689/03.08.2016 г. по компетентност, съгласно чл. 5, ал. 2 от Раздел І и чл. 9 от Раздел ІІ от Вътрешните правила за организация на работата в Министерство на вътрешните работи /МВР/ по заявителски материали за престъпления от общ характер, утвърдени със Министерска заповед /М3/ № 8121 з-780/24.10.2014 г. Дисциплинарното производство е започнало въз основа на извършена проверка, разпоредена във връзка с получени данни от прокурор за извършено дисциплинарно нарушение. Резултатите от проверката са обективирани в Справка рег. № 288 р-22193/16.11.2017 г. Установено, че не е изпратена в компетентната прокуратура преписка вх. № 228000-6819/03.08.2016 г., а служителят е предложил същата да бъде изпратена към дело, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Във връзка с извършваната проверка младши инспектор Георгиев е дал сведения вх. № 513 р-82286/30.10.2017 г. На Георгиев е връчена покана за запознаване със справка рег. № 288 р-22193/16.11.2017 г., но той е отказал да даде допълнителни обяснени, което е отразено в Протокол № 513 р-97407/22.12.2017 г. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалноправните норми. Приел е, че по делото не се съдържат доказателства, жалбоподателят (ответник по касация) да е поканен, съответно изслушан от дисциплинарно наказващият орган преди да издаде съответната заповед. В тази връзка е посочил, че на служителя е изпратена покана за запознаване със Справка № 513 р-93429/08.12.2017 г., която е получена лично от Георгиев, който е дал обяснения със сведение № 513 р-82286/30.10.2017 г. По този начин е осигурено участието му в производството, но е накърнено правото му на защита, тъй като в нарушение на изискването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР служителят не е бил поканен да бъде изслушан от дисциплинарно наказващия орган. Сведенията от 30.10.2017 г. не може да бъдат счетени за писмени обяснения по смисъла на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Приел е, че е допуснато процесуално нарушение относно изискването за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Приел е, че органът е допуснал нарушение като не е обсъдил възраженията на Георгиев, че конкретната преписка е приключена съгласно установените правила в 04 РУ, въведени от заместник – началника и с които бил запознат устно от прекия му ръководител. Посочил е, че според тези правила в случаите, в които тъжителите желаели издаването на удостоверение и не желаят друго съдействие от органите на МВР, преписките следва да бъдат приключвани с мнение за прилагане към дело. Тези възражения са посочени в справката от 16.11.2017 г., но не било ясно дали тези възражения са взети предвид. Приел е, че е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, както и че ответникът не е доказал извършено дисциплинарно нарушение от жалбоподателя на посочената в заповедта разпоредба на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР. Приел е, че заповедта не е издадена в рамките на преклузивните срокове по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. В тази връзка е посочил, че материалите от дисциплинарното производство са постъпили при компетентния дисциплинарно наказващ орган на 21.11.2017 г. и считано от тази дата е започнал да тече срокът за налагане на дисциплинарното наказание за дисциплинарно наказващия орган, който срок изтича на 21.01.2018 г., а процесната заповед е издадена на 27.01.2018 г. Посочил е, че по делото не са представени доказателства за ползван отпуск от жалбоподателя в периоди, които да бъдат изключени от срока за налагане на дисциплинарното наказание. Решението е правилно по следните съобръжения. Изводът на съда, че по делото не се съдържат доказателства Георгиев да е поканен, съответно изслушан от дисциплинарно наказващият орган, преди да издаде съответната заповед, с което е нарушено правото му на защита, е неправилен. За да е законосъобразна една заповед за налагане на дисциплинарно наказание, законът вменява на дисциплинарно наказващия орган задължение преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Видно от доказателствата по делото, след изготвянето на Справка рег. № 288 р-22193/16.11.2017 г., с покана рег. № 513 р-93429/08.12.2017 г. Георгиев е поканен, както да се запознае със справката, така и да даде допълнителни обяснения, но същият не се е възползвал от това право, за което е съставен протокол, съгласно чл. 28 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи /Инструкция № 8121 з-470/2015 г./. Служителят в хода на дисциплинарното производство е дал Сведение рег. № 513 р-82286/30.10.2017 г., които дисциплинарно наказващият орган, видно от мотивите на оспорваната заповед, е приел за обяснения. Правото на защита на жалбоподателя, с оглед предоставената му възможност да даде писмени обяснения, съгласно изискването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, не е нарушено. Неправилен е изводът на съда, че е допуснато процесуално нарушение относно изискването за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Оспорваната заповед съдържа подробно описание на нарушението, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя и обстоятелствата, при които е извършено то. Описанието е достатъчно ясно, за да разбере наказаният служител, защо се ангажира отговорността му. Неправилен е изводът на съда за допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, изискващ при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Видно от мотивите на оспорената заповед, дисциплинарно наказващият орган е спазил законовото изискване. Правилен е изводът на съда, че заповедта не е издадена в рамките на преклузивните срокове по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, който предвижда, че дисциплинарното наказание се налага не по - късно от два месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му, но при следното уточнение. Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя и е установено, когато материалите от административното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган (чл. 196 ЗМВР). В конкретния случай нарушението е открито на 16.11.2017 г., когато материалите от административното производство, вкл. обобщената справка са постъпили при директора на СДВР. Считано от тази дата двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание изтича на 16.01.2018 г. Процесната заповед е издадена на 29.01.2018 г. Правилен е изводът на съда, че по делото не са представени доказателства за ползван от лицето отпуск, за да се приложи чл. 195, ал. 3 ЗМВР предвиждащ, че сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. В касационната жалба липсват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при събиране на доказателствата, поради което и с оглед липсата на данни за наличие на други документи в административната преписка, изпратена със съпроводително писмо рег. № 513000-9853/28.02.2018 г., трябва да се приеме, че фактическите изводи на АССГ не противоречат на събраните по делото доказателства. На основание чл. 220 от АПК касационната инстанция следва да извърши проверка за спазването на материалния закон според установените от първата инстанция факти. В случая фактическата обстановка по спора е установена при правилно разпределение на доказателствената тежест и въз основа на правилен анализ на всички събрани по делото доказателства. Представеното пред настоящата инстанция доказателство – заявление рег. № 228 р-21855/15.11.2017 г., не следва да се обсъжда с оглед забраната по чл. 220 АПК. Правилен е изводът на съда, че органът е допуснал нарушение като не е обсъдил възраженията на Георгиев, че конкретната преписка е приключена съгласно установените правила в 04 РУ, въведени от заместник – началника и с които бил запознат устно от прекия му ръководител. В хода на дисциплинарното производство не е изяснен въпросът какви са установените правила в 04 РУ относно приключване на преписките, дали и други преписки са приключване по същия начин. Неизследването на това обстоятелство се отразява на законосъобразността на оспорваната заповед с оглед преценката за съответствието й с чл. 6, ал. 1 АПК, а от там и на наказанието, което следва да се наложи за допуснатото нарушение. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация претендира разноски, като с оглед изхода на спора такива следва да му се присъдят, на основание чл. 228 във връзка с чл. 143, ал. 4 АПК, но в доказан по делото размер. Пред настоящата инстанция доказателства за направени разноски от ответника по касация не са представени. Поради тази причина претенцията за разноски като недоказана не следва да се уважава. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение